Решение № 12027 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директор и чрез процесуален представител срещу решение 705/06.03.2024 г., постановено по адм. дело 1002/2023 г. по описа на Административен съд град Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба като допуснати съществени процесуални нарушения се правят оплаквания, че решаващият съд неправилно приема, че НЕЛК в производството пред него не взела отношение по подадена срещу експертно Решение /ЕР/ 91599/05.10.2023 г. на специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Сърдечно съдови болести при НЕЛК, а по делото било представено становище; първостепенният съд, е кредитирал заключение на назначената СМЕ, в което няма отговор от експерта правилно ли НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК. По изложените в жалбата съображения се иска от съда да отмени обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Териториално поделение на НОИ Благоевград, Регионална дирекция Социално подпомагане - Благоевград, Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград АД, Агенция за хора с увреждания София не вземат становище. Ответницата Р. М., чрез процесуален представител, по приложен отговор към касационната жалба възразява основателността й. Искането е решението на Административен съд Благоевград като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. С решение 705/06.03.2024 г., постановено по адм. дело 1002/2023 г. Благоевградският административен съд отменя експертно решение 91599 от 141 заседание/05.10.2023 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания и връща делото като административна преписка за ново произнасяне от НЕЛК, при спазване указанията на съда в определен от последния срок. За да стигне до този правен извод, първостепенният съд след обсъждане на доказателствата по административната преписка и тези събрани от него, приема, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на оспорваното решение на НЕЛК, специализиран състав ХОССЗ. Като повод за това, е прието, че противно на изискванията на чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализирания състав на НЕЛК отменя оспорваното експертно решение на ТЕЛК изцяло без да е обсъдил приложимостта на процедурата по чл. 45, ал. 2 от Правилника и връща преписката за ново произнасяне. Същественото според административния съд е, че на базата на приложената медицинска документация административният орган не обсъжда ТНР на ответницата, а приема непълнота на ЕР на ТЕЛК при обсъждане на медицински показатели. На следващо място, решаващият съд в подкрепа на извода си, че при отсъствие на предпоставките за приложимост реда по чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, при неоспорена пълнота на МЕД, по което е издадено ЕР 90220/28.03.2023 г. на ТЕЛК, съставът на НЕЛК приема, че ортопедичния статус на ответницата е непълен. В резултат на приетото от съда заключение на СМЕ, както за него, така и за касационният съдебен състав се установи, че ТНР 73%, както е посочена в ЕР на ТЕЛК се потвърждава. В тази връзка, необосновано, както правилно е приел съда, без да сочи, приема или не ТНР на ответницата, специализираният състав на НЕЛК извън процедурата по издаване на ЕР по документи намира медицински недостатък. Във връзка с последното следвало да се изготви прецизен ортопедичен статус и аргументирана оценка по ч. 1 от НМЕ (предполага се част първа от приложение 1 към чл. 63 от НМЕ). Не е установено, ТЕЛК да не се е произнесла по заболяване, което да е установено в процедурата, която провежда касационен жалбоподател чрез специализирания си състав. От заключението на вещото лице е видно, че заболяванията, които са диагностицирани и от които ответницата И. страда са разгледани в ЕР на ТЕЛК, и са посочени в наличните медицински документи с необходимия МКБ код, което позволява на органа да се произнесе надлежно по тях. При положение че НЕЛК е разполагала с цялата медицинска документация, с която е разполагала и ТЕЛК, то неправилно и незаконосъобразно е приела, че следва да отмени обжалваното решение и да върне преписката за ново освидетелстване, вместо да се реши спора по същество по аргумент от чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. След като е взел решението си в условията на чл. 50, ал. 1 от Правилника, специализираният състав на НЕЛК не се съгласява с изводи на ТЕЛК. Това не е основание, да се приеме, че съставът на ТЕЛК е взел решението си на основание недоказани заболявания или в отсъствие на медицинска документация за тях. В съдебното производство е установено, след приемане на заключението на допуснатата СМЕ, че степента на инвалидизация е определена правилно по действащата методика. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Според чл. 63, ал. 3 НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение 2. В оспорваното пред административния съд решение на касационния жалбоподател без връзка със състава на ТЕЛК се сочи становище на лекар, което за случая и към времето на освидетелстване не е взело участие в нито една от комисиите. На следващо място, това становище на лекар се цитира в жалбата на двучленната комисия на ТП на НОИ Благоевград, по чиято жалба е издадено решението на специализирания състав на НЕЛК. Правилно административният съд за да стигне до изводите си за допуснати съществени процесуални нарушения взема предвид идентичността на определената ТНР според ЕР на ТЕЛК от 28.03.2023 г. и заключението на СМЕ. Нарушението, както правилно е отчел и съставът на първоинстанционния съд, е съществено, тъй като разпоредбата на чл.45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ ограничава възможността за неопределена във времето медицинска експертиза на работоспособността чрез многократни освидетелствания от ТЕЛК. НЕЛК е следвало да разгледа въпроса по същество и да постанови експертно решение за процента на намалена работоспособност а ответницата. В касационната жалба не са развити относими към основанията на чл. 209, т. 3 от АПК и подкрепени с правни доводи оплаквания. Дали съдът е обсъдил или не становище на касационен жалбоподател, не е съществено процесуално нарушение. Правата на НЕЛК за участие в съдебното производство, както и за оспорване на заключението на СМЕ не са нарушени. С разпореждането си от 06.11.2023 г. административният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, с което е изпълнил процесуалните си задължения. Следващото оплакване в касационната жалба, че вещото лице по допуснатата СМЕ не е определило предмета на делото, а именно дали НЕЛК правилно е отменила решението на ТЕЛК и е върнала на ТЕЛК преписката за ново произнасяне не може да се приеме като незаконосъобразно действие или акт на съда. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция на ответницата по касация Р. И. М. за заплащане на сторените съдебни разноски в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция и съгласно приложения списък. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение