Решение № 14191 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2018 г.

Решение № 14191 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еффект" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Т. Димитров, против решение № 487/9.03.2018 г. по адм. дело № 1075/2017 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлено оспорването на РА №Р-03000316002134-091-001/13.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 60/30.03.2017 г. на директора Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП с установено задължение по чл. 177 ЗДДС за д. п. м. 08.2015 г. в размер на 12 700 лв. и лихви – 1 610, 17 лв. по фактура издадена от ЕТ "Сириус-57-Т. Димитров". Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и присъждане на съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорар по представен списък. Ответникът директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в представени писмени бележки от юрк. Добрев оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния РА на "Еффект" ЕООД, гр. Варна, е определено задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в качеството на получател по доставка от ЕТ "Сириус-57-Т. Димитров" за задължение по ЗДДС, неплатено от доставчика, по издадена от него фактура № 10000000092/5.08.2015 г. с данъчна основа 63 500 лв. и ДДС-12 700 лв. с предмет - Договор за инженерно-техническа консултативна услуга. Размерът на ДДС 12 700 лв. е ползван като данъчен кредит от "Еффект" ЕООД, но задължението в качеството на доставчик на ЕТ "Сириус-57-Т. Димитров", не е изпълнено. Според съда оспорения РА е законосъобразен. Прието е, че солидарната отговорност на оспорващото дружество е ангажирана в качеството му на получател по реално извършена доставка от ЕТ "Сириус-57-Т. Димитров" ООД, по която дължимото ДДС не е внесено, а същевременно е ползвано правото на данъчен кредит, свързан пряко с невнесения ДДС. Според съда органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, поради установеност на предпоставките от фактическия състав на правната норма, за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното лице, а именно наличие на: реално извършена облагаема доставка, упражнено право на приспадане на данъчен кредит по нея, невнесен данък от доставчика, идентичност на представляващото лице – собственик на предприятието на ЕТ и на фирмата – получател, Т. Димитров, което обосновава наличие на знание от страна на получателя на доставката, че данъка няма да бъде внесен. За да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 ЗДДС). По отношение на категорично знание от страна на ревизираното лице, са налице представени доказателства от страна на ревизиращите: а именно свързаността изразяваща се в осъществени действия от едно и също физическо лице, представляващ и двете дружества - ЕТ-доставчик и ЕООД-получател, с един и същ собственик Т. Димитров. При тези данни и обстоятелства правилни са установени по надлежния ред предпоставки от фактическия състав на чл. 177, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1 от ЗДДС, за ангажиране солидарната отговорност на дружеството за начисления, но невнесен от прекия доставчик ДДС, по издадената фактура. Знанието е субективна категория, но при всички случаи за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии, които в случая са налице. Разпоредбата на чл. 177 в Глава двадесет и пета "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" от ЗДДС, цели предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, чрез възлагане на други лица задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя, и субективен елемент - знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В случая се касае за отговорност на пряк получател. Доказване на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК, т. е. чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация. Предвид безспорно установените обективни факти в хода на производството, съдът намира тази доказателствена задача за изпълнена. Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шестата директива (отм.); , сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Данъкът към датата на издаване на процесния РА няма данни да е внесен. Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. Неоснователно е възражението, че е започнало производство във връзка с поискано от лицето Т. Димитров обезпечение със вземания към трети страни. Законът не предвижда изискване отговорността спрямо прекия получател да се ангажира след изчерпване на възможностите за събиране на данъка от длъжника. Нормата предвижда отговорност за дължим и невнесен данък, а не за данък, който не е събран от органите по приходите. По данни отразени в решението на ДД "ОДОП", производствата по обезпеченията са спрени, поради висящи производства в районен съд и вземанията до момента не са ползвани като обезпечение на дължимия ДДС и обосновано е задължението на жалбоподателя като солидарно отговорен за задължението. Възражението за недължимост на лихви е основателно, тъй като същите са установени за период от 15.09.2015 г., когато е било задължението на доставчика, до 13.12.2016 г. - датата на РА, издаден на ревизираното лице, т. е. за период, в който не е потърсена отговорността му по реда на чл. 177 ЗДДС. Съобразно изложеното, решението в тази част следва да се отмени и съответно да се отмени РА в частта за установени задължения за лихви в размер на 1610, 17 лв. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна в останалата част и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила в частта за установено задължение по чл. 177 ЗДДС в размер на 12 700 лв. При този изход на делото се дължат разноски на страните, както следва: Съобразно уважената част от жалбата на касатора се дължат разноски за двете инстанции в размер на 362 лв. от направените общо за двете съдебни инстанции разноски в размер на 2283 лв. Присъденото юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП"-Варна с първоинстанционното решение следва да се отмени за размер над 901 лв. до присъдения размер - 959, 30 лв. На ответната Дирекция "ОДОП"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 773 лв. за изготвяне на писмени бележки от юрк. В. Добрев, без явяване, на основание чл. 161 ДОПК и чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на първо отделение