Решение № 5396 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2010 г.

Решение № 5396 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 10.11.2009 г. по адм. д. № 1328 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Манол Харитонов Пърчански и Валя Ангелова Пърчанска от Пловдив против отказ № 1 от 3.06.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, в който е посочено, че се издава на основание чл. 57а, ал. 1 СК (отм.) относно неиздаване на разрешение за вписването им в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Против това решение на административния съд Манол Харитонов Пърчански и Валя Ангелова Пърчанска са подали касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е признал за установено, че не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е издал обжалвания отказ въз основа на чл. 57а, ал. 1 СК (отм.), с който е отказал на Манол Харитонов Пърчански и Валя Ангелова Пърчанска /касатори в това производство/ да бъдат вписани в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване, като е имал предвид доклада, изготвен от социален работник, основан от своя страна на чл. 17 от отменената Наредба № 4 от 25.11.2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване. Също така е признато за установено, че с ал. 4 на чл. 57а СК (отм.) се дава право на административна преценка относно това дали да се издаде или не разрешение за вписване в регистъра, че мотивите на директора на Дирекция "Социално подпомагане" сочат за упражнено право именно на такова административно усмотрение. При тези констатации, за които не са спорили страните, административният съд е потвърдил обжалвания отказ като е приел, че той е издаден в съответствие с целта на закона и с него не са нарушени пределите на оперативната самостоятелност на администрацията, тъй като директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е отказал да издаде разрешение за вписването на касаторите в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване, което е предвидено в СК (отм.) и цитираната наредба. Тези съждения на административния съд са правилни и сочат за правилно преценени от фактическа и правна страна обстоятелства. В случая е отказано за вписването в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване, което води до невъзможност се да се осинови дете при условията на пълно осиновяване. В този случай е отказано разрешение поради негодност на осиновяващите да осиновят дете невъзможност да се осигурят условия за физическо, психическо и социално благополучие на детето като се има предвид данните за осиновяващите относно личностното и семейното им развитие, както правилно е приел административният съд. При това положение директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е бил компетентен да откаже издаването на разрешение за вписване в регистъра. Това правомощието е използвано от директора на Дирекция "Социално подпомагане" за преследваната от СК (отм.) цел, а не за някоя друга цел. По делото не е установено, че преследваната с обжалвания отказ цел е различна от законоустановената. Кога се отказва вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване никъде не се определя в СК (отм.). И понеже законът не е определил предпоставките и обстоятелствата, които трябва да се имат предвид, за да се счете, че трябва да се откаже вписване в регистъра, очевидно той е оставил това да се разрешава за всеки конкретен случай, от директора на Дирекция "Социално подпомагане" по негова свободна преценка. Затова въпросът дали директорът на Дирекция "Социално подпомагане" ще намери основание да откаже вписване в регистъра, в доклада на социалния работник, както е постъпено в случая или в други обстоятелства, съставлява преценка на тези обстоятелства и данни, при които той /директорът/ действа суверенно и неговата дейност в това отношение не подлежи на контрол от съда. Съдът не може да преценява начина на упражняване на свободното усмотрение, тъй като преценката на тези обстоятелства е предоставена от закона на административния орган и щом последният е действал в законна форма, акта се явява законосъобразен, безразлично какви са били съображенията за целесъобразност, за да вземе това или друго решение. Точно такъв е и обжалваният в случая административен акт - отказ за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Актът по свободна преценка е съобразен с целите, с оглед на които е предоставено правото на такава преценка. Основната цел на приложимия в случая нормативен акт - СК (отм.) - е осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето. Преценката, че отказът за вписване в регистъра е правилен с оглед личностното и семейното развитие на осиновяващите, не излиза извън рамките на целите на закона, а напротив - обосновано съдейства за постигането на тези цели. Ето защо правилно е преценено от тричленния състав, че обжалвания отказ не страда от порока "превратно упражняване на власт", както е прието да се нарича неспазване на изискването за съответствие на акта с целта на закона. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,