Решение № 8064 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2012 г.

Решение № 8064 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Лучия Димитрова Ачкова-Лозанова от гр. София, срещу решение № 4816/3.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1075/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът, Столичен общински съвет, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Лучия Димитрова Ачкова - Лозанова срещу Решение № 468/22.07.2010 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 21, ал. 6 ЗОбС, чл. 129, ал. 1, чл. 124, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 ПЗР на ЗУЗСО, са одобрени план за регулация и план за застрояване на м. "Студентски град", с посочени в решението граници, в оспорената му част засягаща квартали 120, 120а, 120б и 271. За да постанови решението си съдът приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган при наличието на изискващия се кворум, след спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразно. Приел също така, че развитите съображения за незаконосъобразност от жалбоподателката са такива, касаещи преценката за целесъобразност на оспореното решение, които не водят до отмяната му. Постановеното решение е необосновано, като правните му изводи не кореспондират със събрания доказателствен материал, както и е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, по следните съображения: По делото е установено безспорно, че жалбоподателката е собственица на 4/7 идеални части от поземлени имоти с номера 2421, 2422, 2423, 3401, 3402 и 3404, които попадат в обхвата на процесното оспорено решение в квартали 120, 120а, 120б и 271 и в новопредвидената улица от о. т. 389 до о. т. 393. Останалите 3/7 идеални части от тези имоти са собственост на Столична община, като съсобствеността не е прекратена и до настоящия момент. Имотите, преди приемане на процесното решение са били нанесени в кадастралния план на местността, както и са били урегулирани. При необходимостта от ново одобряване на ПУП - ПР и ЗР съгласно § 2, ал. 3 ПЗР на Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ за м. "Студентски град", на каквото правно основание е прието решението, след като посочените имоти са били урегулирани, по отношение на тях се касае за изменение на ПУП. С оглед на това административният орган е следвало да посочи като правно основание за такива имоти и съответните хипотези за изменението му по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, при условията на който влезлите в сила ПУП могат да се изменят. В решението не е посочена конкретна хипотеза на този текст, а и от съпътствуващите приемането му действия и писмени доказателства, не би могло да се изведе конкретното правно основание за изменението му за оспорената част, касаеща процесните имоти, за да се провери законосъобразността й. Освен това съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУТ, границите на УПИ могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. В тази връзка в случая е приложима и разпоредбата на ал. 5 от същия текст, тъй като се касае за съсобствени УПИ между жалбоподателката и общината. По делото е установено, че по отношение на имотите на жалбоподателката 2422, 2423 и 3401, 3402 и 3403, които преди приемането на процесното решение са били урегулирани, сега, с съгласно него те попадат в други УПИ, с различни регулационни граници, като не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 3 и 5 ЗУТ, което е следвало да предхожда приемането му. С оглед на това налице е незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалноправна норма и само на това основание то е незаконосъобразно и следва да се отмени в оспорената му част. Освен това предвидената задънена улица, от о. т. 393 до о. т. 388, е в противоречие на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, тъй като такива улици се предвиждат за осигуряване на достъп до ограничен брой УПИ, т. е. за осигуряване на лице за тях, в случая не се установява необходимост от предвиждане на такава улица, след като безспорно е установено, че всички УПИ в кв. 120, 120а и 120б имат достъп и лице на съществуващи и реализирани улици. Освен това съгласно заключенията на вещите лица, предвидената задънена улица не отговаря и на изискванията на Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии /ППКТСУТ/, тъй като с нея не се осигурява бърз, удобен и икономичен транспорт. С оглед на това решението в частта му за новопредвидената задънена улица също е прието в противоречие на материалноправни разпоредби и е незаконосъобразно. Съдът едностранчиво е обсъдил заключението на вещото лице арх. Червенкова в смисъл, че след като параметрите по ОУП са занижени в процесния ПУП, то решението е законосъобразно, като въпросите за детайлизиране на параметрите и елементите на застрояване на новообразуваните УПИ са въпроси по целесъобразност. Това не е така, като вещото лице изрично посочва в т. 5 от заключението си, че по отношение на всички имоти на жалбоподателката, предмет на оспореното решение, показателите, заложени по отношение на плътност на застрояване, Кинт и височина - матрицата "Жж" е попълнена с максимални параметри, а графичният израз е реално нисък - няма съответствие между графичната съставка на плана и матрицата. С оглед на това и на това основание е налице незаконосъобразност на приетите ПУП - ПР и ПЗ, касаеща всички имоти на жалбоподателката. Като се има предвид изложеното решението на съда, с което е отхвърлена жалбата, се явява постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано, тъй като не съответствува на изяснените факти и обстоятелства, имащи релевантно значение на спора и касаещи законосъобразността на оспореното от нея решение. Налице са основанията на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспореното решение на Столичен общински съвет, в частта му, касаеща имотите на жалбоподателката. На жалбоподателката следва да се присъдят разноските и за двете инстанции, които са поискани в срок и са документирани общо в размер на 1310 лв., от които 10 лв. държавна такса, 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и 1000 лв за адвокатско възнаграждение /по 500 лв. за всяка инстанция/. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК