Решение № 7655 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2025 г.

Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Д. М. Д., от [населено място], област Пловдив против решение 12801/26.11.2024 г. по адм. дело 8062/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Поддържат се основания по чл. 239, т.2 и т.5 АПК. Ответникът по искането, кметът на Община Карлово, чрез юрисконсулт Трифонова изразява становище за неоснователност на същото. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. С решение 12801/26.11.2024 г. по адм. дело 8062/2024 г. Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение 5032 от 05.06.2024 г., по адм. дело 3096/2023 г. на Административен съд Пловдив и след като е разгледал спора по същество е отхвърлил оспорването по жалба на Д. М. Д., от [населено място], област Пловдив срещу заповед РД-1056/06.10.2023 г. на кмета на Община Карлово, касаеща премахването на незаконен строеж. Развитите от молителката основания по чл.239, т.2 и т.5 АПК са неналични. Първото от двете изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Твърденията за необсъждане на доказателства по спора от тричленния състав на Върховния административен съд не могат да обосноват никоя от хипотезите на правната норма по чл.239, т.2 АПК. Наличието на престъпление, респ. възможната неистинност биха могли да бъдат релевирани като годни основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт при наличието на присъда, споразумение по наказателно дело или съдебно решение по чл.124, ал.5 ГПК досежно спорните обстоятелства. Не е налице и второто основание по чл.239, т.5 АПК за лишаване на страната от право на участие в делото вследствие на нарушаване на съответните правила, при което да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Развитите от страната доводи за недопустимост на касационното производство, невярна оценка на фактите по спора и неточен анализ на събраните доказателства не могат да обосноват наличието на някой от съдържащите се в нормата фактически състави. Твърдяните основания са типични за касационните пороци необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в случая не релевират относими основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като такива могат да бъдат само изброените в чл.239, т.5 АПК, а твърдените от молителката не са сред тях. По изложените съображения искането по чл.239, т.2 и т.5 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В тежест на молителката следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на100,00 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия