Решение № 1354 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 803/2014 г.

Решение № 1354 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 803/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас срещу решение № 2146/28.11.2013 г. по адм. дело № 602/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 25/12.07.2011 г. на орган по приходите при община Бургас, в частта, с която на "Брадър" ООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Твърди се необоснованост на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответната страна - "Брадър" ООД, чрез. адв. Колева от АК - Бургас, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт и като такава е допустима. С оглед твърденията на страните и по съществото на спора, съдът съобрази следното: За да отмени цитирания РА, установяващ задължения за ТБО на ответното дружество, включваща дейностите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, съдът е установил, че по отношение на търговското дружество "Брадър" ООД услугата не е предоставяна реално, поради което и в хипотезата на чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ не се дължи заплащане на такса. Решението е частично неправилно. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на органа е да докаже фактически и правни основания за издаване на акта, респ. за законосъобразността му. По делото е представена заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която е определен реда и начина за предоставяне на съответните услуги. Представените договори със сметосъбиращото дружество "Титан Бургас" ДЗЗД за извършване на процесната дейност и пътните листа, отразяващи района на извършване на дейността, не обхващат промишлена зона "Север", където се намира обектът на ревизираното дружество. Същият извод се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, установяващо, че както в протоколите за извършената работа, така и в пътните листа и маршрутите, по които се извършва дейността не е включен районът на Промишлена зона "Север". В този смисъл правилно решаващият съд е приел за недоказано реалното извършване на услугата "поддържане чистота на териториите за обществено ползване" и дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. В този смисъл виж решение № 9520 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2014 г., решение № 11343 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2012 г, решение № 10628 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2012 г., решение № 9868 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2013 г. и др. Сама по себе си заповедта на кмета не би могла да установи посочените обстоятелства, т.к. това е акт, насочен към подчинената му администрация, на който акт се дължи подчинение, но следва да са налице данни, че действията в изпълнение на акта са реално предприети. Нормата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с цел гарантиране обществения интерес, поражда пряко задължение за кмета на общината да предприеме действия по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Поради това законът регламентира както вида акт, с който следва да се произнесе органът, така и срока за произнасяне. Оттам нататък - как ще бъде приведен в изпълнение този акт е въпрос, който законодателят е оставил на дискрецията на органите на местно самоуправление, предвид тяхната автономия и преценка за целесъобразност. Ето защо органът носи доказателствената тежест да установи реално изпълнение на нормативно вменените му задължения. Още повече, когато претендира заплащане на такса за извършването им. Такива доказателства липсват по настоящето дело, поради което съдебният извод за незаконосъобразност на акта в тази му част е правилен. Относно дължимостта на такса битови отпадъци (ТБО) по компонента "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци": От съдържанието нормата на чл. 62, вр. чл. 71, т. 3 ЗМДТ и трайната практика на ВАС по приложението й следва, че услугата по обезвреждане на битови отпадъци е необходима, както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а също - и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. В този смисъл виж решение № 14418 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. дело № 3243/2014 г. Безспорно установено със заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза е обстоятелството, че община Бургас извършва разходи по поддръжка и обезвреждане на битови отпадъци в депо, поради което не е налице основание за приложение на нормата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Обжалваният РА в тази му част е законосъобразен, респ. съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед така изведените правни изводи и императивното изискване на чл. 227, ал. 1 АПК, въз основа на данните в РА, настоящият състав конкретизира, че дължимата от дружеството сума за ТБО по компонента "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за целия ревизиран период се равнява на 1239.85 лв. главница, от които следва да се приспаднат 12.27 лв. - надвнесени за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. Като резултат - общото задължение на дружеството е в размер на 1448.16 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и шестнадесет стотинки), от които сумата от 1227.58 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) - главница, а сумата от 220,58 лв. (двеста и двадесет лева и петдесет и осем стотинки) - лихви за ревизирания период. С оглед изхода на делото и изрично направеното с жалбата искане, в полза на кмета на община Бургас, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 331.36 лева. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение