Решение № 11314 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2009 г.

Решение № 11314 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК , и във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Образувано е по жалба, подадена от Марина Желязкова Тонева от с. Крън, област Стара Загора против решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ), обнародвано в ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в частта, с която е отчужден за държавна нужда част от имот № 138017, в м. "Халитова кория", землището на с. Георги Добрево, община Любимец, с площ на целия имот от 4831 кв. м, а на отчуждената част 1003 кв. м, частна собственост, като е определено обезщетение в размер на 2244 лв. В жалбата са развити доводи за неправилно определяне на дължимото обезщетение, довело до занижен размер на същото, като се иска определяне на адекватна пазарна цена. Ответникът - Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, министърът на финансите, чрез юрисконсулт Русанова, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Национална агенция "Пътна инфраструктура", в писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по делото, на жалбоподателката е възстановена собствеността върху процесния имот, по реда на ЗСПЗЗ, с Решение № 155ГД от 29.10.1999 г. на ОСЗГ гр. Любимец, като същият представлява нива от 4831 кв. м, шеста категория, м. "Халитова кория", имот пл. № 138017 по плана за земеразделяне. Приложена е скица. За същия е проведена процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС, започнала по искане от 07.06.2007 г. на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" до министерството на регионалното развитие и благоустройството за откриване на производство за принудително отчуждаване на имоти и части от земеделски имоти за изграждане на Автомагистрала "Марица" - Оризово-Капитан Андреево, участък Любимец-Капитан Андреево от км 89+100 до км108+260, дясно платно. Със заповед № РД-02-14-186 от 21.03.2007 г. на МРРБ са одобрени парцеларните планове за обекта, като заповедта е публикувана в ДВ, бр. 31/2007 г. С решение на Министерството на земеделието и горите е променено предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Постановено е и решение за ОВОС. По доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите е прието процесното решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за реализиране на посочения обект, като от процесния имот са отчуждени 1003 кв. м. Оценката на отчуждения имот е възложена на 22.11.2006 г. Видно от същата са проучени сделки за покупко-продажби в процесното землище от Службата по вписванията, като за целия период от 2000 г. до 2006 г. са сключени три сделки, като само последната попада в периода по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - същата възлиза на 50 лв. за декар. За изясняване на спора по същество по делото бе допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изследвало извършената оценка, като е констатирало, че само посочената сделка от 2006 г. отговаря на изискванията на § 1а от ДР на ЗДС. Определеното обезщетение би следвало да е многократно по-ниско, но в експертната оценка, извършена от административния орган, са взети предвид и осреднените цени на обезщетения по чл. 10б от ЗСПЗЗ и офертни цени извън срока по § 1а от ДР на ЗДС. По този начин е изчислена "средно претеглена пазарна цена", която цена надвишава над десет пъти осреднената цена от вписаните сделки, т. е. определеното обезщетение е завишено, с оглед законовите критерии. Заключението не е оспорено от страните. При така установеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като определеният размер на обезщетението надхвърля този, който следва да бъде определен съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а от ПЗР на ЗДС. За да се осъществи отчуждаването на имота, следва да са налице основанията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС - имотът, собственост на физически лица да е предназначен за задоволяване на държавни нужди и същите да не могат да се задоволят по друг начин, да е налице влязъл в сила подробен устройствен план и предварително равностойно парично обезщетение. В случая са налице първите предпоставки, като се спори само по отношение наличието на равностойно обезщетяване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойно обезщетение по ал. 1 на същия е текст е това, което е определено в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на устройствения план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики и намиращи се в близост до отчуждавания имот. Легална дефиниция на понятието "равностойно обезщетение" е дадена в нормата на § 1а от ДР на ЗДС, като това е цената на имотите или частите от тях, определена по реда на този закон. Съответно е дефинирано и понятието "пазарна цена", която представлява осреднената цена от сделки с имоти, отговарящи кумулативно на посочените четири условия - сделките да са от вида на изброените, поне една от страните по тях да е търговец, да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони, по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за земеделските земи и по реда на Наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, за земи и гори, включени в горския фонд. Видно от приложената оценка, определена от МС на РБ, същата дори надхвърля цитираните изисквания. Експертът е констатирал само една сделка, която отговаря на законовите критерии, като ако оценката бе определена съгласно нейната стойност, то обезщетението би било по-ниско. Административният орган е приложил корекция чрез осреднен размер на обезщетенията по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и осреднен размер на офертни цени, извън периода от 12 месеца преди възлагане на оценката. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ е приложима само когато липсват изповядани сделки, а в случая такава е налице, поради което оценката не е следвало да бъде коригирана в посока увеличение, както чрез приложение на Наредбата, така и чрез посочване на цени на сделки извън законовия период. При това положение оценката е неправилно определена, тъй като не е съобразена с посочените изискванията на чл. 32 от ЗДС и § 1а от ДР на ЗДС - не е определена само на базата на сключени сделки - една за период от 12 месеца преди 22.11.2006 г., имотите по която са с подобни характеристики на отчуждения, намират се в близост до отчуждавания имот - в едно землище, съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, поне една от страните е търговец и е вписана в службата по вписванията. Тъй като обаче не е в интерес на жалбоподателката оценката не може да бъде коригирана като бъде намалена, тъй като посоченото ще влоши положението й. При тези доказателства и съгласно действащата към момента на издаване на решението нормативна уредба, съдът намира, че административният акт е законосъобразен, като жалбата по изложените съображения следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение