Решение № 6601 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2015 г.

Решение № 6601 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от А. М. М. от гр. Варна чрез адв. Е. Лазарова против решение № 568 от 13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3188/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Община -Варна за обезщетяване на вреди в размер на 96 557.72 лв, от които: имуществени - 91 557.72 лв и неимуществени - 5 000 лв, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на община - Варна да изпълни влязлото в законна сила съдебно решение от 13.11.1996 г. по гр. д. № 1133/1995 г. по описа на ВОС, претендирани за периода от влизане на съдебното решение в сила до подаване на исковата молба. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, А. М. не се явява и не се представлява. Ответникът, Община - Варна, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, уточнен с допълнителни молби от 20.10.2014 г. и от 03.11.2014 г. Ищецът А. М. претендира обезщетение от 5000 лв за неимуществени вреди-негативни емоции - притеснение, неудобства, разочарование от това, че се е грижил 30 години за имот, който впоследствие му е отнет, както и обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 91 557.72 лв, причинени му от фактическото бездействие на кмета на община -Варна да изпълни влязлото в сила на 13.11.1996 г. съдебно решение по гр. д. № 1133/1995 г. по описа на ВОС, с което е отменен отказа на кмета на община Варна да признае на ищеца права по § 4б от ЗСПЗЗ по отношение земеделски имот с площ от 800 кв. м., в местността "Фатрико дере", Варна при подробно описани граници и административният орган е задължен в месечен срок от влизане на това решение в сила да изпълни процедурата по § 4б от ЗСПЗЗ по отношение А. М. М. Именно в резултат на това незаконосъобразно фактическо бездействие на кмета на община -Варна ищецът твърди, че не е придобил собствеността върху имота и е бил отстранен от владението му, след като е загубил предявен срещу него иск по чл. 108 от ЗС за отнемане владението на ПИ № 779 по КП "Горна трака", Варна с площ от 521 кв. м., идентичен с имота по неизпълненото съдебно решение. Административният съд е отхвърлил обективно съединените искове, като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността на община -Варна за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се установява наличието на твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на кмета на общината. Според съда в случая изобщо не може да се говори за бездействие на кмета на община - Варна да изпълни влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1133/1995 г. по описа на ВОС, тъй като именно в изпълнение на това решение административният орган е издал представения по делото оценителен протокол № 2089/09.01.1997 г., с който е определена цената на земята / без подобренията и трайните насаждения/, която ищецът е заплатил своевременно. Обсъждайки института на фактическото бездействие по смисъла на чл. 256-257 от АПК, административният съд е заключил, че, доколкото разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ / в относимата към датата на заплащане на цената на земята редакция/ не предвижда наличието на други, пряко произтичащи от закон задължения за кмета на община - Варна по изпълнение на съдебното решение и довършване на процедурата по § 4б от ДР на ЗСПЗЗ, то не е налице и твърдяното от ищеца фактическо бездействие. Макар за А. М. безспорно да са настъпили както имуществени, така и неимуществени вреди, според съда същите са в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка не с поведение на административния орган по изпълнение на съдебното решение по гр. д. № 1133/1995 г. по описа на ВОС, а с неуспешния изход за ищеца от гражданскоправния спор по чл. 108 от ЗС, развил се пред общия съд при конкуренция на права с други лица, легитимиращи се като собственици на имота по реституция. АС-Варна е заключил, че по закон за община - Варна не съществува задължение в този случай да предостави на ищеца като обезщетение друг общински имот в близост до отнетия, тъй като единствената правна възможност за реакция на администрацията при тази хипотеза е тази, регламентирана в § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ - да върне на ищеца внесените от него суми при поискването им. Отделно от горното ищецът разполага и с гарантираната от закона възможност да претендира от въведените във владение на ползвания от него имот собственици и заплащане на направените от него подобрения в имота. Обжалваното решение е правилно. Обосновано и след подробно и всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, първоинстанционният съд е заключил, че не е налице първата, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на общината за вреди - не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/ в редакцията й към заплащане на цената на незастроената земеделска земя - 09.01.1997 г. и понастоящем/ и е стигнал до правилния правен извод, че единственото задължение за кмета на общината във връзка с изпълнението на решението по гр. д. № 1133/1996 г./ВОС, разписано в закона, е да назначи комисия, която да изготви оценка на имота по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган е изпълнил това свое задължение, видно от представения по делото оценителен протокол № 2089/09.01.1997 г. Обосновано съдът е стигнал до извода, че, макар за М. да са настъпили вреди от изваждането му от имота, тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка не с поведението на кмета на общината, а с обстоятелството, че Митев е загубил спора с правно основание чл. 108 от ЗС, предмет на гр. д. № 1864/2006 г. по описа на ВРС и гр. д. № 698/2007 г. по описа на ВОС. Правилно съдът е приел, че при този изход от спора за материални права на собственост върху процесния имот между лице, претендиращо права по чл. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и лица, заявяващи такива при условията на реституция по ЗСПЗЗ, община -Варна не дължи обезщетяване на ищеца с предоставяне на друг подобен имот от общинския поземлен фонд. Нещо повече - видно от разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, общината действа само като посредник между реституираните собственици и ползувателя - .. "ползувателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината .... " По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд