Решение № 5738 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение 28209 от 26.12.2024 г. постановено по адм. дело 7814/2024 г. на Административен съд София-град(АССГ), с което е отменено решение 513005-64/26.06.2024г. на директора на СДВР, с което е постановен отказ за изтриването на личните данни на И. И. П., обработвани в интегрираната полицейска система на СДВР във връзка със ЗМ 1298/06.10.2021г. по описа на 07 РУ-СДВР. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че заповедта е мотивирана и обоснована, издадена при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби, като са взети предвид разпоредбите на Закона за министерство на вътрешните работи(ЗМВР) и Инструкция 8121з-748/20.10.2014г. за определяне срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Счита, че не е допуснато нарушение на разпоредбите на Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Моли да се отмени обжалваното решение и се остави без уважение жалбата на П. срещу решението на директора на СДВР. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба И. И. П., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски като представя списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно постановено в съответствие със събраните доказателства, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението съдът е приел, за установено, че И. П. е подал Заявление peг. 513005-53/30.05.2024 г. по описа на СДВР, с което е поискал обработваните от СДВР негови лични данни във връзка с воденото срещу него досъдебно производство ЗМ 1298/06.10.2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, приключило с постановлението за частично прекратяване и спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, да бъдат заличени. Във връзка със заявлението е извършена проверка в Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), ЦАИС Съдебен статус, картотека Полицейска регистрация. Установено е, че с постановление по пр. пр. 33453/2021 г. от 28.03.2022 г., прокурор от Софийска районна прокуратура е приел, че И. И. П....не е осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК (закана за престъпление против личността на пострадалия или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх, извършено при условията на домашно насилие), поради което е прекратил частично наказателното производство по ЗМ 1298/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. 33453/2021 г. по описа на СРП по отношение на същото лице. Отменил е мярката за неотклонение домашен арест, спрял е наказателното производство по 3382-ЗМК1298/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. 33453/2021 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, но водено по чл.130, ал.2 от НК, поради преследване на това престъпление по тъжба на пострадалия. С постановление по пр. пр. 33453/2021 г. от 18.01.2023 г., прокурор от Софийска районна прокуратура е прекратил досъдебното производство по посочената по-горе прокурорска преписка и в останалата част на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5 ,т. 1 от НПК- поради липса на тъжба от пострадалото лице. Приложена е справка за съдимост на лицето, видно от която П. не е осъждан. Към момента на подаване на заявлението и инициране на процесното административно производство, в СДВР се съхраняват и обработват лични данни на И. И. П. за деянието по ДП ЗМ 1298/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. 33453/2021 г. по описа на СРП, видно от справка от интегрираната полицейска система. Прието е писмо с peг. 328600 38667, екз.2 от 11.06.2024 г. на директора на ГД Национална полиция, от което се установява, че към 05.06.2024 г. за И. И. П. не се съхраняват и обработват данни за извършена му полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, т.е. в конкретния случай има заличаване на регистрация в централния полицейски регистър, но не и в регионалния - в СДВР. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила ( чл.146, т.3 от АПК ), довело и до противоречие с приложимите материалноправни норми (чл.146, т.4 от АПК ). Съдът е изложил законово аргументирани доводи, че с оглед данните от фактическа страна, случаят осъществява хипотезата на чл. 3, т.3, б. а от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г., тъй като чл.24, ал.1, т.1 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Тези доводи са подкрепени от изложените мотиви в постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по ДР ЗМ 1298 от 06.10.2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР за деянието по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и от представеното второ прокурорско постановление от 18.01.2023 г., с което е прекратено производството по ДП 1298 от 06.10.2021 г. по описа на 07РУ-СДВР и в останалата му част-за деянието по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради това, че такава не е подадена в преклузивния шестмесечен срок, което пък осъществява хипотезата на чл. 3, т. 3, б. в от същата инструкция. Тези прокурорски актове не са били обжалвани, като съдът е направил правилният извод, че позоваването от органа на чл.3 (погрешно в акта чл.5), б.б от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. е в противоречие с действителната фактическа обстановка. Позоваването от органа на решението по дело С-118/2022 на ЕС е бланкетно/декларативно, като то се опровергава и от фактическите установявания по случая: жалбоподателят не е осъждан; няма полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР; срещу него няма образувани други досъдебни производства, освен ДП 1298/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. 33453/2021 на СРП, във връзка с което се обработват негови лични данни; ДП 1298/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР е прекратено частично с постановление от 28.03.2022 г. поради това, че деянието по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК не е извършено, като впоследствие, на 18.01.23 г. е прекратено и в останалата му част- за деянието по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК; постановленията за прекратяване не са обжалвани и не са отменяни от горестоящ прокурор. При така изложените доводи първоинстанционният съд е отменил решението и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. При тези фактически обстоятелства съдът, след подробен и точен анализ на релевантната права уредба, правилно е приел, че към момента на издаване на оспореното решение са налице законови основания за заличаване на личните данни на оспорващия от информационните масиви на СДВР. В чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено, че при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на законовата делегация на чл. 26, ал. 2 ЗМВР в Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. са уредени сроковете и основанията за съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при настъпване на някое от следните обстоятелства: т. 1 при постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 2 не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; т. 3 - наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т. 4 влязла в сила оправдателна присъда; т. 5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 6 наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т. 7 освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а от НК) и т. 8 лицето е починало - във всички останали случаи. Съдът е обсъдил относимите хипотези от Инструкция 8121з-748/20.10.2014г. и правилно е приел, че случаят осъществява хипотезата на чл. 3, т.3, б. а от Инструкция 81213-748/20.10.2014 г., тъй като чл.24, ал.1, т.1 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление, което е недвусмислено посочено и ясно от изложените в постановлението мотиви. Също така, воденото досъдебно производство в останалата му част е прекратено-за деянието по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради това, че такава не е подадена в преклузивния шестмесечен срок, което осъществява хипотезата на чл. 3, т. 3, б. в от същата инструкция, поради което позоваването от органа на чл.3 (погрешно посочен в акта като чл.5), б.б от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. е в противоречие с действителната фактическа обстановка. Поради това съдът намира доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, към момента на издаване на обжалваното решение на директора на СДВР са били изпълнени хипотезите на чл. 3, т.3, б. а и чл. 3, т. 3, б. в от Инструкцията, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал да заличи личните данни на И. П. от информационните масиви на СДВР. Правилен е изводът на съда, че позоваването от органа на решението по дело С-118/2022 на ЕС е бланкетно/декларативно и се опровергава от фактическите установявания по случая. Констатацията на СЕС в решение от 30.01.2024 г. по дело С -118/2024 г., че подобна регламентация в националното право противоречи на чл. 5 Директива /ЕС/ 2016/680 е относимо и към личните данни, съхранявани в автоматизираните и неавтоматизирани информационни фондове на МВР. Тази директива не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Не е направена съпоставка на важността на преследваната с регистрацията цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай, както правилно е приел съда, в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или не, като резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството, което в случая не е направено. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лв., доказани по основание и размер и платими от СДВР. Възражението за прекомерност е неоснователно, като бланкетно, немотивирано и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,