Решение № 14115 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2018 г.

Решение № 14115 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Рувер" ЕООД гр. В. Търново и на "Орел – Х. Д." ЕООД, подадени чрез процесуални представители срещу решение № 7577 от 11.12.2017 г. постановено по адм. дело № 9655/2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ) в частта, с която са оставени без уважение жалбите им против обжалвания от тях административен акт, който е изменен от съда в частта относно размера на наложените им имуществени санкции, като същите са намалени от 3000 лв. на 1000 лв. за всеки от касаторите и е присъдил деловодни разноски на страните в производството в съответния размер. Твърденията в двете касационна жалби са идентични – посочено е наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и са изложени подробни съображения в подкрепа на твърденията, че в случая не е приложен нормативният акт, уреждащ конкретните правоотношения, налице е противоречие между приетите от съда за установени факти и формираните въз основа на тях изводи, както и неправилност на изводите на съда при определяне размера на присъдените деловодни разноски. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваният от тях съдебен акт, като вместо него постановят ново по съществото на спора, с което да отменят като незаконосъобразен оспорения пред първоинстанционния съд акт и им присъдят пълния размер на направените деловодни разноски. Алтернативно, в случай, че жалбата им бъде отхвърлена молят съда да увеличи размера на присъдените в тяхна полза разноски и съответно да бъде намален размера на присъдените в полза на ответника – Комисия за защита на личните данни. В съдебно заседание претендират присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция по представените списъци по чл. 80 ГПК.

Всеки от посочените двама касатори е представил писмен отговор по подадената касационна жалба от другия, в която е изразил становище за основателност на същата.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационните жалби, моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като им присъди и направените деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите деловодни разноски.

Ответниците К. Й. и Д. Н. не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалби против административен акт от лица, чийто права и интереси са засегнати с него, но по същество е неправилно.

С решението си АССг:

1. изменя решение № Ж-728/01.06.2017 г. на КЗЛД в частта, с която на "Орел – Х. Д." ЕООД и "Рувер" ЕООД на основание чл. 42, ал. 8 във вр. с чл. 22, ал. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са наложени имуществени санкции на всяко от тях, като намалява размера им от 3000 лв. на 1000 лв. за всяко от тях;

1. оставя без уважение жалбите на посочените две дружества в останалата им част;

1. осъжда КЗЛД да заплати на всяко от дружествата по 262, 24 лв. деловодни разноски и

1. осъжда всяко от двете дружества за заплати по 50 лв. деловодни разноски на КЗЛД

За постанови този резултат АССг приема, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че "Орел –Х. Д." ЕООД и "Рувер" ЕООД в хода на административното производство, образувано пред КЗЛД по жалби на Д. Н. и К. Й. са осъществили нарушението по чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД в действащата към момента на извършване на нарушението и постановяване на акта редакция (ДВ, бр. 91/2006 г.), при което правилно на същите е наложена имуществената санкция по смисъла на чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД в действащата към момента на извършване на нарушението и постановяване на акта редакция (ДВ, бр. 91/2006 г.). При това в решението е прието, че по отношение на така установеното нарушение и наложената санкция фактът, че двете жалбоподателки преди налагането й са оттеглили жалбите си пред административния орган е ирелевантен.

Решението е неправилно.

Комисията е сезирана с жалби на две физически лица, за нарушаване правата им по ЗЗЛД, изразено във видеонаблюдение без тяхно знание и съгласие, нарушаващо неприкосновеността и личния им живот, чрез монтирани камери за външно видеонаблюдение /по твърдение на лицата камерите са собственост на "Орел-Х. Д." ЕООД/, които камери са насочени към сграда, в която жалбоподателите живеят.

По жалбите е образувано производство пред КЗЛД в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, за нарушени права при обработване лични данни на лица по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД.

Със заповед № РД-14-110/06.03.2017 г. Председателя на КЗЛД разпорежда извършване на последваща проверка от проверяващ екип, която е връчена на процесуалния представител на двете дружества на 09.03.3017 г. На същата дата е изготвен констативен протокол от проверяващият екип от служители на КЗЛД, в който е отразено, че ответниците отричат да са монтирали и съответно да осъществяват наблюдение чрез камерите.

С молби вх. №№ П-1783/20.03.2017 г. и М-35/22.03.2017 г. Йорданова и Найденова оттеглят депозираните от тях жалби и молят административното производство по тях да бъде прекратено от КЗЛД.

Въпреки това на видно от приложения протокол № 26 за проведеното на 12.04.2017 г. заседание КЗЛД по т. А. Разглеждане на жалби по същество, по подт. 2 приема проект за решение по административното производство, образувано по жалбите на Йорданова и Найденова, предмет на производството пред първоинстанционния съд - № Ж-728/01.06.2017 г., с което на основание чл. 42, ал. 8 във вр. с чл. 22, ал. 5 ЗЗЛД в действащата към момента на извършване на нарушението и постановяване на акта редакция (ДВ, бр. 91/2006 г.) налага имуществени санкции в размер на по 3000 лв. на всяко от ответните дружества за отказ от съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията й и на основание чл. 56, ал. 1 АПК и подадените молби от Йорданова и Найденова прекратява производството по тях.

При така установените факти настоящата инстанция намира, че административният акт, в оспорената от двете дружества част- с която са им наложени имуществени санкции е нищожен.

В ЗЗЛД са били уредени две отделни производства за налагане на предвидените в Глава осма от същия закон административни наказания, а именно:

1. в хипотезата чл. 12 от ЗЗЛД административните наказания глоба и имуществена санкция се налагат в производство по реда на ЗАНН, при което на осн. чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД в действащата към момента на извършване на нарушението и постановяване на акта редакция (ДВ, бр. 91/2006 г.) председателят на Комисията за защита на личните данни е компетентният орган за издаване на съответните наказателни постановления и

1. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, при което КЗЛД, действаща като колективен орган - особена юрисдикция, се произнася с един акт /решение/, като има правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението, и да наложи административно наказание. В този случай производството се развива по АПК, по който ред подлежи на обжалване решението на комисията (чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД).

Видно е, че при тази уредба, макар и непрецизна, законодателя е предвидил изключение от уреденото в ЗАНН производство по налагане на административни наказания, като е предоставил възможност на колективния административен орган – КЗЛД, да налага административни наказания в производство по реда на АПК.

В процесния случай КЗЛД е инкорпорирала в един акт - решение, постановен в административно по своя характер производство по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД - както волеизявление за прекратяване образуваното административно производство по този ред, така и волеизявление за налагане на административно наказание, което е направено съобразно нормативно установените функции по контрол за спазване ЗЗЛД, предвид установения отказ от съдействие по чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД вр. чл. 42, ал. 8 от с. з. в действащата към момента на извършване на нарушението и постановяване на акта редакция (ДВ, бр. 91/2006 г.)

Съобразно визираната по-горе законодателна уредба няма пречка правомощието на КЗЛД по налагане на административно наказание за извършено нарушение по чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД да бъде упражнено и съответно обективирано в един акт, с който да бъде реализирана и административнонаказателната отговорност на лицето и да се произнесе по въпроса, относно законосъобразното обработване на личните данни. Тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, както във вр. с ал. 1 на чл. 38 от с. з., така и предвид систематичното й място, това може да се извърши само при наличие на висящо административно производство, а решението на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 с. з. следва да е краен акт по съществото на спора, съдържащ волеизявленията на комисията.

В настоящия казус обаче образуваното административно производство по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е прекратено, т. е. административния оран е десезиран, при което за същия, при липса на административно производство и съответно акт по съществото на спора, не са налице правомощия да се произнесе по налагане на имуществена санкция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД с акта за прекратяване на производството по чл. 56, ал. 1 от АПК, какъвто е процесния.

Няма пречка липсата на дължимото в хода на производството пред КЗЛД поведение на лицето, обработващо лични данни да бъде санкционирано по реда на ЗАНН, но това в процесния случай не е сторено, а правомощието на комисията по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД може да бъде упражнено само в решение по съществото на спора, по аргумент и от съдържанието на цитираната разпоредба.

Предвид така изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неправилен извод по отношение на законосъобразността на акта, при което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като същото е необосновано и постановено при неправилно приложение на закона.

При това следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което бъде обявена нищожността на решение № Ж-728/01.06.2017 г. на КЗЛД.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, настоящият състав намира, че ответникът КЗЛД следва да бъде осъдена на всеки от ответниците деловодни разноски в размера на по 940 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция в размер на 440 лв. и 500 лв. пред настоящата, като намира, че направеното възражение за прекомерност на същите пред първоинстанционния съд е основателно предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение