Решение № 11790 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2025 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Г. ( пълнолетна към момента на подаване на касационнаната жалба), с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 2153/06.03.2025 по адм.дело 1610/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена нейната жалба като непълнолетна, действаща със съгласието на родителите си Н. П. Г. и Г. Х. Г. против решение АД -02 -533/21.05.2024 г., издадено от началника на Регионално управление на образованието(РУО) - Пловдив и оставена без разглеждане жалбата против заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г., издадена от директора на СУ [заличен текст]. Касационната жалбоподателка поддържа в касационната жалба и писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост, иска отмяната му, връщане на делото за разглеждане на жалбата срещу заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г., издадена от директора на СУ [заличен текст] и отмяна на решение АД -02 -533/21.05.2024 г.на началника на РУО, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - началникът на РУО - Пловдив, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на СУ [заличен текст] в писмен отговор, писмена молба и писмена защита чрез процесуален представител, прави възражение за недопустимост на касационната жалба поради отпаднал правен интерес, алтернативно иска оставяне на решението в сила, присъждане на направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС е сезиран със жалба на непълнолетната С. Г. Г., действаща със съгласието на родителите си Н. П. Г. и Г. Х. Г. против решение АД -02 -533/21.05.2024 г. на началника на РУО и издадената въз основа на него заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г. на директора на СУ [заличен текст]. Решение АД -02 -533/21.05.2024 г. на началника на РУО е постановено след като Г. е обжалвала пред началника на РУО заповед РД -10 - 1571/17.04.2024 г. на директора на СУ [заличен текст], разпореждаща провеждане на дейности със С. Г., ученичка от 11 г клас от обща подкрепа за личностното развитие за преодоляване на проблемното поведение, както следва : консултиране на ученичката с педагогически съветник един път седмично в срок до 31.05.2024 г. и обсъждане между ученика и класния ръководител на посочени дати, последната - 27.05.2024 г. Тази заповед е издадена на основание чл.259, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), във връзка с чл.31, ал.1, т.4 и т.24 от Наредба 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и чл.30 и чл.45 от Наредбата за приобщаващото образование и въз основа на предложение вх. РД -25 -1720/17.04.2024 г. от координатора за организиране и координиране на процеса за осигуряване на обща и допълнително подкрепа за личностното развитие в училище, след проведена среща с родител - Н. Г., по повод открита процедура от 11.04.2024 г по налагане на санкция "Предупреждение за преместване в друго училище" на С. Г.. С обжалваното пред АС решение на началника на РУО е изменена заповедта в частта относно срока, като е определен краен срок за предоставянето 23.05.2024 г. вместо 31.05.2024 г. В изпълнение на това решение на РУО е издадена и обжалваната пред АС заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г. на директора на СУ [заличен текст], в която срокът за консултиране на ученичката с педагогически съветник е 23.05.2024 г. и последната от датите за обсъждане между ученика и класния ръководител вече е 20.05.2024 г. За да постанови решението си в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата против заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г., издадена от директора на СУ [заличен текст], АС е изложил мотиви, че тази заповед е част от производството по налагане на санкция на ученика и съгласно чл.199, ал.1 ЗПУО санкциите на учениците се налагат след изчерпване на останалите механизми за въздействие, поради което защитата срещу нея се реализира с оспорване на заповедта за налагане на санкция. По отношение на решението на началника на РУО са изложени доводи за правилна преценка за продължителността на срока на дейностите по обща подкрепа и липса на основания за отменянето му. Съдебният акт е правилен в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата против заповед РД -10 - 1803/21.05.2024 г., тъй като същата е елемент от процедурата по налагане на санкция на ученика и като такава съгласно чл.21, ал.5 АПК няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед изложеното решението като правилно в тази си част, следва да бъде оставено в сила. Преди да се произнесе по оплакаванията за неправилност в касационната жалба на останалата част от решението, съдът е длъжен съгласно чл.218, ал.2 АПК да провери валидността и допустимостта на посочената част от решението. Същата е валидна, но недопустима като постановена по недопустима жалба срещу решение на началника на РУО, постановено по жалба срещу заповед, която също няма характер на индивидуален административен акт, тъй като е елемент от фактическия състав по налагане на на санкция "Предупреждение за преместване в друго училище" на ученика. Следва да се отбележи, че мерките за обща подкрепа за личностното развитие за преодоляване на проблемното поведение на учениците нямат характер на принудителни административни мерки, тъй като не са скрепени с държавна принуда, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол и на това основание. Предвид изложеното и решението на началника на РУО в конкретния случай също е част от производството по налагането на санкцията, няма характер на индивидуален административен акт на основание чл.21, ал.5 АПК и жалбата срещу него като недопустима е следвало да се остави без разглеждане и произвдоството по делото да се прекрати. На основание чл.221, ал.3 АПК решението следва да се обезсили в тази му част и производството по делото - да се прекрати. Решението следва да се остави в сила и в частта за разноските, които са правилно присъдени предвид недопустимостта на жалбата до АС. С оглед изхода на делото по касационната жалба няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На СУ [заличен текст], следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 750 лева, заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Другият ответник не е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не му се следват, а присъдените от първата инстанция разноски не са оспорени, поради което не могат да бъдат увеличавани, нито присъждани повторно. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение