Решение № 13460 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител юрк. Милева срещу решение 439 от 26.03.2024г., постановено по административно дело 429/2023г. от Административен съд - Кърджали, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с изх. 02-090-6500/11180#6 от 09.10.2023г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, материално незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно и му бъдат присъдени направените деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса. Ответникът по касационната жалба А. А. Ю. не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Кърджали е отменил по жалбата на А. А. Ю. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с изх. 02-090-6500/11180#6 от 09.10.2023г., с което по подаденото от Ю. заявление е оторизирана субсидия в размер на 0 лв., в резултат на извършените намаления по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници(СМКЮ) и схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК месо). За да се произнесе по спора, съдът е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазване указанията, дадени с влязлото в сила решение 194 от 18.05.2023г. на АС - Кърджали, с което е било отменено предходно уведомително писмо, но при извършената проверка по чл.146 от АПК, съдът е стигнал до извод, че УП е издадено в противоречие с материалния закон. Като е взел предвид данните в таблица 1 от УП и конкретно колона 3 - намаления, както и посочените фактически основания на органа за отказ за подпомагане по заявените схеми, съдът е приел, че единственото основание за извършените намаления на исканата помощ по схеми СМКЮ и ЕЖСК месо е липсата на регистрация на животновъдния обект по чл.137 от ЗВМД. Изложил е съображения ,че липсата на такава регистрация не се приравнява на липсата на регистриране на животните по смисъла на чл.46, ал. 2 от ЗПЗП, посочена като правно основание за постановения отказ в оспореното УП и на следващо място разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба 3 от 17.02.2015г. не въвежда изискването, заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл.137 от ЗВМД, а единствено изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО, съгласно чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД. Отделно са изложени мотиви, че Ю. е подал заявление за регистрация на ЖО по образец от 01.10.2020г. по което е постановен отказ от ОДБХ - Кърджали и е спорна извършената от органа административна проверка, доколкото такава е извършена във ВЕТИС - интегрирана информационна система с данни за идентифициране на животни и за животновъдни обекти от БАБХ и е информационна система към агенцията. По тези съображения, съдът е отменил УП, поради противоречието му с материалния закон. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка по спора, съдът е извел неправилни изводи в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон. По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че А. А. Ю. с УРН [номер] на 01.05.2020 подава общо заявление за подпомагане и заявление за подпомагане 2020 на 07.05.2020 по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни : Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници (СМКЮ) с посочени общо 11 броя животни и по схема ЕЖСК (месо) с 29 броя животни, като в таблица за животните за кандидатстване по схеми/ мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020г. е посочено, че кандидатства по посочените схеми в ЖО 5605440027( 6634 -0038). В таблицата за отглежданите животни 2020 г. са изброени за същия животновъден обект по вид, порода и ушна марка 51бр. животни (говеда). Правилни са изводите на АС - Кърджали, че оспореното УП е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е определен и предмета на правния спор по делото, а именно липсата на регистрация на животновъдния обект на земеделския производител по чл.137 от ЗВМД, съставлява ли основание за отказ от подпомагане по силата на чл.46, ал.2 от ЗПЗП, посочена от органа като правно основание в УП, както и спазени ли са изискванията за подпомагане по силата на чл.20 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания по подаденото от Ю. заявление. Неправилни са изводите на първостепенния съд, че посочените разпоредби не поставят като изискване регистрация на животновъдния обект по чл.137 от ЗВМД, а единствено изискването животните в ЖО да са вписани в регистъра по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, което в случая е спазено. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция(РА), която е ДФЗ) извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 т.е. когато РА приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство; по заявленията за подпомагане. В конкретния случай такава е извършена в съответствие с цитираната разпоредба на 07.05.2020 г., като с резултатите от нея жалбодателят е запознат, което се установява с положен подпис и същите са отразени в обжалваното УП. В посочените Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. е отразено, че са заявени животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в ЖО 5605440027(6634 - 0038), който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на РА е създадена Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се създава и поддържа както от РА, така и от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), като освен посочените в ал. 2, т. т. 1-8, в нея се съдържат и данните от системите на външни източници. При това следва да бъде посочено, че СИРЖ е съкращение на система за идентификация и регистрация на животни, която е част от ИСАК по силата на чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, която съгласно ал.4, т. 3 се създава и поддържа от БАБХ. Ветис е интегрирана информационна система (ИИС) на БАБХ, в която се отразяват данни както за идентификацията на животните и такива за животновъдните обекти - чл. 51, ал. 3 ЗВМД, предвид това, че по силата на ал. 1 от с. з. животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл. 137 ЗВМД. При тази нормативна уредба безспорно следва извод, че СИРЖ са данните съдържащи се в ИИС на БАБХ за идентификация на животните, при което изводът в обжалваното решение, че тези данни не са въведени в СИРЖ, а само във Ветис е незаконосъобразен. Незаконосъобразен е изводът на АС - Кърджали, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП, предвиждащ като условие за подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД не поставя като изискване регистрация на животновъдния обект по чл.137 от ЗВД, а единствено регистриране на самите животни. Съгласно цитираната разпоредба, подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл.51, ал.1 от ЗВД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл.137. В приложимата разпоредба на чл. 20, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания е предвидено, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо. В ал. 2 от цитираната разпоредба са посочени условията, на които трябва да отговарят заявените за подпомагане животни, като т.3 изисква животните да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект, съгласно чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД. Тази разпоредба повелява, че собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобити животни; регистърът се съхранява за срок най - малко три години от последното вписване. Тълкуване на посочените по - горе разпоредби налага безспорен извод, че право на подпомагане земеделските стопани по съответната схема за обвързано подпомагане е налице, когато регистрираните в животновъдния обект животни са официално идентифицирани, а ЖО в който са заявени, регистриран по чл.137 ЗВД. На следващо място в разпоредбата на чл.20, ал.1 от посочената Наредба е предвидено, че правото на подпомагане имат тези земеделски стопани, които отглеждат заявените животни в стопанството си. Определение за Стопанство е дадено в разпоредбата на §1, т. 8 от ДР от Наредба 3 от 17.02.2015г. като е посочено, че то включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Същевременно разпоредбата на чл. 137 ЗВМД предвижда режим на регистрация на ЖО, което се извършва след представяне на необходимите документи, посочени в ал. 1 т. т. 1-4. По делото безспорно е установено, че заявените за подпомагане животни, за които е установено, че са регистрирани по предвидения нормативно ред и всяко от тях има ушна марка са заявени за животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД, което обуславя извод, че същият не попада в стопанството на земеделския производител (арг. чл. 20, ал. 2, т. 3 във вр. с § 1, т. 8 / ДР на Наредба 3/2015 г.) и съответно не отговаря на условията за подпомагане. Доколкото от съдържанието на акта се установява, че като основание за постановения отказ органът приема липсата на регистрация на ЖО, който е посочен в заявлението по реда на чл. 137 ЗВМД факти, които не оспорват от земеделския производител, но и са представени доказателства в тази насока безспорно следва извод, че този ЖО не попада в стопанството на жалбодателят, при което не са налице условията по чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба 3/2015 г. във вр. с чл.46, ал.2 от ЗПЗП и жалбодателят няма право на подпомагане по тази схема. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на приложимите материалноправни норми. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на А. А. Ю. против посоченото УП следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на администрацията на касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 249. 43лв., от които заплатена държавна такса в размер на 49,43 лв. и по 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение