Решение № 7516 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Занева, срещу решение № 14101 от 14.04.2026г., постановено по адм. д. № 11297/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което по жалбата на „Средец“ ООД със седалище гр. София е отменена Заповед № САГ25 – РА53 – 551 от 03.09.2025г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, чл. 134, ал. 4, т. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО е отказано да се одобри проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на УПИ I – 1603 - „за обществено строителство“, кв. 58, м. „Орландовци - Малашевци“, район „Сердика“, СО за образуване на нов УПИ I – 1603 – „за търговия и ОО“ по външните имотни граници на ПИ идентификатор № 68134.509.1603, с изключение на частта от имота, попадаща в ул. „Железопътна“ с предвиждане на ново застрояване в новия УПИ и свързаното с това изменение на контактен УПИ II – 889 и изменение на улична регулация между о.т. 575 и о.т. 578а по имотната граница и от о.т. 578 до о.т. 591 по съществуващата сграда с идентификатор № 68134.509.1603.1 и с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите, дадени в решението. Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се съображения, че съдът неправилно се е произнесъл по акт, с който се отказва разрешаването изработването на проект за изменение на ПУП, тъй като в случая оспорената заповед не е такава по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а е такава по чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, а именно с която се отказва одобряването на ПУП. Излага съображения за наличието на основанието за отказ по чл. 134, ал. 4 ЗУТ, тъй като посочва, че с изменението на ПУП – ПРЗ се цели узаконяването на пристройка към съществуваща в имота сграда с придаването й на траен градоустройствен статут. Посочва, че това е така, позовавайки се на СТЕ, която е установила, че пристройката предвидена по изменения ПУП върху съществуваща товарна рампа е в процес на изграждане, тъй като са били поставени оградни стени. Твърди и че проекта не отговаря на чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО, тъй като не е придружен от документация на картотекираната растителност в имота, както и на изискванията за изработването на проект за изменение на ПУП по Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Излага съображения, че изводите на съда в обратната насока, както и че не е спазено задължението на административния орган да даде указания в насока отстраняване на нередовностите на проекта, са неправилни. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави мотивирано възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът „Средец“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед, като такава издадена на основание чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, както и в изискуемата форма. Обосновал е обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че фактът, че в графичната част на проекта съществуващите и ново предвидени елементи не са изобразени със съответните цветове съгласно Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и че проекта за изменение на ПУП не е придружен с експертна оценка на съществуващата растителност по чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО и справка за картотекираната растителност в имота, не е основание за отказ да се допусне поисканото изменение без преди това да е указано на заявителя да представи съответните данни и документи. Приел е и че в случая не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, а именно забраната за придаване на законно положение на незаконно изградени строежи с изменение на ПУП, тъй като към приемането на сегадействащия план от 1996г. сграда с идентификатор № 68134.509.1603.2 вече е съществувала, като е била отразена в архивния кадастрален план още през 1994г., поради и което не е незаконно построена в противоречие с този план, а е заварен строеж. Посочил е, че законността на тази сграда или нейната търпимост не е изследвана, включително предвид установеното извършване на ремонт към настоящия момент, който не е установено какъв е основен или текущ. Приел е и че не е установено ако е реализирано надстрояване кога е сторено това. Като извод е обосновал, че не е установено безспорно наличието на незаконно строителство, с оглед на обосноваването на хипотезата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. По отношение на приетото в заповедта, че недопустимо се стеснява тротоара на ул. „Железопътна“ до 1,50м., съдът е приел, че административният орган не е посочил въз основа на коя разпоредба счита, че предвиденото противоречи на закона, както и че изводът за широчината на тротоара е направен само въз основа на действащия регулационен план без обаче да бъде съобразена съществуващата и изградена на място вече улица. По тези съображения е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че досежно просоченото в заповедта нарушение на изискванията на приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 2001г. за изчертаване на елементите на ПУП – ПРЗ, административният орган е следвало първо да укаже на заявителя да отстрани нередностите в представената графична част – предложение, което не е сторено. Правилно съдът е приел и че не е налице основанието за отказ по чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО, тъй като ако е прието, че това е непълнота на проекта, то е следвало да укаже на заявителя да я отстрани, но и по следващите допълнителни мотиви. Този извод е правилен тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО се прилага при одобряването на подробните устройствени планове, но не и при частичните им изменения, какъвто е процедиран в настоящия случай /В този смисъл решение № 12667 от 23.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 12665/2015г., II о., докладчик Светлана Йонкова/. Видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, отказът е обоснован с това, че с проекта за изменение на плана за застрояване се предвижда запазване на градоустройствения статут на съществуващата в имота свободно стояща сграда и ново допълващо застрояване към нея, което ще се получи след покриване и затваряне на съществуващата товаро – разтоварна рампа. Органът е посочил, че предлаганото надстрояване и дострояване вече е изградено, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Видно от представената обяснителна записка проекта за изменение на плана за застрояване предвижда запазване на съществуващата свободно стояща сграда в имота и ново допълващо застрояване към нея с покриване и затваряне на съществуваща товаро – разтоварна рампа. От графичната част на плана за застрояване е видно, че по действащия ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 545 от 25.10.1996г., потвърден с решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003г. на Столичен общински съвет /СОС/ в имота е предвидена за запазване, с постоянен градоустройствен статут, съществуваща масивна двуетажна сграда /“2МЖ“/, и до нея, като непредвидена за запазване, има пристройка на един етаж, отбелязана в чертежа със сигнатурата „МЖ“. С предвиденото изменение на плана за застрояване в графичната част е изчертано запазване на съществуващата в имота масивна сграда, която отново е отбелязана със сигнатура „2МЖ“, а пристройката, която по стария план не е предвидена за запазване е отбелязана като новопредвидено строителство на пристройка към основната сграда на един етаж, отбелязана със сигнатура „МЖ“ и изчертана с плътен червен контур, съответстващ на новопредвидени жилищни сгради по приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 2001г. От приетата по делото СТЕ се установява, че на място има направени ограждения на бившата товаро – разтоварна рампа към основната сграда, както и че половината от новообразуваната постройка се ползва от фирма „ПЕПКО“, но тъй като помещенията са били затворени и без достъп до тях, не са направени по – подробни огледи. Т.е. от СТЕ се установява, че действително на място постройката е ново изградена, което се потвърждава и от представения снимков материал към експертизата, на място не е налице рампа, а изградената пристройка. Чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, предвижда, че „Влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел: 1. узаконяване на незаконно изградени строежи“. Видно от разпоредбата забраната е валидна, когато е налице незаконен строеж, съответно когато той се предвижда като запазващ се по ПУП, като именно тогава би била постигната целта, забранена от тази норма, а именно узаконяването му с оглед на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая тези предпоставки са налице, тъй като се установява, че пристройката е изградена на място, не се твърди и не се представят доказателства същата да е изградена в съответствие със законовите изисквания, а в изработения проект за изменение на ПУП е предложено на мястото да се предвиди ново строителство в същите рамки, т.е. на мястото на старата пристройка, която не е предвидена за запазване, е изчертана новата, като запазваща се по ПУП, като съответно обаче тя е вече изградена. Поради това е налице правното основание по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, забраняващо изменението на ПУП, съответно предложение проект за изменение не съответства на закона, поради и което постановеният отказ за одобряването му е законосъобразен. При наличието на пречка за одобряването на ПУП – ПРЗ, оспорената заповед, с която е отказано одобряването му като законосъобразна е следвало да бъде оставена в сила. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционният съд е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Поради това същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които са в размер на заплатената държавна такса за тази инстанция от 35,79 евро, както и на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минималния размер от 200 лева, съответен на 102,26 евро за всяка инстанция или общо 204,52 евро. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски с оглед изхода на делото не следва да бъде уважено.