Решение № 10375 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на МИЗ ООД, представено от адв. Георгиев, срещу решение 4241/09.05.2025 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. 2160 по описа за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 146/27.08.2024 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/. Несъгласието на касатора с разрешаването от съда на правния спор е изразено чрез оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, което следва да се разбира като довод за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Позицията на касационния жалбоподател е, че дължимата от него такса за водовземане е следвало да се определи по отнетия воден обем, измерен по показанията на монтирани за водния обект измервателни устройство; в АУПДВ не е посочено как е определен размерът на таксата и съдът е препятстван да реши по същество спора за съществуването и размера на таксата за водовземане, тъй като липсват данни от значение за определяне на размера на таксата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и прогласяването на нищожността или отмяната на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения Адм. съд Пловдив АУПДВ са установени в тежест на МИЗ ООД задължения за такса за водовземане от подземни води обект за отчетни периоди 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по разрешително 31520027/17.03.2008 г., продължено с решения РР-1977/02.07.2014 г. и РР-3665/30.09.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в общ размер 5 163.17 лева с лихви за забава 2 177.76 лева. За 2020 и за 2022 г. таксата е определена за разрешеното водно количество и единичен размер на таксата с цел на ползване водоснабдяване за други цели, тъй като титулярят на разрешителното не е подал декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. За 2021 г. таксата е определена по декларирания от титуляря отнет воден обем и според целите на ползване на отнетата вода. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 195в, ал. 1 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - чл. 1, т. 1, б. б; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 2; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд на МИЗ ООД е издадено разрешително 31520027/17.03.2008 г., продължено с решения РР-1977/02.07.2014 г. и РР-3665/30.09.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с които е разрешено водовземане от подземни води чрез един брой тръбен кладенец с цел на водоползването водоснабдяване за други цели и водоснабдяване за животновъдство; посочен е лимит на ползваната вода от водния обект. Длъжностни лица от басейновата дирекция извършили проверки за дължимите такси по разрешителното, при която установили, че титулярят по него не е подал декларации по чл. 194б, ал. 1 ЗВ за 2020 г. и за 2022 г. и не е заплатил дължимите такси за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Извършени били три частични плащания от по 1 000 лева през януари и февруари на 2024 г. За различни нарушения по ЗВ срещу МИЗ ООД били издадени три наказателни постановления. Съдът е ценил заключение на комплексна СТЕ и СИЕ за установяване, че разрешеният годишен размер на водовземане за целите по разрешителното надвишава значително проходимостта на водоизточника и максималния дебит на монтираната помпа. Приел е, че за отчетните периоди, в които титулярят не е декларирал дължимата такса за водоползване, правомерно е определянето на нейния размер по правилата на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 4 от Тарифата по разрешените с разрешителното за водовземане количества и по най-високата стойност от тарифата за разрешените цели на ползване на водата. За 2021 г. размерът на таксата бил определен чрез отнасяне на единичните цени по тарифата към отнетите водни обеми по декларацията за разрешените цели на водоползване. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентен орган. Актът отговарял на изискванията за форма и при издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Инстанцията по същество не е установила изчислителни грешки при определянето на размера на таксата, като размерът на публичните вземания е проверен с източник на специални знания. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен в частта му за отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ относно установените публични задължения за 2020 г. и 2022 г. и правилен в останалата част. Изискването към формата на оспорения административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от подземни води /в случая и въз основа на издадено разрешително/ без таксата да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. Обратно на убеждението на касатора, в АУПДВ е описан начина на индивидуализиране на размера на таксата, като отликата в подхода на администрацията за 2020 г. и 2022 г. от този за 2021 г. е обоснована с отсъствието, съотв. наличието на декларация на ползвателя на водата по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Спорен е начинът на определяне на размера на таксата за водовземане за отчетни периоди 2020 г. и 2021 г. Неправилен е изводът на първостепенния съд, споделящ позицията на администрацията, че за тези периоди са приложими правилата на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Доколкото ползването на водите в общия случай е възмездно (вж. чл. 194, ал. 1 ЗВ) и в хипотезата на чл. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б ЗВ таксата се определя по отнетия воден обем и нормите за водопотребление по чл. 117а ЗВ (съобр. чл. 194, ал. 2 ЗВ), то размерът на таксата е функция от отнетия воден обем. Правилото, въведено с чл. 194а, ал. 1 ЗВ, е за измерване на отнетия при водовземане воден обем чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства (това правило е възсъздадено и в чл. 7, ал. 1 от Тарифата). При повреда на устройството титулярят на разрешителното за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец. В хипотезата на повреда разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Тарифата предвижда определяне на таксата за водовземане по разрешените количества в разрешителното. При липса на монтирани средства за разделно измерване на използваните за различни цели води, се взема предвид най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане (вж. чл. 7, ал. 4 от Тарифата). В мотивите на АУПДВ не се съдържа констатация монтираното устройство за измерване на отнетия воден обем по разрешителното на МИЗ ООД да е повредено. По измерването от това устройство са отчетени количествата иззета вода за 2021 г. в декларацията на дружеството по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Администрацията е зачела това измерване, като основаната на чл. 194б, ал. 4 ЗВ корекция с административния акт е на единичния размер на таксата с ефект върху крайния размер за периода. При действието на чл. 194б, ал. 1, изр. 2 ЗВ образецът на декларация съдържа данните, въз основа на които се определят таксите. С арг. от чл. 194б, ал. 3 и ал. 4 ЗВ данните от декларацията не са обвързващи за директора на басейновата дирекция. Той извършва проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВ на информацията от декларацията с резултатите от собствен мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол. Per argumentum a fortiori директорът може да извърши проверка и при липса на декларация, като ползва информационните източници по чл. 194б, ал. 3 ЗВ. Затова и изборът му да определи размера на таксата за водовземане за отчетни периоди 2020 г. и 2022 г. по реда на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от Тарифата е в противоречие с административнопроизводствените правила тези на чл. 194б, ал. 3 ЗВ и чл. 35 АПК. Заключителният акт в административното производство противоречи на нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 194а, ал. 1 и ал. 3 ЗВ. Пропускът на съда да възприеме основанията за незаконосъобразност на оспорения пред него акт в частта му за установените публични задължения за 2020 г. и 2022 г. опорочава постановеното от него решение. Установените публични задължения са в различен размер от задълженията за внасяне, тъй като задълженото лице е погасило част от задълженията, макар да не са били ликвидни. Отнесеният пред съда спор е за съществуването и размера на публичните задължения и законосъобразността на акта за установяването им, а не за задълженията за внасяне. Жалбоподателят не е оспорил АУПДВ само за разликата между установените и непогасените чрез изпълнение задължения. Иначе с арг. от чл. 195б, ал. 1 ЗВ АУПДВ би било лишено от предмет в частта за платените такси. Дължима е отмяна на обжалваното решение в частта му за отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ относно установените публични задължения за 2020 г. и 2022 г. за такса за водовземане в общ размер 4 836.52 лева и за лихви за забава общо 2 078.21 лева, като вместо него се постанови отмяна на съответната част от утежняващия административен акт. Естеството на оспорения пред съда акт и необходимостта от извършване на проверката по чл. 194б, ал. 3 ЗВ препятстват решаването на въпроса по същество (вж. чл. 173, ал. 2, пр. 2 АПК), поради което след частичната отмяна на акта е дължимо изпращане на преписката на директора на компетентната басейнова дирекция за продължаване на административното производство за установяване на публичните задължения за сочените отчетни периоди при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона от решението на касационната съдебна инстанция. В останалата му част решението ще бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 1 232.77 лева /пропорционално на доказаните разноски в размер 1 308.73 лева/, а на БДИБР (арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) по касация се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение