Решение № 7640 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2017 г.

Решение № 7640 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. Ш., граждани на Турция, чрез процесуалния си представител адв. Девенска против Решение № 8074 от 16.12.2016 г. постановено по адм. дело № 5696/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че неправилно са анализирани данните от интервюто му и бежанската му история, което е довело до необоснован извод за липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Иска се отмяната му. Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че установената обстановка в РТурция не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице реална опасност, която да е била повод за напускане на страната. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно Решение № 8074 от 16.12.2016 г. постановено по адм. дело № 5696/2016 г. по описа на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. Х. Ш., гражданин на Турция против Решение № 3462 от 30.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чуждия гражданин лично не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същият да му бъде предоставен статут на бежанец. От доказателствата представени по делото, съдът е установил, че Х. Ш. не твърди и не навежда каквито и да е доводи за преследване по отношение на раса, религия и националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Установил е още, че при проведеното интервю с чужденеца, същият изрично е заявил, че е напуснал Р. Т., легално с редовна виза и без никакви проблеми при преминаването на границата. Заявил е, че има проблеми с официалните власти в страната си на произход, защото е кюрд и те са дискриминирани, че е бил осъден на 18 г. затвор от които е изтърпял 3 години. Основния му проблем е дискриминационното отношение към кюрдите и че малцинствата нямат права в Турция. Съдът е установил, че всъщност се касае до криминално деяние извършено от жалбоподателя и повод на образуваното дело е напуснал страната си, като в бежанската си история излага само свои субективни опасения от саморазправа заради произхода си и религията си. Анализирайки понятието "преследване" първостепенният съд е приел, че не са налице данни за наличието на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, или на предпоставките по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ- физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е приел, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кандидата, както и изтезание или нечовешко и унизително отношение или наказание, както и не се установява също лицето да е получило заплахи от терористични групи. В обжалваното решение съдът на стр. 2 е изследвал цялостната обстановка в Р. Т. и в частност положението на малцинствата в т. ч. и на кюрдите /виж. актуална справка от 24.06.2016 г./, съпоставена е с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От справките приложени по делото от 14.11.2016 г. и от 24.06.2015 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно актуалната обществено-политическа обстановка в Р. Т., съдът е установил, че в страната има, напрежение с оглед направения неуспешен опит за преврат, изоставане в спазването на човешките и свободи, прекратено е примирието постигнато между лидерите на ПКК и турската държава, което като цяло прави обстановката в страна неспокойна. Съдът е направил извод, че тази обстановка в страната не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице реална опасност по смисъла на ЗУБ, която да е причина за напускането на страната. При разглеждане на делото, решаващия съд се е съобразил и с със задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/Е0, дадено с решение по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Приел е, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е налице заплаха за Х. Х. Ш., поради ситуация на безогледно насилие в държавата му на произход, както и, че не са налице пречките и по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщането му. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б.. Посочената причина за напускане на държавата по произход твърдяна в интервюто пред административния орган е, че по-скоро е напуснал страната си поради образуваното наказателно дело и опасност от осъждането му, не е основание за предоставянето на бежански статут. Съдът правилно е приел, че на интервютата проведени с него, чужденеца не е посочил конкретни факти за реално осъществено спрямо него преследване и насилие, а само свои както се посочи субективни опасения от преследване заради кюрдския си произход и религия Напротив заявил е, че родителите и братята му единия от които се занимава с политическа дейност нямат проблеми в Турция. Съдът правилно е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия спрямо чужденеца от характера на посочените в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Действително в чл. 8, ал. 5, т. 3 и т. 5 от ЗУБ е предвидено, че действия на преследване могат да бъдат и наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, както и наказателно преследване поради отказ да бъде отбита военна служба, но тези хипотези не са налице в конкретния случай. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, от ЗУБ и причините не са раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил правилни съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Турция, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Посочените от кандидата основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,