Решение № 3904 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2009 г.

Решение № 3904 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Павел Димитров Янчовичин, от гр. Банско, против Решение № 380/26.06.2009 г. по адм. дело № 468/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Началника на РДНСК - гр. Благоевград, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници, редовно призовани, също не се явяват и не изразяват становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, срещу Заповед № ДК-02-БД-45/30.11.2007 г. на Началника на РДНСК-Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - "Масивна сграда", находяща се в УПИ V-1422,1423, кв. 31 по плана на гр. Банско, с извършител Павел Димитров Янчовичин. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗУТ и само за третия надземен етаж и двускатен покрив - без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. При наличието на такъв строеж началника на РДНСК-Благоевград е имал основание да издаде оспорената заповед, която се явява законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е приложил правните норми към релевантните за спора факти. От анализа на доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, в това число и от приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, е безспорно установено, че изградената в УПИ V-1422,1423, кв. 31 по плана на гр. Банско масивна сграда, на четири нива - един полуподземен и три надземни етажа, представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверка технически органи, залегнали в КА № 11-КС/30.10.2007 г. и в КА № 12-КС/30.10.2007 г. не са били оборени от жалбоподателя в съдебното производство. Съобразно това съдът е имал основание да приеме, че във всяко от четирите нива на процесната сграда съществуват елементите на незаконен строеж, които обуславят незаконността й като цяло. Съобразно данните по делото, съдът е имал правото да приеме, че: Полуподземния етаж е реализиран на регулационната линия с УПИ IV и VI и на 0.70 м. пред уличнорегулационната линия, в нарушение предвижданията на ПУП, в сила от 1997 г.; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 4 и т. 5 от ЗУТ, поради неизпълнени стълбище и 4 бр. допълнителни колони, както и непокрит калкан; Първият надземен етаж е изпълнен в съществено отклонение от одобрените проекти, по отношение предвидени размери /същите са завишени/, предвидените санитарен възел, склад и 4 бр. колони не са изпълнени, изпълнена непредвидена тухлена стена и пр.; Втори надземен етаж е изпълнен като жилищен, вместо като тавански, с напълно различни от проекта размери и разпределение, променени фасадни стени и тераси; С реализираните отклонения от проекта, части от първи и втори етажи остават извън застроената площ на сградата /като основно застрояване по ПУП/ и попадат в уличнорегулационната линия, в нарушение на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ. За третият надземен етаж е установено, че е изпълнен изцяло без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. При тези категорични установявания, които намират опора в доказателствения материал, изводите на съда за наличието на незаконен строеж са правилни. Съгласно описанието на нарушенията, безспорно е, че същите покриват фактическите състави на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, при наличието на които началника на ДНСК, респ. упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, е имал правото да издаде заповед за премахването му. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед на Началника на РДНСК-Благоевград, е законосъобразна, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради заличаване на допуснатата съдебно-геодезическа експертиза. В случая експертизата е била допусната от съда, а заличаването й е изцяло по вина на касатора, който в указания срок и до деня на съдебното заседание, не е заплатил определения за това вещо лице депозит. Останалите оплаквания не са касационни основания, по смисъла на чл. 209, т. 1-3 от АПК, а са повторение на жалбата срещу оспорения административен акт на началника на РДНСК-Благоевград, по която жалба първоинстанционният съд е взел подробно становище с мотивите си към обжалваното решение, които настоящият състав споделя изцяло. От изложеното следва, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение