Решение № 10394 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. Т. против решение 442/26.3.2024г. постановено по адм. д. 74/2024г. по описа на Административен съд Ямбол. С решението е отхвърлена жалбата на Т. против Заповед ЧР-25-33/26.1.2024 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие" Ямбол, с която и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 Закона за държавния служител /ЗДСл/ е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Ж. Т. като началник на Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол и офис Стралджа и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл, и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции Земеделие е прекратено служебното правоотношение с Т. на длъжност началник на ОСЗ Тунджа-Ямбол и офис Стралджа, при ОД Земеделие Ямбол, с придобит ранг ІІ младши, считано от 26.1.2024 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Административният съд не бил съобразил, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСЛ след изтичане на двумесечния срок, нарушена била и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като органът по назначението само формално бил изпълнил изискванията на закона, не били спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от закона не била посочената формата на вината, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба. Иска отмяна на решението, отмяна на посочената по-горе заповед и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Областна дирекция Земеделие" Ямбол, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Държавния служител правилно бил наказан. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена фактическа обстановка, административният съд е достигнал до извода, че заповедта е издадена в съответствие с материалните и процесуални правила, че не страда от твърдените от жалбоподателя пороци и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваната заповед е издадена след предвидения в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен преклузивен срок. Всъщност спорен по делото е моментът, от който е започнал да тече двумесечния срок. Установено по делото е, че по повод жалба рег.70-4842/18.09.2023 г., подадена от земеделски производител от село Иречеково, общ. Стралджа със Заповед РД-12-01-287-1/03.10.2023 г. и Заповед РД-12-01-287-2/04.10.2023 г. директорът на ОД Земеделие Ямбол е наредил да се извърши проверка в ОСЗ Тунджа-Ямбол, офис Стралджа, относно обстоятелствата, изложени в жалбата, определил е състава на комисията и срок за изготвяне на доклад. Резултатите от проверката са обективирани в доклад от 10.10.2023 г. По повод втора жалба peг.94-2096/19.09.2023 г. подадена от земеделски производител от село Недялско, община Стралджа, със Заповед РД-12-01-317-2/01.11.2023 г. директорът на ОД Земеделие Ямбол е наредил 1. Да се извърши проверка относно обстоятелствата, изложени в жалбата, определил е състав на комисията, която да изготви доклад. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад РД-12-01-317-4/07.11.2023 г. Не следва да бъде споделена тезата на касатора, че нарушението следва да се счита открито на датите на постъпване на двете жалби 18.9.2023г. и 19.9.2023г. или най-късно на датите на които са изготвени двата доклада, посочени по-горе 10.10.2023г. и 7.11.2023г., като от тези дати следва се изчислява двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Трайна е практиката на Върховния административен съд, че нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на Дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/. От този момент административният орган разполага в пълнота с всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл и от тази дата следва да се изчислява двумесечния срок. /в този смисъл са решенията по АД 8120/2017г., АД 12580/2014 г., 1586/2018г. и други по описа на ВАС/. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи и следното съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В ЗДСл липсва норма, която определя кога едно дисциплинарно нарушение следва да се приеме, че е открито. В изпълнение на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, се налага прилагане по аналогия на правилото съдържащо се в чл. 196 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, съгласно което правило дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя /ал.1/, а от своя страна нарушението се счита за открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /ал.2/. В случая решението на дисциплинарния съвет по образуваното дисциплинарно дело 1/2023г. е постановено на 23.01.2024 г. и дисциплинарната преписка в цялост е предадена на директора на ОДЗ Ямбол на същата дата, от която дата е започнал тече двумесечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, който е срок е спазен с издаването на оспорената заповед на 26.1.2024 г. Неоснователен е и доводът, съдържащ се в касационната жалба, че ДНО не е посочил формата на вината, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба. На страница, в края на абзац предпоследен, от оспорената заповед, изрично е посочено , че служителят е действал виновно под форма на вината евентуален умисъл. В изложените на страница трета и страница четвърта от заповедта, мотиви се съдържа подробно описание както на нарушението и неговата тежест, така и на отражението което то е оставило върху държавната служба и в частност върху репутацията на ОДЗ Ямбол. По делото е останало недоказано твърдението, че заповедта с която е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено служебното правоотношение на касатора е издадена в нарушение на дадени от министъра на земеделието и храните с писмо рег. индекс 9166-48/10.8.2022г. предписания, заповеди от категорията на процесната да бъдат издавани след уведомяване на министъра и при наличие на негово писмено съгласие. Посоченото писмо не се намира между кориците на делото. Представеното с писмена молба от 13.9.2024г. копие от Решение 803/18.6.2024г. постановено по АД 174/2024г. по описа на Административен съд Ямбол не е в състояние да установи нито факта че такова писмо съществува въобще, нито неговото точно съдържание, ако такова писмо е факт. Нещо повече Устройственият правилник на областните дирекции Земеделие, издаден от Министъра на земеделието и храните предоставя на директорите на областните дирекции изключителното право да назначава държавните служители, да изменя и да прекратява служебните правоотношения с тях /чл. 3, ал. 3, т. 8/, без да е необходимо съгласуване и одобряване на описаните действия с когото и да било. Посоченият правилник е многократно изменян и допълван. Предпоследното изменение е това, публикувано в ДВ бр. 41 от 3.06.2022 г., в сила от 3.06.2022 г., /два месеца преди датата на соченото писмо/, а последното изменение и допълнение е публикувано в ДВ бр. 3 от 9.01.2024 г., в сила от 9.01.2024 г. С описаните изменения нормата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Правилника е останала непроменена, което води до извода, че ако министъра е целял ограничаване на правата на областните директори е щял да внесе необходимите изменения в текста на правилника. Следователно оспорената пред първата инстанция заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му с Устройственият правилник на областните дирекции Земеделие правомощия. Като е отхвърлил жалбата срещу Заповед ЧР-25-33/26.1.2024 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие" Ямбол, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, Административен съд - Ямбол е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разходи под формата на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева. Включената в списъка на разноските сума от 100,- лева, представляваща разходи за първата инстанция е вече присъдена с решението предмет на касационен контрол и не следва да бъде присъждана повторно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,