Решение № 1675 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2018 г.

Решение № 1675 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол- защита на животните", БУЛСТАТ 175940482, представлявано от Г. Сербезов, срещу Решение № 1472/21.06.2018 г. по адм. дело № 1397/2018 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Писмо, изх. № ОВОС-406 от 8.05.2016 г. на директора на РИОСВ- Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му, както и отмяна на оспорения административен акт поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Претендира се изрично отмяна на обжалваното решение в частта за присъдените разноски в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, независимо от преценката за основателност на касационната жалба. Изтъкват се доводи в подкрепа на твърдението, че противната страна се представлява от служители с юридическо образование, а не от адвокат или юрисконсулт, което не е основание за присъждане на разноски в светлината на чл. 143, ал. 4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, чрез юрисконсулт Карамфилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прилага писмено доказателство, касаещо компетентността на органа. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на Община Пловдив, чрез юрисконсулт Сукарева, изразява становище за неоснователност на оспорването и излага съображения за правилност на атакуваното решение както в съдебно заседание, така и в депозиран писмен отговор по делото. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и процесуално е допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол- защита на животните" срещу Писмо, изх. № ОВОС-406 от 8.05.2016 г. на директора на РИОСВ – Пловдив. Съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен от министъра на околната среда и водите, в случай на отсъствие на директора на РИОСВ- Пловдив да изпълнява правомощията на директор в пълен обем, т. е., издадено е в условията на заместване на титуляра; в предвидената от закона форма на мотивирано решение, защото не материалната форма и наименованието са определящи, а съдържанието на акта, от което е видно спазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаване на акта, и да има разпоредителна част, с която да се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, изискващ извършване на оценка за съвместимост на инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони. Решаващият съд е приел за неотносимо оплакването на жалбоподателя, че предвидената реконструкция и модернизация на съществуващия зоокът е по съществото си нов строеж на парк със специално предназначение, защото това не е видно от уведомлението и приложените към него документи и е извън обхвата на проверката, която РИОСВ е длъжна да направи във връзка с конкретно инвестиционно намерение, т. е. извън нейните правомощия е да изследва действителните намерения на инвеститорите. Настоящият състав намира решението на Административен съд – Пловдив за правилно и обосновано. Съдът е изпълнил служебното си задължение за разпределяне на доказателствената тежест, а с оглед изричното изявление на ответната страна, че представените по делото документи съставляват пълната административна преписка и към момента на даване хода по същество липсват други относими към правния спор писмени доказателства, съдът правилно е приел, че административният орган е изпълнил указаните му задължения за представяне в пълнота на административната преписка. Предвид горното, неоснователни се явяват доводите на касатора за допуснати нарушения в тази насока. Голословно е и твърдението му, че при разглеждане на спора пред административния съд видът и обемът на дейностите, включени в инвестиционното намерение, не са установени по недвусмислен начин, поради което изводът, че не попадат в Приложение 1 и 2 от ЗООС се явявал необоснован. Това не кореспондира със събраните по делото доказателства. Отчитайки местоположението и характера на инвестиционното предложение, директорът на РИОСВ- Пловдив е приел, че при реализацията на инвестиционното намерение няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитени зони от мрежата "Натура 2000", включително върху най-близко разположената защитена зона ВС0000578 "Река Марица". Затова решението на директора на РИОСВ- Пловдив е, че за заявеното инвестиционно предложение не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава II от Наредбата за ОС. Според представената информация в уведомлението, Община Пловдив не предвижда изграждане на нова зоологическа градина, а реконструкция и модернизация на съществуващия зоокът в гр. Пловдив. Актът е постановен в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата на ОС, в чийто обхват попада ИП, и в този случай административният орган само уведомява инвеститора за решението си относно необходимостта за извършване на ОВОС. Тъй като то не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда, за него е приложима процедурата, предвидена в наредбата по чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие (чл. 31, ал. 4 ЗБР). Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за допустимост на предложенията с режима на управление на защитените зони, компетентният орган преценява начина на процедиране. В 14-дневен срок от подаване на уведомлението компетентният орган уведомява писмено възложителя за приложимата процедура, като при необходимост дава указания и определя срок за изпълнението им. По делото е установено, че територията, в която се предвижда да се извърши реконструкция и модернизация на зоокът - гр. Пловдив, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и в границите на защитени зони (НАТУРА 2000) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Възражението на касатора, че не е ясно въз основа на какви доказателства е обоснован извод, че инвестиционното намерение не попада в границите на защитени територии и зони, е напълно неоснователно, тъй като не е необходимо за достигането на този извод да се събират някакви други доказателства, освен проверката в Информационната система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 на адрес: http: //natura2000. moew. government. bg., което може да бъде извършено от всяко едно лице, тъй като сайтът е публичен. Според тази общоевропейска мрежа, местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици. Тези директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие. Поради обстоятелството, че инвестиционното предложение не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда и не подлежи на оценка на въздействие върху околната среда, същото е подложено от компетентния орган на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. В резултат на направената оценка, предвид местоположението и характера на инвестиционното предложение, преценката на РИОСВ е, че дейностите по реконструкция и модернизация на процесния зоокът няма да окажат отрицателно въздействие върху защитени зони от мрежата "НАТУРА 2000". По отношение възражението на касатора за прилагане на разрешението за строеж на досега съществувалия зоокът касационната инстанция подчертава, че законосъобразността на разрешението за строеж и изработването на проект за ПУП са предмет на контрол в други производства, от една страна, а от друга- те се ползват с необходимия стабилитет, защото са влезли в законна сила. Окончателността на този вид административни актове произтича от изричната норма на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. В този смисъл правилно и напълно обосновано административният съд е оставил без уважение доказателственото искане за задължаване на Община Пловдив да представи разрешението за строеж за бившия зоопарк, поради което настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на производствените правила. Не е налице такова и по повод отхвърленото искане за допускане на допълнителна СТЕ, касаеща законното изграждане на паркинг, тъй като въпросът за законното строителство не е бил от значение при преценката от страна на административния орган дали за инвестиционното предложение следва да се процедира по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата на ОС, поради което този въпрос не подлежи на съдебен контрол в конкретното производство. Произнасянето на административния орган, чрез издаване на Писмо, изх. №ОВОС-406/8.05.2015 г. е въз основа на заявеното от възложителя- Община Пловдив, отразено в Уведомление за инвестиционно предложение от Кмета на Община Пловдив за "Реконструкция и модернизация на "Зоокът - гр. Пловдив, УПИ III 510. 562-гребен олимпийски канал, съоръжения, зеленина и обществено обслужващи дейности, кв. 1 по плана на ПППРЗ "Спортен комплекс "Отдих и култура", гр. Пловдив. При положение, че възложителят е уведомил компетентния орган, че не се предвижда изграждане на нов зоокът/ зоологическа градина/, то правилно и обосновано директорът на РИОСВ- Пловдив е приел, че предвидените дейности не могат да се отнесат към хипотезите на приложения № 1 и № 2 на ЗООС. Този факт се подкрепя и от приетата/при първоначалното разглеждане/ по делото СТЕ, в която се заключава, че проектът представлява реконструкция, реновиране и модернизация на съществуващия зоокът и неговата инфраструктура. Член 31, ал. 1 от ЗБР сочи, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите за опазване на съответната защитена зона. Тази оценка се извършва за визираните в ал. 2 защитени зони. За тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по оценка на въздействието на околната среда и специалните изисквания на Закона за биологичното разнообразие и на Наредбата за ОС. Когато инвестиционното предложение не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката за съвместимост се извършва по реда на Наредбата за ОС – ал. 5 на чл. 31 от ЗБР. Съгласно ал. 7 на чл. 31, когато прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия за опазване на зоната при осъществяване на предложението. Съответна на това законово решение е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Разпоредбата на ал. 2 регулира планове, програми, проекти пр. извън обхвата на тези по ал. 1, за които, в зависимост от конкретния случай, компетентният орган преценява начина на процедиране и уведомява възложителя в 14- дневен срок. В хипотезиса на правната норма не може да се подведе всеки случай от обективната действителност, поради което вменената възможност в ал. 2 компетентният административен орган да прецени характера на инициативата и степента, в която тя би могла засегне отрицателно защитената зона, на плоскостта дали да се извърши или не оценка за съвместимост, не сочи на противоречие със законовата норма. Това важи с пълно основание и за хипотезата на ал. 3, съгласно която за преценката по ал. 2, възложителят уведомява компетентния да издаде решение в процедурата по оценка за съответствие орган, чрез уведомление, съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1. Член 6а от Наредбата за ОС определя компетентните за издаване на административни актове и за всички волеизявления и действия по реда на наредбата органи. Касационната инстанция счита, че е налице материална компетентност при издаване на оспорваното писмо от инж. В. Атанасова, която го е подписала от името на директора на РИОСВ-Пловдив. В административната преписка е налице Заповед № РД-231/8.04.2015 г., съгласно която инж. В. Атанасова е упълномощена от министъра на околната среда и водите, в случай на отсъствие по обективни причини на директора на РИОСВ-Пловдив, да изпълнява правомощията на директор в пълен обем. От своя страна, директорът е с разрешено право на ползване на платен годишен отпуск в размер на един работен ден- 8.05.2015 г. Писмото е издадено в условията на заместване. Предвид дефиницията, дадена от проф. д-р Д. Зиновиева във второто актуализирано издание по АПК от 2018 г., "заместването представлява правна възможност за по- долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящия нему орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. Развивайки тази дефиниция, съдът отбелязва, че отсъствието следва да се разбира, когато титулярът е в обективна невъзможност да изпълнява своите функции, какъвто е и настоящият случай- по време на платен годишен отпуск на директора на РИОСВ- Пловдив С. Шилев. Доказателства, че директорът е присъствал физически на работното си място на 8.05.2015 г. не се ангажираха. Обстоятелството, че на интернет – страницата са публикувани писма, които са изведени на тази дата от служител/деловодител, не сочат на факта, че са подписани от Ст. Шилев именно на този ден. Потвърждение за това са и подписаните писма от инж. В. Атанасова с изх. № № ЕП-512/-8.05.2015 г., ОВОС-401/-8.05.2015 г. и М-181/8.05.2015 г., както и представените с писмените бележки на ответника доказателства, а именно: извадка от програма "Омекс 2000 Заплати" и ведомост по разплащателни пера. Неоснователно е и възражението на касатора за присъдените от първоинстанционния съд разноски по отношение на РИОСВ- Пловдив, което възниква при благоприятен за юридическото лице изход на спора по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от министъра на околната среда и водите/ обн., ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г. /, регионалните инспекции по околната среда и водите са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите. В чл. 32, т. 3 ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители, освен адвоката, се явява юрисконсултът или служителят с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Съществено изискване относно процесуалния представител е той да се намира в служебни или трудови правоотношения с представлявания и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на лицето с юридическо образование, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. Поради това без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение, като и в двата случая заплащането му е със средства на държавния бюджет. В тази връзка съдът правилно е присъдил в полза на РИОСВ-Пловдив юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения не са налице предпоставки по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответниците по делото– кмет на Община Пловдив и директор на РИОСВ- Пловдив, следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, по арг. от 78, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Същите възлизат на по 100 лв. за всеки един от тях и се присъждат на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК/ ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г. / и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изложеното, решението на Административен съд- Пловдив е правилно и обосновано, постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение