Решение № 2654 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6019/2018 г.

Решение № 2654 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6019/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 465 от 12.03.2018 г., постановено по административно дело № 1559 по описа за 2017 г., Административен съд – Б. е: 1) отхвърлил жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Поморие" ЕООД против заповед № РД-25 А-1/16.05.2017 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Б.; 2) осъдил "Многопрофилна болница за активно лечение - Поморие" ЕООД с ЕИК ********* да заплати на РЗОК – Б. сумата от 200 лева, представляващи разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение - Поморие" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П. С." .№..., чрез пълномощника адв. Бошнаков. Касаторът аргументира теза, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Моли то да бъде отменено, да се отмени и и потвърдената с него заповед на директора на РЗОК – Б., и да бъде задължен административният орган да сключи отказания със заповедта договор с лечебното заведение. В писмено становище повереникът на касатора развива допълнителни съображения в подкрепа на исканията в касационната жалба, като се позовава на решение № 1447/20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-713/2017 г. Със становището е възведено и искане за присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Б., чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Костадинова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване), чл. 14, ал. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) между НЗОК и БЛС за 2017 г. във връзка със заявление вх. № 02/29-350/24.04.2017 г. за сключване на договор за специализирана извънболнична медицинска помощ от лечебни заведения за болнична помощ, е отказано сключване на договор с "МБАЛ - Поморие" ЕООД гр. П. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по отношение на специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания от пакет "Клинична лаборатория". От фактическа страна по делото Административен съд – Б. е установил, че производството пред административния орган е започнало по повод на подадено в РЗОК – Б. от "МБАЛ – Поморие" ЕООД заявление вх. № 02/29-350/24.04.2017 г. за сключване на договор с НЗОК за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по отношение на специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания от пакет "Клинична лаборатория". Със заявление вх. № 02/29-530 от 25.04.2017 г. "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) Лина" ЕООД също е кандидатствало за сключване на договор с НЗОК за извършване на медико-диагностична дейност по същия пакет - "Клинична лаборатория", като е приложило удостоверение № 849/30.09.2016 г., издадено от РЗИ - Б., за регистриране на "СМДЛ Лина" ЕООД като лечебно заведение - медико-диагностична лаборатория, с предмет на дейност "Клинична лаборатория", с адреси в градовете Б., С., Карнобат и Поморие. Във връзка с така подадените заявления е била извършена проверка, приключила с изготвяне на докладна записка от началника на сектор "Договаряне и контрол на извънболничната медицинска и дентална помощ", с която е направено предложение до директора на РЗОК - Б. да откаже сключването на договор за изпълнение на специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания от пакет "Клинична лаборатория" с "МБАЛ - Поморие" ЕООД, по съображения, че е депозирано заявление и от кандидат, който отговаря на условията за извършване на медико-диагностична дейност по пакет "Клинична лаборатория", а именно "СМДЛ Лина" ЕООД. Поради това е сключен договор за оказване на медико-диагностична дейност № 020530 от 02.05.2017 г. между НЗОК и "СМДЛ Лина" ЕООД, и е издаден обжалваният отказ на директора на РЗОК – Б., постановен със заповед № РД-25 А-1/16.05.2017 г. В мотивите й е посочено, че съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК сключва договор с изпълнител на медицинска помощ (ИМП), който отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ, посочени в чл. 59 в от ЗЗО, и е прието, че съгласно чл. 14, ал. 3, т. и т. 2 от НРДМД за 2017 г. договор за дейности и/или изследвания от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 "Специализирана извънболнична медицинска помощ" към чл. 1, ал. 1 на Наредба № 2 от 2016 г. с лечебни заведения за болнична помощ, може да се сключи само ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договори с НЗОК, за изпълнение на специализирани медико-диагностични изследвания и високоспециализирани медико-диагностични изследвания. В случая е прието, че на територията на РЗОК – Б. има вече сключен договор за оказване на МДД № 020530 от 02.05.2017 г. между "СМДЛ Лина" ЕООД и НЗОК. Съответно директорът на РЗОК – Б. е приел, че не са налице специалните или общите условия за сключване на договор с "МБАЛ –Поморие" ЕООД по чл. 26, ал. 1, т. 3 от НРДМД за 2017 г. и е отказал да сключи такъв с посоченото лечебно заведение за болнична медицинска помощ. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен съгласно чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО административен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, без да е допуснато процесуално нарушение, като заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Б. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Бургаският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО (ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор, което дружеството-жалбоподател е изпълнило, тъй като е подало заявлението на 24.04.2017 г., а НРДМД за 2017 г. е влязъл в сила на 01.04.2017 г. съгласно § 2 от ПЗР на същия. Според ал. 2 на чл. 59а от ЗЗО документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД. В раздел II от НРД "Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ", в чл. 119, т. 2 от НРДМД за 2017 г. като един от тези документи е посочено удостоверение за регистрация на лечебното заведение в РЗИ. В случая "МБАЛ - Поморие" ЕООД не е приложило към заявлението за сключване на договор с НЗОК съответното удостоверение за регистрация, издадено от РЗИ, за разлика от втория заявител "СМДЛ Лина" ЕООД. С оглед на това административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията спрямо дружеството-жалбоподател, видно и от докладна записка, изготвена от началник сектор "Договаряне и контрол на извънболнична медицинска и дентална помощ", в която е посочено, че след като "СМДЛ Лина" ЕООД има удостоверение № 849/30.09.2016 г. от РЗИ за регистриран адрес, следва да се направи частичен отказ за договор за изпълнение на СИМП от ЛЗ за БМП по чл. 14, ал. 3 от НРД за МД за 2017 г. Съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение, с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1, които са определени с Националния рамков договор, а именно условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в от ЗЗО. При обсъждането на материалната законосъобразност на отказа на административния орган да сключи договор за изпълнение на специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания от пакет "Клинична лаборатория" с "МБАЛ - Поморие" ЕООД, съдът е посочил, че "МБАЛ - Поморие" ЕООД е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), а "СМДЛ Лина" ЕООД е лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от същия закон. Към датата на произнасяне на административния орган по заявлението на жалбоподателя е бил налице договор между "СМДЛ Лина" ЕООД, с регистриран адрес на дейност в гр. П., и НЗОК, за оказване на медико-диагностична дейност, включваща 1. специализирани медико-диагностични изследвания и 2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакет "Клинична лаборатория", и др. – т. е. законосъобразно е отказано на "МБАЛ - Поморие" ЕООД сключване на договор с НЗОК, поради неизпълнение на предвидените в чл. 14, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НРДМД за 2017 г. условия. Съгласно чл. 14, ал. 3 от НРДМД за 2017 г. договор с лечебни заведения за болнична помощ за извършване на такива дейности може да се сключи само, ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договори с НЗОК. Тълкуването на тази императивна разпоредба води до заключението, че договор за такъв вид дейности като процесните се сключва приоритетно с лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, като идеята е за намаляване на разходите за НЗОК, тъй като стойността на изпълняваната медицинска дейност в извънболничната помощ е в пъти по-ниска от тази в болничната, както е и с по-високо ниво на достъпност до здравна помощ. Единственото предвидено с ал. 2 на чл. 14 от НРДМД за 2017 г. изключение за приоритетно извършване на специализирани медико-диагностични изследвания и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакет "Клинична лаборатория" в рамките на болничната помощ, е съгласно изброените в чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ заведения - центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. "МБАЛ-Поморие" ЕООД не попада сред тях, следователно отказът на директора на РОЗК – Б. да сключи договор с лечебното заведение по посочените медицински дейности е законосъобразен. Обстоятелството, че заявлението на касатора е разгледано след постъпилото с един ден по-късно заявление на "СМДЛ Лина" ЕООД, не променя този извод, доколкото в закона не е предвидено изискване относно поредността на разглеждане на заявленията. По двете заявления е налице произнасяне в установения от закона 30-дневен срок, след извършване на дължимата проверка и констатация, че само по отношение на един от заявителите "СМДЛ Лина" ЕООД са налице изискуемите условия за изпълнение на заявените медико-диагностични изследвания, тъй като дружеството е регистрирано като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията, на което касаторовият повереник се позовава в допълнителното си писмено становище, е ирелевантно за изхода на настоящия спор, защото с него в съответствие с правомощията на КЗК единствено се "предлага на компетентните органи - Народно събрание на Република България, Министър на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса да отменят и/или изменят съответните разпоредби на Закона за лечебните заведения и свързаните с него актове в съответствие със съображенията на Комисията, подробно изложени в решението й" – т. е. чл. 14, ал. 3 от нормативния административен акт, какъвто съгласно легалната дефиниция в чл. 4а от ЗЗО е Националният рамков договор, е приложимо право за казуси като процесния. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Бургаският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на пороци, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на РЗОК - Б. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмено становище със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,