Решение № 876 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Роева, срещу Решение 9121/18.06.2024 г., постановено по адм.д.10703/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на БРТД АД е прогласена нищожността на Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за нищожност на решението, с което е отказано спиране на изпълнението на митническия акт, тъй като в жалбата на дружеството няма доводи и доказателства за нанасяне на непоправима вреда. С оглед това намира, че компетентен да се произнесе е бил именно Директорът на ТД Митница Варна. Отделно, доколкото срещу митническото решение е подадено искане до съда за спиране изпълнението му, по което има окончателно постановен от касационната инстанция акт, счита, че административният съд е следвало да прекрати съдебното производство на основание чл. 130, ал. 2 АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на образуваното съдебно производство. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът БРТД АД, чрез пълномощниците адв. Мончева и адв. Моллов, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представя доказателства. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е било Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано спиране на производството по предварително изпълнение на Решение 32-558416/15.09.2023 г. към МД с MRN 21BG002002042776R8/07.01.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемане на декларирани митнически стойности и са определени допълнителни задължения в тежест на БРТД АД. От фактическа страна, административният съд е установил следното: С искане от 21.09.2023 г., отправено до Директора на Агенция Митници, дружеството е поискало спиране на предварителното изпълнение на посоченото решение, което е било изпратено по компетентност на Директора на ТД Митница Варна. Дружеството е посочило, че основава искането си на обосновано съмнение за несъответствие на Решение 32-558416/15.09.2023 г. с разпоредбите на митническото законодателство, както и че за него ще настъпят непоправими вреди, тъй като установените задължения са необходими за съществуването му. Служебна проверка е установила, че пред Административен съд София-град е образувано дело 9691/2023 г. с предмет Решение 32-558416/15.09.2023 г. При така установените факти, съдът е изложил правни съображения, според които разпоредбите на чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗМ регламентират различни хипотези, при които може да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на решенията по чл. 19б ЗМ. Прието е, че в случая дружеството е основало искането си с обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство и с нанасяне непоправима вреда. С оглед това и по силата на чл. 221, ал. 2 ЗМ компетентен да се произнесе е бил Директорът на Агенция Митници, поради което оспореното Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, е обявено за нищожно. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 19б, ал. 2 ЗМ решенията по ал. 1 (установяващи митническо задължение и/или други публични държавни вземания) с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.