Решение № 7314 от 4.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж" срещу Решение 72 от 13.02.2023 г. на Административен съд Монтана по адм. дело 491/2022 г., с което е отменено негово Решение РД-02 36-1089 от 22.11.2022 г. В касационната жалба е изложил съображения за неправилен извода на съда, че констатираното нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, не съставлява "нередност", поради неизпълнение на целия фактически състав на нередността, обуславяща налагането на финансова корекция. Посочва подробни факти, с които обуславя наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността. Твърди, че констатираното бездействие на бенефициент не гарантира най доброто съотношение между използваните ресурси (безвъзмездната финансова помощ), предприетите дейности и постигането на целите, заложени в проекта, напротив като не е изпълнил задъллжението си да поддържа в добро експлотационно състояние обектите на интервенция и доставеното оборудване, бенефициентът възпрепятства постигането на основната цел на проекта, а то е създаването на условия за по добър начин на живот в по привлекателна градска среда. Счита, че във връзка с това е нарушено съотношението между използваните ресурси, извършените дейности и постигането на целите. Възразява, че в противоречие на материалния закон първоинстанционният съд е достигнал до извод, че УО не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените от него факти и в тази връзка посочените фактически основания в оспореното решение са необосновани и недоказани и не попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, което е довело до недоказано основанието за определяне на финансова корекция. Искането до съда е за отмяна на на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за две инстанции. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба Община Монтана, чрез адвокат Хинков, в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02 36-1089 от 22.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), с което на Община Монтана е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по Договор BG16RGOP001-1.026-0002-C01-S-05 с изпълнител Инекс Трейд ЕООД, по обособена позиция 2 Основен ремонт на парк Огоста, договор BG16RGOP001-1.026-0002-C01-S-04 с изпълнител Пътинженеринг-М АД по обособена позиция 3 Ремонт на улица Хаджи Димитър, договор BG16RGOP001-1.026-0002-C01-S-01 с изпълнител ДЗЗД Доминус Инженеринг, по обособена позиция 1 Проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи (инженеринг) за обновяване на Централен градски парк и договор BG16RGOP001-1.026-0002-C01-S-02 с изпълнител Доминус Инженеринг, по обособена позиция 2 Проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи (инженеринг) за обновяване на парк Монтанезиум за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано по т. 2 "Нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г." от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). За да стигне до този извод, административния съд е приел от фактическа страна, следното: На 21.11.2016 г. между Община Монтана и РУО на ОПРР е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект BG16RFOP001-1.026-0002 с наименование на проект Обновяване на паркове, зелени пространства и улици, по програма Изпълнение на Интегрирани пламове за градско възстановяване и развитие, в обхвата на приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие на ОП Региони в разстеж 2014 2020 г. на стойност на договора 5 876 220,14 лв., от които 5 397 867,86 лв. безвъзмездна финансова помощ и 478 352,28 лв. съфинансиране. До Началник на отдел КОПНе подаден сигнал за нередност, регистриран в Регистъра на сигналите на ОПРР 2014-2020 с 2040. Установено е, че при посещението на дата 10.05.2021 г. на обектите включени в проекта, екипът, извършил проверката на място е констатирал проблеми и повреди на извършените СМР, като са отправени препоръки към бенефициента за отстраняване на забележките в срок до 15.06.2021 г. Посочено е, че с кореспонденция в ИСУН 2020 BG16RFOP001-1.026-0002-C01-M138/27.08.2021 г. УО напомня на бенефициента Община Монтана за задължението й да подържа в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция и доставеното оборудване. Срокът за предоставяне на доказателства е удължен до 15.10.2021 г., като същият не е спазен. От бенефициента Община Монтана е представен снимков материал като доказателство за изпълнение на отправените препоръки за следните обекти: ул. Хаджи Димитър; Парк Огоста и Парк Монтанезиум, като след преглед на документите е установено, че препоръките от проверката на място не са изпълнени. На 07.10.2022 год, писмо с рег. 99-00-6-555 от., община Монтана е уведомена за сигнала за нередност с първоначалното становище на УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция. В 14 дневния срок посочен в писмото не е постъпило възражение, но такова е изпратено, ведно с доказателства, на 21.11. 2022 г. (дата на първо отваряне 22. 11. 2022 г.). На 22.11.2022 г., с Решение РД 02 36 1089, издадено на основание чл. 73, ал. 1 - 3 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРР е определил на Община Монтана финансова корекция в размер на 10 % допустимите разходи засегнати от нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, свързано с принципа на добро финансово управление в частност нарушение на принципите за ефикасност и ефективност и чл. 1, 1. 4, чл. 56, ал.1, т. 4 и чл. 96 от Общите условия към договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.026-0002-S01 и чл. 20, т. 5 и т. 6 от ЗОП, както и квалифицирано по т. 2 "Нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г." от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. По отношение компетентността на издателя на решението е приложена по делото Заповед РД 02 14 790/17.08.2022 г. на министър на МРРБ Д. Георгиева зам. Министър на МРРБ, с която е определена за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие и растеж 2014 2020 г.". Във връзка с установеното от фактическа страна, Административен съд Монтана е извел правни изводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че административният орган недопустимо и несъответно е компилирал и съотнесъл изискванията по изпълнение на проекта и отпускането на бюджетни средства с изискването за поддържане в добро експлотационно състояние на финансираните обекти по изпълнен вече проект. Посочил е, че в петгодишния период на поддържане, единственото изискване към бенефициента е да поддържа обектите и съответното оборудване в добро експлотационно състояние. Съдът е приел, че твърденията за нарушаване на принципите на добро финансово управление, ефикасност и ефективност са неоснователни, тъй като са несъстоятелни с оглед тяхната ирелевантност при последващо отчитане поддържането на финансираната материална база. Не е установил допуснато нарушение от страна на община Монтана, касаещо поддържане на финансираните дейности (финансираната инвестиция обективно и реално съществува в едно добро състояние и се ползва по предназначение.). В хода на съдебното дирене е допусната и приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена и отговаряща на така поставените задачи. В своето заключение експертът е приел, че изпълнението отговаря на предвиденото в проектите, а времето на изпълнение на ремонтите може да се установи само приблизително и, че последните са от преди няколко месеца. Съдът е посочил, че УО не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените факти и не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен оспорения акт и го е отменил. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното: Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат със следните допълващи мотиви: Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай, в уведомлението за установената нередност до бенефициера, касаторът е посочил като нарушени принципите на ефективност и ефикасност. В оспорения административен акт е повторен текстът на уведомлението. Принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. УО е констатирал бездействие на Община Монтана, поради неизпълнение на ззадължението си да поддържа в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция и доставеното оборудване, като бенефициентът е възпрепятствал основната цел на проекта, а именно създаването на условия за по добър начин на живот в по привлекателна градска среда. Няма как този принцип да бъде приложен спрямо последващо задължение за поддръжка, тъй като във фактическия състав се предполага активно използване на публичен ресурс по целесъобразен начин. Видно от предмета на процесния договор е, че този принцип би могъл да се отнесе към възлагане на инженеринги договори за услуги при прякото разходване на средства получени от ЕСИФ. В конкретния случай не е обосновано как това съотношение между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера. Аналогично е и по отношение на принципът на ефективност, който от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В обжалвания административен акт органът не е посочил кои са предприетите действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели. Не е посочил защо счита, че бездействието от страна на бенефициера, води до непостигане на заложените цели. Не е обсъдено какви са тези цели и кой според органа е най-добрият начин за тяхното постигане, респ. защо избраният такъв не способства за това. Не е анализирана, с оглед предписанието на чл. 33, параграф 1, б. б от Регламент 2018/1046 и степента, в която са постигнати заложените цели. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че така предвидените цели, съпоставени, с описаните пропуски - липсващи части като болт/капак, нарушено лаково покритие на дървени плоскости (беседки, пейки, огради), нарушена ударопоглъщаща настилка, ръжда и др. подобни, остават ненакърнени и не обосновават компроментиране на цялостната реализация на проекта. Това обстоятелство е доказано и от назначената СТЕ, която в своето заключение твърди, че изпълнението отговаря на предвиденото в проектите, а времето на изпълнение на ремонтите е могло да установи само приблизително, като последните са от няколко месеца. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. От издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. По изложените съображения органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Не се споделят твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, за да постанови своя акт, е извършил всички необходими процесуални действия, анализирал е доказателствата по-отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал правните си изводи. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, правилно е приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице в чиято структура е органа-ответник, да заплати на Община Монтана поисканите и доказано направени по делото разноски в размер на 29712 /двадесет и девет хиляди седемстотин и дванадесет/ лева с ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,