Решение № 21 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2010 г.

Решение № 21 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. П. С. и М. Д. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Д., против решение № 512 от 21.04.2010 г., постановено по гр. д. № 138 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3137 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 9449/2007 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., че Ж. П. С. и М. Д. С. не са собственици на реална част от 450 кв. м. от недвижим имот № * по ПНИ на СО "А. м.", [населено място] с обща площ 556 кв. м., която реална част е индивидуализирана по граници и скица на вещото лице. Касаторите са изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода, че съществуващата в имота постройка не е сграда по смисъла на закона и неправилната интерпретация на въпроса за съотношението на отрицателния установителен иск и правната възможност за оспорване на придобиването на имот от ползвател съобразно разпоредбата на § 4и ПЗР ЗСПЗЗ, както и допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка и липсата на мотиви по възражението за придобивна давност. Ответниците по жалбата Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. оспорват същата, като молят въззивното решение да бъде потвърдено с всички произтичащи от това законови последици. С определение № 63 от 25.01.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, поради наличие на противоречива практика, включително на състави на ВКС, по въпроса коя налична в един имот постройка е сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, която да дава правото да се изкупи предоставения за ползване имот. Този правен въпрос е обусловил извода на въззивния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск, като е прието, че имотът не е бил застроен със сграда по смисъла на закона - налице е паянтова жилищна постройка от 12 кв. м., състояща се от стая и кухня и пристроен тоалет, трайно свързана към терена върху бетонна плоча, без ВиК инсталация и електроинсталация, с дворна чешма. Изложени са съображения, че за да е налице сграда по смисъла на ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо постройката да е пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл. 177 Наредба № 5 за правила и норми по Т. (отм.), да има най-малко помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, ел. и ВиК инсталации. Съществуващата постройка не е пригодена за временно или сезонно обитаване, тъй като в имота не е имало прекарани ел. и ВиК инсталации, поради което същата не представлява сграда по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т., нито по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. С Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ВКС, ОСГК е дадено тълкуване, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. По основателността на касационната жалба: На ищците като наследници на И. А. Я. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2.300 дка в местността "М. Г. ", землището на В., като върху 457 кв. м. от този имот попада ПИ № * по ПНИ на СО"А. м.", правото на ползване върху който е предоставено на Д. Б. С. по реда на 76 ПМС /решение № 1540 от 27.12.2007 г. на О. -гр. В., протокол № 15 от 12.12.1979 г. на ИК на О. -В. и експертно заключение от 27.04.2009 г./. Законосъобразен е извода на въззивния съд, че положителното реституционно решение, касаещо спорния имот е достатъчно за удостоверяване на правния интерес, още повече, че наследниците на И. Я. са и сред наследниците на С. Х. С. и не е необходимо да се изследват правата на реституираните собственици, които са извън предмета на иска, съответно неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно оспорените права на ищците. Практиката на ВКС последователно приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият праводател не е бил собственик към момента на обобществяването на имота, предмет на решението на органа по поземлена собственост, ако самият той не заявява права върху имот към същия момент /решения № 595 от 4.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г., II г. о., № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г., I г. о., № 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г., I г. о.; № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г., II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Релевантно по този спор е дали ползвателя може да легитимира трансформиране на правото на ползване в право на собственост при условията на § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. В настоящия случай ответниците, като наследници на Д. Б. С. се легитимират като собственици на ПИ № * по ПНИ на СО "А. м." на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Представените писмени доказателства установяват предоставяне правото на ползване през 1979 г., подаването на молба, извършването на оценка и заплащане на имота по реда и в сроковете на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 65 ППЗСПЗЗ. От експертното заключение от 27.04.2009 г. е видно, че построената в имота през 1982 г. сграда е дървена барака, трайно прикрепена към терена, изпълнена върху бетонна плоча, конструкцията е дървена, стените са фазер /тип сандвич/, покрива е дървена конструкция с покритие от керемиди, без ВиК и Ел инсталация, като постройката е предназначена за временно и сезонно обитаване. Тази постройка отговаря на характеристиката за сграда съгласно тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ и съответно неправилен е извода на въззивния съд, че по делото не е установено наличието на предвидените в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване на собствеността върху ПИ № 816 от праводателя на ответниците. В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск. Ищците следва да заплатят на ответниците направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 700 лв. Касаторите не са поискали възстановяване на направените в касационното производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение