Решение № 998 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2011 г.

Решение № 998 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 94 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Васил Пенчев Вълчев от гр. София срещу решение № 2548 от 26.05.2011 г., постановено по административно дело № 1328 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 74 от 28.01.2011 г. на директора на Столичното управление "Социално осигуряване" при НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 5902127568 от 13.12.2010 г. на ръководителя "ПО" при същото управление. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - главният директор на Столичното управление "Социално осигуряване" при НОИ, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - София-град в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от касатора решение № 74 от 28.01.2011 г. на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" при НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 5902127568 от 13.12.2010 г. на ръководителя "ПО" при същото управление. С последното, на основание чл. 21, ал. 1 НПОС, е изменен размерът на вече отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради зачитане на допълнително представен осигурителен стаж по удостоверение № 125 от 01.03.2010 г., издадено от Поделение 54320 - гр. Божурище. При последвалото оспорване по административен ред главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Васил Вълчев срещу посоченото разпореждане, като е приел, че към 05.05.2010 г. - датата, на която е депозирано искането на касатора за отпускане на нова пенсия, трудовото му правоотношение с "Ворошилов груп" не било прекратено и това обстоятелство представлявало отрицателна предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно изискванията на чл. 94, ал. 1 КСО. Посочил е, че към датата на новото уволнение - 12.02.2010 г., не е била налице втората абсолютна предпоставка за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 1 КСО, а именно предпоставката на чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването. По тези съображения е потвърдил посоченото разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, тъй като липсвало правно основание за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО, като правилно със същото разпореждане бил зачетен осигурителен стаж на Вълчев за времето до възстановяването му на работа до новото уволнение, през което лицето е било осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административният съд - София-град обосновано е приел неизпълнение на въведеното условие от чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този извод е извел предвид безспорно установения факт, че Вълчев е бил осигуряван по реда на чл. 4 КСО върху получаваното от него възнаграждение за длъжността, която е заемал по трудово правоотношение във "Ворошилов груп" ЕООД и в случая разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО е неприложима в хипотезата на чл. 69, ал. 1 от същия кодекс. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 5902127568 от 21.11.2007 г. на ръководителя "ПО" на Васил Вълчев е отпусната ЛПОСВ на основание чл. 69, ал. 1 КСО с начална дата 18.10.2007 г. - датата на прекратяване на договора за кадрова военна служба. Със съобщение, депозирано на 23.12.2008 г., на основание чл. 14, ал. 1 НПОС, същият е уведомил СУСО, че заповедта на министъра на отбраната, с която е бил прекратен договорът му, е отменена с решение № 7511 от 20.06.2008 г. по адм. дело № 10961/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение, което е оставено в сила с решение № 12698/25.11.2008 г. по адм. дело № 9817/2008 г. на ВАС, петчленен състав, и е бил възстановен на работа. С допълнителна молба от 09.03.2009 г. е представил в СУСО удостоверение обр. УП - 2, издадено от Поделение 54320 - гр. Божурище, с осигурителен доход за начисление на осигурителни вноски съгласно отменената заповед за времето от датата на незаконното уволнение - 18.10.2007 г. до датата на възстановяването му на работа - 24.11.2008 г. Въз основа на тази молба с разпореждане № 5902127568 от 03.04.2009 г. на ръководителя на "ПО" в СУСО, на основание чл. 21, ал. 1 НПОС във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, на Вълчев е зачетен допълнителен осигурителен стаж от първа категория в размер на 01 г., 01 месец и 07 дни. Със заповед № КВ - 19 от 15.01.2010 г. на министъра на отбраната, считано от 12.02.2010 г. отново е прекратено правоотношението на касатора по изпълнение на военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в мобилизационния резерв. Въз основа на тази заповед Вълчев е поискал отпускане на нова пенсия с правно основание чл. 69, ал. 1 КСО и начална дата 12.02.2010 г. От приложената в административната преписка справка от Регистъра на осигурените лица е установено, че Васил Вълчев има сключен трудов договор с "Ворошилов груп" ЕООД, считано от 02.02.2010 г., прекратен на 17.11.2010 г., а считано от 04.11.2010 г., е сключил трудов договор с "АСО 911" ООД. С процесното разпореждане № 5902127568 от 13.12.2010 г. на ръководителя "ПО", на основание чл. 21, ал. 1 НПОС, е изменен размерът на отпусната вече пенсия за ОСВ поради зачитане на допълнителен осигурителен стаж от първа категория в размер на 01 г., 02 месеца и 17 дни за времето от 25.11.2008 г. до 12.02.2010 г. При оспорването на това разпореждане от Вълчев пред по-горестоящия административен орган, е постановено оспореното в настоящото производство решение № 74 от 28.01.2011 г. на главния директор на СУСО, който изцяло е възприел аргументите на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. При тези данни по делото, неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 във връзка с материалноправните норми на чл. 68, ал. 1 - 4 КСО. Прекратяването на осигуряването е допълнителен юридически факт и релевантен елемент от фактическия състав за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведен с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно текста на посочената разпоредба, пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от датата на прекратяване на осигуряването. Както правилно е приел първоинстанционният съд, касационният жалбоподател е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 1 от КСО, но за да бъде упражнено това право, следва да бъде спазено и изискването за прекратяване на осигурителното правоотношение. Следва да бъде споделен и изводът, че в случая към датата на подаване на заявление за пенсия, няма прекратяване на осигурителното правоотношение на касатора предвид безспорно установеното, че лицето е било в трудови правоотношения с "Ворошилов груп" и към 12.02.2010 г. същият е подлежал на задължително обществено осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Единствените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, изложени от Вълчев са в насока, че не било издадено разпореждане за прекратяване на отпуснатата му на 14.09.2007 г. пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО при получаване на доказателствата за отмяна на първоначалното му уволнение и възстановяването му на кадрова военна служба. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да обсъжда тези доводи, с оглед императивно установената в чл. 271, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) забрана за влошаване положението на жалбоподателя, предвид фактът, че Вълчев е продължавал да получава пенсията си за ОСВ, размерът на която е бил изменен със зачетения допълнителен осигурителен стаж за времето от 25.11.2008 г. до 12.02.2010 г. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,