Решение № 5461 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2017 г.

Решение № 5461 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител, против решение № 1304/19.07.2017 г. по адм. дело № 1220/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № ОСОС-31/28.04.2017 г. с която е прекратено служебното правоотношение на Д. В. Б. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ (изм. с ПМС № 90/16.04.2015 г., обн. в ДВ, бр. 29/21.04.2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ - П. от 03.04.2017 г. Касаторът твърди неправилност - необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на съдебния акт, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. В. Б. от гр. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решение № 1304/19.07.2017 г., по адм. дело № 1220/2017 г. Административен съд - П. отменя заповед № ОСОС-31/28.04.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. В. Б. за длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - П., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ (изм. с ПМС № 90/16.04.2015 г., обн. в ДВ, бр. 29/21.04.2015 г.) - поради съкращаване на щата. От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 2457/04.12.2015 г., постановено по адм. д. 1732/2015 г. на Административен съд - П., потвърдено с решение на Върховния административен съд № 4705/18.04.2017 г. по адм. д. № 1063/2016 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед № ОСОС-125/29.05.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Б. и в срока по чл. 122 от ЗДСл - на 28.04.2017 г., лицето се явило по местоработата ОДБХ - П., за да заеме длъжността, на която е възстановен. За заемане на длъжността е издадена Заповед № ВР-9/28.04.2017 г., като едновременно с тази заповед е връчена и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение - предмет на адм. дело № 1220/2017 г. по описа на АС - П. За да отмени административния акт, съдът е приел от правна страна, че след като възстановяването на предишната длъжност е законова последица от съдебния акт, за органа по назначаването възниква задължението да осигури на служителя възможност да изпълнява служебните си задължения. Няма спор за факта на явяване на Б. в 14-дневния срок според изискването на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. С отмяна на заповедта от 29.05.2015 г., служебното правоотношение се възстановява между същите страни, със същия предмет и съдържание, поради отпадане на правопрекратяващия го факт (заповедта по чл. 108, ал. 1 ЗДСл), което означава, че изпълнение на съдебното решение е дължимо безусловно и възстановяването на длъжността следва да е действително. Органът по назначаването разполага и с правомощието по чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл да прекрати служебното правоотношение на служителя, назначен на длъжността на незаконно уволнения служител, който следва да бъде възстановен на работа. Съдът е посочил и че промяната на длъжностно разписание от 03.04.2017 г., въз основа на която и издадена обжалвана заповед - е направена преди влизането в сила на решение № 2457/04.12.2015 г. по адм. д. 1732/2015 г. на Административен съд - П., потвърдено с решение на Върховния административен съд № 4705/18.04.2017 г. по адм. д. № 1063/2016 г., поради което не засяга правото на възстановяване на незаконно уволнения служител и е ирелевантно по отношение на задължението на органа по назначаването да го възстанови на работа. Доводите на касатора, че с формалното възстановяване на длъжност на служителя, решението, с което е отменена заповед № ОСОС-125/29.05.2015 г., е било изпълнено и последващата заповед, с която правоотношението на служителя е повторно прекратено на същото правно основание е законосъобразно, не могат да бъдат споделени. Както вече се посочи, с възстановяване на служителя на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. Заповед № ОСОС-31/28.04.2017 г. е издадена въз основа на утвърдено длъжно разписание на ОДБХ - П., считано от 03.04.2017 г., т. е. извършени са изменения преди влизане в сила на решение № 2457/04.12.2015 г., постановено по адм. д. 1732/2015 г. на Административен съд - П., потвърдено с решение на Върховния административен съд № 4705/18.04.2017 г. по адм. д. № 1063/2016 г. За съкращаване на длъжността на ответника по касация би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на Б. на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции, но тези промени следва да са настъпили след възстановяването на служителя на заеманата длъжност. Твърденията на касатора, че бюджетът на БАБХ е лимитиран, за това и последващи промени в щата на съкратения служител, след издаването на заповед за съкращаването на длъжността на служителя, водят до невъзможност за реалното възстановяване на служителя на работа от страна на органа по назначаването, са обстоятелства, ирелевантни за спора, предвид законовото задължение на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл и правомощието по чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, описани по-горе. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора, а на ответника по касация следва да се присъдят претендираните и доказани по размер разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 (хиляда и триста) лева, платими от БАБХ. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,