Решение № 15406 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2011 г.

Решение № 15406 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 211к, ал. 1 от Закона за митниците. Образувано е по жалба на "Ексимпо - Н" ЕООД, представено от адв. Айдарова, действаща и като съдебен адресат с адрес гр. София, пл. "България" № 1, ет. 8, офис 12, срещу решение № 1940/26.04.2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/ по административно дело № 179/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление № 2600-4521 от 2.11.2010 г., издадено от началника на Митница Аерогара - София в частта, потвърдена с решение № 1206/22.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници" и е оставено без разглеждане искането му за замяна на наложената с постановлението обезпечителна мярка с друга. Оплакванията са за противоречие на решението с материалния и процесуалния закон. Според касатора не е налице обезпечителната нужда по чл. 206а, ал. 2 от ЗМ и неправилно е избрана обезпечителната мярка запор върху банковите му сметки при наличието на достатъчно имущество за обезпечаване на бъдещите публични вземания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Ответникът по касация началника на Митница Аерогара - София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред АССГ постановление на началника на Митница Аерогара -София е бил наложен запор върху общо тридесет и пет банкови сметки на дружеството, в пет различни банки, с цел обезпечаване на публични държавни вземания, подлежащи на установяване с наказателни постановления, във връзка с констатирани митнически нарушения по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Постановлението е частично отменено с решение № 1206/22.12.2010 г. директорът на Агенция "Митници" относно наложения запор върху банковите сметки в Обединена българска банка (ОББ), Централна кооперативна банка (ЦКБ), ТБ "Алианц България" и в Райфайзен банк. Постановлението е потвърдено по отношение наложения запор върху банковите сметки (24 на брой) в "Уникредит Булбанк". В оспореното постановление се съдържат установявания за образувани срещу касатора 9 административнонаказателни производства с общ размер на вземанията по тях 228 222.27 лева. Митническият орган е приел, че големият размер на вземането предполага невъзможно или затруднено събиране и с позоваване на чл. 229, ал. 7 и чл. 206б във вр. с чл. 206а от Закона за митниците и чл. 195 и сл. от ДОПК е допуснал обезпечението. Според първостепенния съд спор по фактите липсва. АССГ е изключил допустимостта на производството по искането за замяна на обезпечението с аргумент, че разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК не е в обхвата на препращането по чл. 206в от ЗМ, тъй като при друго препращане - това по чл. 211к, ал. 1 от ЗМ за съдебното оспорване на постановлението са приложими разпоредбите на гл. ХIХ от ДОПК. Съдът е отрекъл в производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки да са нарушени административнопроизводствените правила. Определил е като съобразено с разпоредбата на чл. 206а от ЗМ наложеното обезпечение. Изключил е приложимостта на правилото на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, установяващ принцип на съразмерност при предварителното обезпечаване на вземанията. С размера на вземането е мотивирал възможните затруднения по събирането му и така е обосновал обезпечителната нужда. Първоинстанционният съдебен акт е правилен както в частта решаваща спора по същество, но не и в прекратителната част, която е с характер на определение. Разпоредбата на чл. 229, ал. 7 от ЗМ сочи налагането от митническите органи на мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение като проява на оперативна самостоятелност. Това категорично не означава, че допускането на обезпечението не е обусловено от определени материални предпоставки. Избраната законодателна техника на препращания определя като приложими нормите на чл. 206а до 206в /вкл./ от ЗМ, а при препращане от последния и субсидиарно на разпоредбите на гл. ХХIV от ДОПК. При изричното правило на чл. 229, ал. 7 от ЗМ няма съмнение, че вземанията по АУАН са в обхвата на тези по чл. 206а, ал. 1 от ЗМ, обезпечавани по реда на раздел Iа от гл. ХХVI от ЗМ. Освен вида на вземането, положителна предпоставка за правото на обезпечение е обезпечителната нужда /чл. 206а, ал. 2 от ЗМ - когато събирането на вземането ще стане невъзможно или ще бъде затруднено/. Отрицателна предпоставка е наличието на обезпечение по гл. ХХIV. Според чл. 206б, ал. 1 от ЗМ компетентен да допусне обезпечението е началникът на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане. В отлика от обезпечителния граждански процес, който принадлежи към правораздавателната дейност, обезпечаването на публични задължения няма такива белези. Упражнявана в условията на оперативна самостоятелност, към нея са относими общите принципи на гл. II от АПК, включително и принципа на съразмерност по чл. 6. Прилагането на общата уредба на АПК е допустимо при ограничителното препращане на чл. 206в от ЗМ към гл. ХХIV от ДОПК. Щом в дискреционната власт на администрацията е както преценката за допускането на обезпечението, така и вида на обезпечителните мерки, то решението й подлежи на контрол по критериите на чл. 6 от АПК. В разглеждания казус обвързването на предварителното обезпечение с размера на бъдещото вземане не е в противоречие с изискването за обезпечителна нужда по чл. 206а, ал. 2 от ЗМ. Размерът на вземането отнесен към стойността на имуществото на потенциалния длъжник не изключва застрашеното удовлетворяване на публичния взискател. Неправилно АССГ е отрекъл на жалбоподателя правото на съдебно производство за замяна на обезпечителните мерки. Препращането на чл. 206в от ЗМ към ДОПК е достатъчно конкретно и се отнася за неуредени случаи. ЗМ не урежда института на замяна на обезпечението. Такава уредба, обаче, съдържа чл. 199, ал. 1 от ДОПК. Да се приеме, че при обезпечение, допуснато за вземания събирани от митническите органи, като вид публични държавни вземания, замяна на обезпечителните мерки е недопустимо, е в противоречие с идеята на препращането. Не съществува възприетата от първоинстанционния съд колизия в правните уредби на допускане на обезпечението и тази на оспорването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Не е установена забрана за сезиране на съда за замяна на обезпечението в рамките на производството по оспорване на постановлението. Съдът може да реши спора за законосъобразното налагане на обезпечението, включително и за избора на обезпечителна мярка. По аргумент за по-силното основание и при нарочната уредба на чл. 199, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 206в от ЗМ той може и сам да замени обезпечителната мярка /ако е сезиран с такова искане/. Обезпечението на бъдещото вземане цели преодоляване на несигурното му погасяване, а не улесненото удовлетворяване. През тази призма и при преценката по чл. 6, ал. 4 от АПК изборът на обезпечителната мярка за запориране на сметките на длъжника, което неминуемо затруднява дейността му, е по-неблагоприятното за него разрешение /вж. чл. 6, ал. 3 от АПК/ и надхвърля целта за осигуряване на бъдещото удовлетворяване на кредитора. Искането за замяна на обезпечението е във връзка на евентуалност с оспорването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Затова касационната съдебна инстанция дължи отмяна на решението на АССГ в прекратителната част и връщане на делото на АССГ за произнасяне по искането за замяна на обезпечителните мерки. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,