Решение № 3181 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян, чрез гл. юрк. Е. Волевска като процесуален представител, против решение 1019 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело 82/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на предпоставките по чл.107, ал.2 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Ответникът Б. К. Ц., чрез пълномощника си адв. В. Пашалиева, в писмен отговор и молба-становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С решението на Административен съд - Смолян е отменена заповед РД-05-01-16/29.02.2024 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян, с която на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Б. К. Ц. началник на Общинска служба по земеделие Смолян, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение". За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на държавния служител и в несъответствие с материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства достига до извод, че атестирането е извършено при неспазване на установената процедура, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон. По тези съображения отменя административният акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, а материалноправните основания за постановяването му са недоказани, като изложените мотиви в оспореното решение в изложения смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Служебното правоотношение на Б. Ц. е прекратено след като тя получава при атестиране най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилни са констатациите, че атестирането не е извършено в съответствие с условията на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата, НУРОИСДА), като нарушенията са съществени и засягат законосъобразността на определената обща оценка за изпълнение на длъжността. Изведеното заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед е в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Видно е, че в индивидуалния работен план (ИРП) са заложени шест броя цели с фиксирани период за изпълнение и критерии за изпълнение, поради което възраженията на служителя за нарушения на Наредбата при съставянето му, защото в него са включени общи задачи за изпълнение, преповтарящи основните задължения от длъжностната характеристика, са неоснователни. Независимо от горното обаче, в общата оценка макар формално да са посочени целите в ИРП, те не са обсъдени конкретно нито относно срока и степента на постигането им, нито според показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Правилно съдът приема, че изложените съображения съдържат общи констатации, които не почиват на обективно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени. Органът не е описал конкретни и подробни примери за некачествено и забавено изпълнение на заложените цели, а оценяването е сведено единствено до необосновани с надлежни данни изводи за: липса на ефективна организация на работата в ОСЗ във връзка с подаването на заявления за подпомагане на земеделските производители; недобра организация и контрол на дейностите по регистрацията на правните основания, относими към процедурите по създаване на масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ; неправилно разпределяне на задълженията между експертите в службата; лоша организация и неспазване на сроковете във връзка с процедурите по създаване на масиви за ползване по чл.37ж от ЗСПЗЗ; неосъществен контрол върху дейностите за статистическо преброяване и за качествено административно обслужване на гражданите. Изложеното е последвано от извода на оценяващия ръководител, че нивото на притежаваната от служителя управленска компетентност, умения за работа в екип, ориентация към резултатите и фокуса към клиентите, не отговарят на нивото на заемната длъжност, с което е обосновал и годишната оценка неприемливо изпълнение. Сочените съображения са в противоречие с правилата на чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА и критериите за оценяване по чл.14, ал.1 от НУРОИСДА. Мотивите за определената оценка не съдържат ясни и конкретни данни, относими към преценката за изпълнението на поставените цели в ИРП. В последния са заложени критерии за оценяване, които са обективни например брой приети и регистрирани заявления в ИСАК, брой регистрирани договори или споразумения, брой протоколи от извършени проверки, брой извършени административни услуги и анкети за административното обслужване, вкл. статистически анкети в ОСЗ-Смолян, т.е. заложени са измерими в количествено отношение показатели за служебната дейност на оценявания служител, които не са анализирани надлежно при формиране на годишната оценка, тъй като липсват констатации за броя регистрирани и приети документи, съответно за броя на извършени дейности, както и за забавени срокове. С оглед на изложеното, правилно съдът приема, че годишната оценка не съответства на изискванията на чл.14, ал.1 и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА. Представените от органа в съдебното производство доказателства - договор за наем на земеделска земя в землището на с. Полковник Серафимово, община Смолян, ведно с регистър на земеделските земи и заповеди на директора на ОДЗ Смолян за назначаване на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, с председател Б. Ц., без конкретни факти и обстоятелства, касаещи дейността на служителя, не са достатъчни за да се обоснове годишната оценка "неприемливо изпълнение". Други доказателства в подкрепа на горната оценка по преписката и по делото липсват. Видно е, че в оценката на оценяващия ръководител и в мотивната част не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава, не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Правилен е и изводът на административния съд, че при провеждането на междинната среща на 26.07.2023 г. атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. Междинната среща е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата е прието, че служителят изпълнява целите в индивидуалния работен план на нивото на съответните изисквания, при стриктно спазване на поставените срокове и не се налага актуализация на работния план. При тези обстоятелства, констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви. Липсват набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период, с което са нарушени изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 18 НУРОИСДА. Съответни на доказателствата по преписката са и констатациите в оспореното решение за нарушения при заключителната среща. От изготвения формуляр не се установява изпълнение на условията по чл.13, ал.2 и ал.3 от НУРОИСДА. Няма данни за това, оценяваният да е представил основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение. Няма данни и за обсъждане от оценяващия ръководител и от оценявания на степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план; на степента на показаните компетентности, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и за подходящите действия за развитие на служителя. Формирана е годишна оценка, която не е надлежно мотивирана, както се посочи по-горе. Констатираните нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. Същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. В случая правилно е преценено от съда, че и потвърждаването на оценката от контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Законосъобразно е заключението, че получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Предвидените в нея предпоставки не са осъществени, поради което прекратяването на служебното правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Ето защо, като прави извод, че административният акт е издаден при съществени нарушения на регламентираната процедура и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА, първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства от процесуалния представител на ответника, в полза на Б. К. Ц. следва да се присъдят такива в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Размерът на последното съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което оспорването му от касатора като прекомерно е неоснователно, а и не е надлежно мотивирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,