Решение № 2588 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2013 г.

Решение № 2588 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 14138/29.10.2013 г. по адм. дело № 10621/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено решение № 9239/21.06.2013 г. по адм. дело № 2488/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. При новото разглеждане на делото жалбоподателят "Речица" ООД, гр. Смолян поддържа жалбата против заповед № РД 49-547/10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано закупуването на застроената и нормативно определена прилежаща площ от 0.200 дка към МВЕЦ "Речица", представляваща имот № 85602 в отдел 50, подотдел 4 в землището на с. Широка Лъка, община Смолян. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая и в нарушение на материалния закон, тъй като дружеството отговаря на всички условия за придобиване на собствеността върху прилежащата към сградата площ. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна не изразява становище по жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, включително събраните при новото разглеждане съобразно указанията на петчленния състав, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: С договор от 08.10.1993 г. и анекс към него от 02.04.1996 г. Стефан Фотев Фотев, действащ като едноличен търговец с фирма "Фотем СФ", гр. София, Манол Тодоров Чернев, действащ като едноличен търговец с фирма "Конгломерат строй", гр. Смолян, Йовчо Василев Йовков, също едноличен търговец с фирма "Йовчо Йовков", гр. Смолян и Държавно лесничейство - с. Широка лъка, сключват договор за гражданско дружество, с който се съгласяват да изградят и експлоатират МВЕЦ "Речица" на р. Стойченска в участъка от с. Стойките до с. Широка лъка. Съгласно договора, анексите към него и договора за гражданско дружество от 13.02.1995 г., сключен между тримата търговци, същите се задължават със собствени средства да извършат изграждането на обекта до м. ноември 1994 г., а държавното лесничейство се задължава да предостави земя по поречието на реката, върху която да се извърши строителството. За строителство на сградата е предоставена площ от 200 кв. м, представляваща имот № 856002 в отдел 50, подотдел 4, за който по-късно е съставен акт за частна държана собственост (акт № 1952/2003 г.). Строително-монтажните работи са изпълнени от Чернев, Фотев и Йовков в качеството им на еднолични търговци и на 27.02.1995 г. е издаден акт № 23 за узаконяване на сградата на МВЕЦ "Речица", водопровод с водохващане и въздушна линия. Годността на строежа е установена от държавна приемателна комисия (протокол обр. 16) и на 15.01.1996 г. е разрешено ползването на централата (разрешение за ползване № 6/15.01.1996 г.). Експлоатацията на централата се осъществя от тримата еднолични търговци, които през 2003 г. организират дейността по производство и продажба на ел. енергия в дружество с ограничена отговорност "Речица" ООД, гр. Смолян (дружествен договор, решение № 421/07.04.2003 г. по ф. дело № 235/2003 г. на Окръжен съд - Смолян, удостоверение от 07.12.2009 г. на Агенцията по вписванията). Със заявление индекс 70-203/21.01.2004 г. "Речица" ООД, гр. Смолян прави искане до министъра на земеделието и горите за закупуване на нормативно определената прилежаща площ към построената от съдружниците МВЕЦ "Речица" при условията на § 123 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗИДЗГ отм.). Към заявлението са приложени изброените в § 123, ал. 2, т. 1 - 10 документи, с изключение на решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, предвидено в т. 9. Становището на отдел "Правно нормативно обслужване и управление на човешките ресурси на Национално управление на горите" изх. № 27 - 67 от 24.08.2005 г. по подаденото заявление е отрицателно по съображения, че правоимащи по смисъла § 123 от закона са четиримата съдружници в договора за гражданско дружество, а не "Речица" ООД. В този смисъл е и изготвения по-късно доклад изх. № 27-67/16.11.2005 г., с който началникът на Националното управление по горите предлага на министъра да постанови отказ по заявлението. На 09.12.2009 г. дружеството подава заявление, с което представя удостоверение за актуално състояние, решение за оценка на въздействието върху околната среда от 1994 г., нот. акт № 34, т. II, рег. № 3308, дело № 23/2009 г., с който "Речица" ООД, гр. Смолян е признато за собственик на основание строителство и давностно владение на двуетажна масивна сграда - МВЕЦ "Речица" от 55 кв. м, построена в поземлен имот № 856002 в землището на с. Широка лъка, удостоверение на Агенцията по кадастъра, становище на Държавно лесничейство - Широка лъка, скица за имота, оценка и удостоверение. С нови заявления до министъра от 24.11.2010 г., от 01.06.2011 г. и от 09.05.2012 г. дружеството представя удостоверение за оценка № 309/17.11.2010 г., необходимите документи в оригинал, както и скица на поземлен имот с идентификатор 83274.856.2 в землището на с. Широка лъка и оценителски доклад за същия имот. С протокол № 13 от 08.08.2012 г. комисията, назначена със заповед № 939/07.12.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, приема, че "Речица" ООД, гр. Смолян не е правоимащо лице по смисъла на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.), тъй като не е установено правоприемство между дружеството и тримата еднолични търговци, съдружници в договора за гражданско дружество, построили сградата, не са представени доказателства за това кога е прекратена дейността на гражданското дружество, както и за прехвърлянето на имуществото на други физически и юридически лица и предлага на министъра на земеделието и храните да откаже да удовлетвори искането за закупуване на терена. На това основание и при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, обн., ДВ, бр. 19/2011 г. във връзка с § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) е издадена заповед № РД 49-547/10.12.2012 г., предмет на оспорване, с която е отказано да се издаде заповед за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ от 0.200 дка към МВЕЦ "Речица", представляваща имот № 85602 в отдел 50, подотдел 4 в землището на с. Широка Лъка, община Смолян. Заповедта е подписана от заместник-министъра на земеделието и храните, действащ при условията на заместване съгласно заповед за заместване № РД-09-1379/10.12.2012 г. на министъра. При тези факти настоящият съдебен състав стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок (липсват данни за връчването й на адресата, а и възражение за подаването й извън срока за оспорване не е направено) и от страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) министърът на земеделието и храните е овластен да се произнесе по заявленията за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ на сгради и съоръжения в държавен горски фонд. В този смисъл е и разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ), обн., ДВ, бр. 19/2011 г., която предвижда, че заявленията по § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) се разглеждат по досегашния ред. В случая заповедта е подписана от заместник-министър, когато последният изпълнява функциите на министъра въз основа на изрична заповед за заместване. За разлика от делегирането на конкретни правомощия, уредено в чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, заместването изисква заместникът да изпълнява правомощията на титуляра в пълен обем, като всички предприети действия, извършени през времето, през което заместникът упражнява функциите на титуляра, се считат за извършени от името на компетентния орган. Това разбиране се налага от спецификата на длъжността "заместник-министър", от необходимостта от непрекъснато функциониране на администрацията и следва от изричната възможност, предвидена в чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, според който функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Спазени са и формалните изисквания на 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е писмена и съдържа изброените в текста реквизити, включително фактическото и правно основание за постановяване на административния акт. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по заявление на "Речица" ООД, подадено по реда на § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.). Представени са необходимите документи, които са актуализирани в хода на административното производство и оценени от административния орган. Ето защо доводите на жалбоподателя за съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се споделят от настоящия състав. Независимо от изложеното по-горе, оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съгласно разпоредбата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) лице, построило сгради, постройки мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост до влизане в сила на закона или придобило собствеността върху такава, може да закупи застроената и нормативно определена прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им, търпими са съгласно Закона за устройство на територията и не подлежат на премахване. В случая изброените в текста предпоставки за закупуване на терена са изпълнени по отношение на заявителя "Речица" ООД. Всички събрани и описани по-горе доказателства установяват, че сградата на МВЕЦ "Речица" е построена от тримата съдружници в дружеството Манол Тодоров Чернев, Стефан Фотев Фотев и Йовчо Василев Йовков, които по време на строителството и инвестиционния процес са регистрирани и извършват дейност като еднолични търговци. Държавно лесничейство - с. Широка лъка няма участие в процеса на изграждане на сградата на централата нито с парични средства, нито пряко (в този смисъл е договорът от 1993 г. и анексите към него, а и доказателства за обратното не са ангажирани). Представеният анекс от 13.02.1995 г. не може да обоснове различен извод, тъй като към този момент сградата на МВЕЦ "Речица" не е собственост на дружеството (право на строеж не е учредено, а и липсват доказателства за наличието на друго правно основание, годно да направи дружеството собственик на сградата). Ето защо посочените в чл. 14 от анекса дялове не разпределят собственост върху построеното, а са дялово участие в дружеството - основание за разпределяне на печалбите и загубите (чл. 361, ал. 1 от ЗЗД). В подкрепа на този извод е и текста на чл. 15 от същия анекс, който противоречи на предходния и в който като собственици на сградата са посочени само тримата съдружници. Тъй като формата, под която е осъществено строителството на сградата и основанието за това не се обхващат от нормата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.), обстоятелствата кога е прекратен договора за гражданско дружество, сключен между тримата еднолични търговци и Държавно лесничейство - с. Широка лъка през 1993 г. и как са уредени отношенията между съдружниците, още повече, че тези правоотношения са с гражданскоправен характер, е без значение за изясняване на настоящия правен спор, а представените доказателства за прекратяване на договора, включително протокола от 14.04.1999 г. са ирелевантни. Значение за разрешаване на спора съгласно цитираната норма има установяването на лицата, извършили строителството или тези придобили право на собственост върху сградата и съоръженията. В случая, както се посочи, сградата на МВЕЦ "Речица" е изградена от тримата еднолични търговци Фотев, Чернев и Йовков, които съгласно сключения договор за гражданско дружество обединяват усилията си за изграждане и експлоатация на МВЕЦ "Речица". Посочените по-горе физически лица в качеството си на търговци (чл. 56 и сл. от Търговския закон) извършват строителството на сградата и съоръженията (обектът е приключен през 1996 г., когато е издадено разрешението за ползване) и осъществяват експлоатацията на централата. Тези три лица отговарят на условията, предвидени в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) и могат като лица, извършили строителството на сградата и съоръженията да закупят прилежащата площ. Обстоятелството, че тримата съдружници в гражданското дружество осъществяват дейността по експлоатация на централата под друга организационна форма, не променя факта, че именно тримата съдружници в гражданското дружество, вече като съдружници в "Речица" ООД, имат право да закупят прилежащия към сградата терен. Фактът, че заявлението е подадено от името на дружеството, а не на физическите лица, в случая не обосновава различен извод, тъй като независимо от формално различната правосубектност дружеството всъщност осъществява дейност чрез своите органи, а в общото събрание членуват тримата съдружници, които са и негови управители (дружествен договор). Следователно, волята, изразена в подаденото заявление от името на "Речица" ООД, е воля на тримата съдружници в дружеството. Поради това следва да се приеме, че липсата на идентичност между субектите, извършили строителството и този, подал заявлението за закупуване, е само формална и не може да бъде пречка за реализиране на правата на лицата, които действително попадат в кръга на тези, на които е предоставена възможност да придобият собствеността върху прилежащата площ по правилата на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.). Този извод е в съответствие и с целта на закона - лицата, извършили строителство на сгради и съоръжения в държавен горски фонд, да могат да закупят прилежащия терен, ако са изпълнени и останалите изисквания на закона. В случая всички други условия на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) са осъществени - сградите и съоръженията са изградени в съответствие с действащите към момента правила и нормативи и не подлежат на премахване (акт за узаконяване, разрешение за ползване). Като допълнително основание в подкрепа на извода за основателност на направеното искане за закупуване на прилежащия терен е и обстоятелството, че към 2009 г. "Речица" ООД вече е собственик на сградата и съоръженията съгласно издадения нотариален акт. Действително последният не е представен с първоначалната документация, но след като правото на собственост е възникнало до произнасянето на административния орган през 2012 г., то това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид и да обоснове извод, различен от направения по преписката. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед на министъра на земеделието и храните е постановена в противоречие с материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменена. С оглед характера на административното производство, преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне по заявлението за закупуване, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,