Решение № 1405 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2020 г.

Решение № 1405 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Давидов от [населено място], чрез процесуален представител, против Решение № 106 от 16.03.2020 г., постановено по адм. дело № 678/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309- 40/10.07.2019 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с Решение № 2410/07.08.2019 г. на Директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. Подчертава, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ – Приложение № 2 с вх. № 238381 от 31.03.1998 г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, но същите не са отстранени от административния орган преди издаването на оспорения акт. Намира, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем с "Чикас-1" ЕООД относно имотите по декларация вх. № 238381 от 31.03.1998 г., както и договорите, сключени между "Чикас – 1" ЕООД, "Брамас – 96" АД и "Д. Д. Д. -1" ООД. С последните е уговорено събирането, транспортирането и обезвреждането на странични продукти, свързани с производството на "Чикас - 1" ООД, поради което са депозирани молби- декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. до Дирекция "МДТ" при Община Враца. Акцентира, че са игнорирани разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, както и възражението му, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са предоставяни. Излага аргументи за липсата на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на ТБО, отделните услуги и периоди, с което счита, че съществено са нарушени административнопроизводствените правила. Поддържа, че в частта относно определяне на данък за превозните средства АУЗД също не е мотивиран, а и липсват доказателства превозните средства да са декларирани. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309-40/10.07.2019 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с Решение № 2410/07.08.2019 г. на Директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, с който на М. Давидов са установени задължения за 2018 г. за ДНИ и ТБО, въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 238381/31.03.1998 г. за имоти находящи се в [населено място] и [населено място], както и данък за превозните средства по декларация с вх. № 06032338/23.07.2002 г. за товарен автомобил Мерцедес, модел 312 с per. [рег. номер на МПС], по декларация вх. № ДК54005214/16.06.2017 г. за лек автомобил "Фолксваген Лупо" per. [рег. номер на МПС] и по декларация вх. № 0510002619/16.04.2007 г. за лек автомобил "Опел Вектра" с peг. [рег. номер на МПС]. Общият размер на установените задължения и лихви по АУЗ възлизат на 2043, 37 лв. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Между страните не е било спорно, че към 2018 г. М. Давидов е собственик на 1/2 ид. части от имот, находящ се в гр. Враца, ул. "Илинден" № 5, стар месокомбинат, ведно с построените в имота сгради, за които е подадена декларация с вх. № 238381/31.03.1998 г. Безспорно е също, че с молба-декларация от 28.12.2017 г. Давидов е декларирал, че горепосочения имот и сгради ще се ползват от "Чикас" ЕООД съгласно договор за наем от 01.11.2017 г., поради което моли да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имота от 2018 г. Съгласно депозираната декларация по чл. 14 ЗМДТ, този имот попада в трети район по Заповед № 1814/31.10.2017 г. на Кмета на Община Враца, определяща границите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ. Със същата декларация от 1998 г. оспорващият е декларирал и недвижим имот, находящ се в [населено място], [адрес], както и недвижим имот, находящ се в [населено място]. С декларация от 02.01.2018 г. Давидов е декларирал, че имот с партиден номер 540328186/2003, находящ се в [населено място] няма да се ползва през 2018 г. С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1397/20.05.2009 г. Давидов е декларирал, че притежава ј ид. ч. от недвижим имот – земя и сграда в - [населено място]. С декларация от 23.07.2002 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ оспорващият е декларирал товарен автомобил Мерцедес 312 Д, рег. [рег. номер МПС]. С коригираща декларация от 16.06.2017 г. за лек автомобил "Фолсваген Лупо" Давидов е заявил обстоятелство, водещо до данъчно облекчение – 52 % ТНР със срок до 01.05.2018 г. В хода на съдебното производство е представена справка от 18. 12-2019 г., изготвена от оран по приходите при Община Враца, в която са посочени ставките и основите за определяне на ТБО за 2018 г. по подадените от оспорващия данъчни декларации по партиди, включени в АУЗ. Същата е оспорена от жалбоподателя и е открито производство по оспорването й. В тази връзка са събрани показанията на свидетелите Б. Иванова и А. Иванова, които са заявили, че са служители на "Чикас – 1" ООД. Посочило са, че най-близкият контейнер е на около 200 м. от ползвания от работодателя им имот, като зимата се почистват само главните улици. При тях няма контейнер и затова те сами почистват портала, а отпадъците на фирмата се извозват до екарисаж. След съпоставката на твърденията и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът помежду им се свежда до наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗ, до въпроса взети ли са предвид депозираните декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване при определяне на размера на задълженията и до въпроса дължи ли собственикът на имота ДНИ и ТБО, след като имотът е нает от друго лице. В този контекст решаващият състав е съобразил, че в оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията са за недвижими имот, декларирани при условията на чл. 14 ЗМДТ, като са уточнени входящият номер на декларацията и партидния номер на имота. Преценил е, че посочването на годишния размер на ДНИ и ТБО не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като данъкът и размерът на всяка една от услугите може да бъде установен без специални знания. Подчертал е, че задълженията за местни данъци и такси са нормативно установени, поради което не е необходимо в АУЗ да са изложени обширни мотиви в тази насока. На следващо място съдът е приел, че депозираната от оспорващия декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти от 02.01.2018 г. е взета предвид при определяне на ТБО за имота в с. [населено място] съгласно чл. 71, ал. 1 ЗМДТ. Спрямо данъка за МПС на "Фолсваген Лупо" не е подадена декларация за променено обстоятелство, а декларираното решение на ТЕЛК е със срок до 01.05.2018 г. Решаващият състав е подчертал, че ползването на имота, находящ се в гр. Враца, ул. "Илин ден" № 5, няма вещноправен характер, а е предмет на договор за наем, поради което и на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължено лице за ДНИ и ТБО за него е собственикът на имота. Счел е, че предоставянето на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ от Община Враца не е опровергано от показанията на разпитаните свидетели, които не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с представените писмени доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и чистота. Обстоятелството, че е сключен договор от наемателя за извозване на отпадъците от друго дружество не освобождава задълженото лице от заплащането на този вид услуги. При представените пътни листове с включени услуги и направления, графици, одобрени план- сметки за предстоящи разходи и справка за изпълнението им, публикувани на сайта на Общината, решаващият състав е приел, че услугите са осъществявани през процесния период и честота. В обобщение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерите на дължимите ДНИ и ТБО за процесните имоти за 2-18 г. са точно определени от органа по приходите, с оглед на което оспореният АУЗ в тази му част е законосъобразен. Същото крайно заключение е формирано и относно данъка върху превозните средства. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно допустимостта и относимостта им, като е формирал съответстващи с тях фактически и правни изводи. Решението е постановено след цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения краен резултат. В случая не е спорно, че през 2018 г. М. Давидов е собственик на 1/2 ид. ч. от имот, находящ се в гр. Враца, ул. "Илинден", представляващ стар месокомбинат, деклариран с декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия имот сгради. Другата 1/2 идеални части е собственост на неговата съпруга. Със същата декларация от лицето е деклариран и Ѕ от недвижим имот, находящ се в [населено място], [адрес], както и Ѕ от недвижим имот, находящ се в с. [населено място]. От Давидов е подадена и декларация за недвижим имот с вх. № 1397/20.05.2009 г., с която е деклариран имот в с. [населено място] – земя и сграда и притежаваните от него1/4 част от имота. Установено е още, че гореописаните съсобствени недвижими имоти на Давидов се намират в строителни граници на [населено място] и [населено място] и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с ДНИ. За тях касаторът дължи и ТБО на основание чл. 62 ЗМДТ. За първи път пред касационната инстанция касаторът изтъква несъответствия в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 238381 от 31.03.1998 г., обосноваващи тезата му за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО. При липсата на депозирана от него коригираща декларация и на възраженията пред първоинстанционния съд досежно данъчната основа за облагане на този имот, по своята същност релевираните от Давидов доводи са опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. За доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от Общината по делото са представени заповед № 1814/31.10.2017 г. на Кмета на Община Враца, с която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване, а именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване. С решение № 666 от протокол № 44/19.12.2017 г. на Общински съвет Враца е приета план сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за дейностите "управление на дейностите по отпадъците" и "честота" на Община Враца през 2018 г., съгласно приложение № 1 и са определени годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци в РДНО, с интензивност по райони и годишният размер на ставките и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2018 г., съгласно приложение № 2. По делото са събрани и пътни листа за маршрутите в гр. Враца, маршрутен график за събиране и транспортиране на отпадъци в с. Лиляче, както и пътни листа за с. Лиляче, ведно с протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г. от ОП БКС, комплексно разрешително № 5-Н 1/2010 г. на "Екопроект" ООД гр. Враца, издадено от МОСВ на 08.02.2010 г., актуализирано с решение на Изпълнителния директор на ИА по околна среда от дата 18.03.2013 г., ведно с план-сметка РДНО Враца от "Екопроект" ООД, ведно с приложение № 1, 1 а и 1 в и справка за изпълнение на план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2018 г., във връзка с извършване на услугите на РДНО Враца за 2018 г. Не е спорно, че на територията на Община Враца има депо за обезвреждане на битови отпадъци, като "Екопроект" ООД извършва всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци, генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра. От административния орган е представена и справка за ставки и основи за определяне на ТБО за 2018 г. по подадени данъчни декларации от М. Давидов по партиди, включени в оспорения акт, а във връзка с нейното оспорване са разпитани и двамата свидетели. Съпоставяйки изложеното от тях и останалите събрани доказателства обосновано административния съд не е кредитирал показания им и е приел за установено предоставянето на трите вида услуги от страна на Община Враца. Противно на становището на касатора, приложимата по време редакция на чл. 71, т. 3 ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ сочи, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Цитираната норма не обвързва дължимостта на таксата с фактическото генериране на боклуци, а с предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. След като е безспорно установено, че на територията на Община Враца са изградени и функционират депа за битови отпадъци, в които същите се обезвреждат, то чл. 71, т. 1 ЗМДТ е неприложим. Ирелевантни са и сключените от наемателя на имота с трети лица договори, тъй като касаторът не е страна по тях. Подадените от Давидов декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване не дерогира разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, които определят като данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Предоставянето на един имот под наем не придава на наемателя качеството на задължено лице, тъй като с наемния договор не се учредява вещно право на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Неоснователно касаторът поддържа, че при издаването на оспорения АУЗ не е изяснена действителната фактическа обстановка. В АУЗД конкретно са посочени декларациите по чл. 14 ЗМДТ, както и партидните номера на имотите, включително техните характеристиките. При определяне на ТБО за имота на Давидов, находящ се в [населено място], е съобразена подадената от лицето молба-декларация, че същият няма да се ползва през 2018 г., в резултат на което органът по приходите е начислил само такса депо и чистота. Независимо, че в АУЗ не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта по трите компонента на ТБО и за трите имота, притежавани от Давидов, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени. Относно установените задължения за данък върху превозните средства единственото възражение в касационната жалба касае липсата на декларации на процесните МПС. По делото обаче е представена декларация вх. № 06032338/23.07.2002 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили, с която Давидов е декларирал товарен автомобил Мерцедес 312 Д, рег. [рег. номер на МПС], с дата на придобиване 28.06.2002 г. С коригираща декларация вх. № 5214/16.06.2017 г., подадена от М. Давидов за лек автомобил "Фолксваген Лупо" рег. [рег. номер на МПС], е декларирано обстоятелство, водещо до данъчно облекчение за притежавано от него ЕР 2515 от 11.05.2017 г. - 52% ТНР със срок до 01.05.2018 г. Правилно първостепенният съд е е приел, че досежно този автомобил не следва да се отчита данъчно облекчение за лицето, доколкото по делото липсват данни за наличието на решение на ТЕЛК, касаещо периода след 01.05.2018 г. Представена е и декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0510002619/16.04.2007 г. за лек автомобил "Опел Вектра" рег. [рег. номер на МПС], а при определяне на размерите на дължимия данък органът по приходите е съобразил както мощността на двигателя на съответното МПС и годината на производството му, така и квотата на Давидов в съсобствеността му, в резултат на което точно е определил размерите на дължимите от касатора задължения. Като е достигнал до извод, че и в тази му част оспореният АУЗ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АС- Враца е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на Община Враца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 200 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение