Решение № 13475 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15503/2018 г.

Решение № 13475 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15503/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Ислам, [гражданство], против решение № 6339 от 02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7689/2018 г. по описа на Административния съд – София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Илиева, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че чужденецът не е бил принуден да напусне [държава] поради опасение от преследване. Също така, обстановката там не предполага реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца. Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на М. Ислам, [гражданство], против Решение № 1725/04.07.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. Ислам по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне [държава] поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд – София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С чужденеца са били проведени две интервюта, по време на които М. Ислам е посочил, че е напуснал страната си на произход през януари 2016 г., след което пребивавал за 2, 3 месеца в Индия, след което за 20 дни в Пакистан, след това 25 дни в Иран, след което отишъл в Турция и на 10.10.2016 г. влязъл нелегално на територията на Република България, като крайната цел на пътуването му била Франция. М. Ислам мотивирал молбата си за закрила с твърдения за влошена политическа ситуация в [държава], и по–конкретно, че е бил член на една от основните политически партии там – [ПП], чиито лидер и бивш президент на държавата бил в затвора. В първото интервю посочил, че е бил активен член на тази партия от 2009 г., като заеманата от него длъжност преди да напусне [държава] била асистент-организационен секретар, поради и което той твърдял, че имал активно участие в различни мероприятия /протести, митинги/. Тези му действия не били одобрявани от противниковата партия, като нейни представители оказвали натиск върху местните партийни лидери, карайки ги да възпрепятстват неговата дейност. Във второто интервю обаче заявил, че в началото бил само поддръжник на политическата партия, но след това му било възложено да отговаря за симпатизанти и получил членска карта през м. юни 2016 г. Както от горното, така и от други части на интервюто и представени от страна на М. Ислам доказателства безспорно е установено, че разказите на чужденеца за причините му да напусне страната му на произход са противоречиви. Правилно е посочено от административния съд, че М. Ислам не посочва причини, които да представляват материално-правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Той не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Обоснован е изводът на съда, че в процесния случай се касае за икономически мигрант, а не за лице, чиято действителната причина за напускането на страната му по произход да е основана на някаква опасност за живота му, като основният довод за това е желанието му да достигне крайната си цел – Франция. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, съдът правилно е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Що се отнася до ситуацията в [държава], налице са актуални данни, които подкрепят извода, че кандидатът за статут може безпрепятствено да се завърне и да се установи в тази държава. Въз основа на представените справки следва да се посочи, че както в [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението – предмет на касационната жалба, е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,