Решение № 44 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2022 г.
ВАСVI отделение05.01.2023 г.докладчик Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3135 от 09.05.2022 г., постановено по административно дело № 390/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 44 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2022 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кеш Кредит" ЕАД [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя З. Я., подадена чрез пълномощника адвокат П. Павлов срещу решение № 3135 от 09.05.2022 г., постановено по административно дело № 390/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването им против принудителна административна мярка, наложена със задължително предписание. Касаторът оспорва първоинстанционния съдебен акт и моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените действия и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Михайлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част. Моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора, от които с оглед на предметните му предели е съществено да се отбележи следното: На 18.10.2021 г. по работни места на място на обекта и на 28.10.2021 г. по документи, служители на ГД "Инспекция по труда" – Перник извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд в офис на "Кеш Кредит" ЕАД в гр. Перник. При проверката били констатирани следните нарушения: При проверката на място в обекта се установило, че работодателят не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, в нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Не е проведен извънреден инструктаж с цел информиране на работещите за риска и прилаганите мерки за защита в предприятието от разпространение на COVID-19, включително за задълженията им относно предпазване от СОVІD-19, в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Било установено още, че работодателят не е уредил отношенията като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с едно лице, което е заварено да полага труд като "кредитен специалист" в офиса. На работодателя са издадени предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ само за две от констатираните нарушения. Предписано е: 1. Работодателят да държи на обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на разположение на контролните органи, съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, и 2. Работодателят да организира провеждане на извънреден инструктаж с цел информиране на работещите за риска и прилаганите мерки за защита в предприятието от разпространение на COVID-19, включително за задълженията им относно предпазване от СОVІD-19, съгласно разпоредбата на чл. 4, и чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За да отхвърли оспорването на жалбоподателя против ПАМ, наложена със задължителните предписания от протокола за извършената проверка, съдът е приел, че предписанието по тази точка е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановяването му, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е акцентирал върху това, че нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, за преустановяването на което е наложена ПАМ по точка първа от протокола, е доказано. По делото са разпитани свидетели, като св. на дружеството не е установила, че при извършената проверка на място да е бил изискан и предоставен правилникът за вътрешния трудов ред, в тази връзка е останало недоказано твърдението, че правилникът за вътрешния трудов ред е бил представен на проверяващите при извършената проверка на място и съответно – че такъв е бил наличен към момента на извършената проверка. Относно провеждането на задължителен инструктаж на служителите за предпазване от СОVІD-19, не са представени доказателства за действителното провеждане на извънредния инструктаж, като такъв не е удостоверен и в инструктажите книги. Съдът не е дал доказателствена сила на представените с жалбата декларации от служителите за доказване, че ту са запознати със заповедите, както и с мерките срещу разпространението на СOVID-19, поради липсата на поставена достоверна дата и обстоятелството, че не били не са били представени и на контролните органи при извършване на проверката. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени възраженията по касационната жалба. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Законосъобразността на оспорените предписания е проверена изцяло съобразно чл. 168 от АПК. С предписанието по т. 1 е указано в процесния обект, стопанисван от дружеството, да се държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се полага наемен труд, съгласно изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Не са били представени категорични доказателства, че такъв правилник е бил представен от работодателя. Твърдението в касационната жалба, че е представено копие от този правилник не се установява от доказателствата по делото. По второто предписание, липсват доказателства, които да оборят констатациите на проверяващите органи. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че жалбата за неоснователна, а оспореното с нея решение на АССГ не страда от пороци, които биха довели до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,