Решение № 10695 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ТАСОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 207129430, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Димитров против Решение №926/23.04.2026 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил по адм. д. № 515/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-22001024005605-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Ердир. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Кюстендил е РА №Р-22001024005605-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение №816/09.07.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, с който на ревизираното дружество „ТАСОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък за 2023 г. в размер на 183 427.52 лв. заедно с лихва за забава в размер на 19 705.78 лв. При безспорно установени в хода на ревизията факти, които жалбоподателят не оспорва, първостепенният съд обосновава верен и съответен на материалния закон извод за законосъобразност на РА. Спорът между страните е за счетоводното отчитане на внесената от „ТАСОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД непарична вноска в капитала на новоучреденото на 20.03.2023 г. „КОРТЕКС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД под формата на поземлен имот ведно с всички застроявания и съоръжения в него. Капиталът на „КОРТЕКС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД в размер на 2 050 483 лв. се формира именно от внесената непарична вноска от учредителя и едноличен негов собственик „ТАСОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Оценката на активите е извършена от три вещи лица, назначени с Акт No20221215151344-5/14.02.2023 г. Вносителя на непаричната вноска придобива имота с [нотариален акт, т., рег. №, нот. дело №] за сумата от 150 000 лв. Активите са заведени по сметки 201 и 203 и са отписани при апортирането им. От представената оборотна ведомост за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. се установява, че положителната разлика между непаричната вноска и балансовата стойност на отписаните активи в размер на 1 900 483 лв. е осчетоводена сметка 426 „Вземания по записани дялови вноски“ и не е отчетена като приход. Според ревизиращия екип тази положителна разлика се отчита като печалба съгласно т. 11.2, б. г) от СС 16 и на основание чл. 78 ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2023 г. е коригиран в посока увеличение с 1 900 483 лв. За да потвърди РА, административният съд възприема като правилни изводите на приходните органи, вкл. реда за отчитането на апорта при вносителя като инвестиция, обяснен в решението на решаващия орган. Обсъдени са в решението му всички доводи и възражения на жалбоподателя. Според т. 13 от СС 27 „Консолидирани отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия“ в индивидуалния си финансов отчет предприятието майка отчита инвестицията в дъщерно предприятие по себестойностния метод съгласно СС 28 „Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия“ или като финансов актив съгласно СС - 32 „Финансови инструменти“. Себестойностният метод изисква инвеститорът да отчита инвестицията по себестойност (цена на придобиване). Когато инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията (т. 5.1. и т. 5.2. от СС 28). Тъй като при апорта една и съща сума определя стойността на инвестицията при вносителя и стойността на придобитото имущество при придобиващия го, то за справедлива стойност се приема оценката на апортирания актив, направена от вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон. Към момента на извършването на апорта, тази оценка е паричният еквивалент или справедливата стойност на активите, които се дават от вносителя, с цел придобиването на дялове от капитала или акции. Изложеното дава отрицателен отговор на поставения от жалбоподателя въпрос относно необходимостта от определянето на пазарна цена на апортирания недвижим имот и пазарна цена на дяловете в капитала на приемащото го дружество чрез назначаването на експертиза в ревизионното и съдебното производство. С внасянето на актива в придобиващото го търговско дружество с цел формиране или увеличаване на неговия капитал, вносителят е длъжен да го отпише от баланса при спазване изискванията на След изменението в този стандарт (ДВ, бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) в т. 11.2, б. г) е регламентирано, че печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив при трансформиране в акции или дялове се отчита, както следва: разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба. Изискването е в този случай печалбата или загубата да се отчита веднага при отписването на актива. Когато тази разлика е положителна, апортиращото дружество отчита приход, който участва при формирането на данъчния финансов резултат. До 01.01.2008 г. разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се разсрочва като финансов приход, ако е положителна, или като финансов разход, ако е отрицателна, за бъдещи периоди за срока на инвестицията, но не за повече от пет години. В т.13.3. от стандарта е регламентиран преходен режим, според който частта от разсрочените приходи и разходи съгласно т. 11.2, б. г), в редакцията й до 31 декември 2007 г., която не е призната като приход или разход към 31 декември 2007 г., се признава като приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години от придобиването й. Към 2023 г. обаче този приходен режим е неприложим. Неоснователни с оглед изложеното по-горе са доводите на жалбоподателя, че т. 11.2, б. г) от СС 16 е неприложим, тъй като не е налице трансформиране на дълготраен материален актив в дялове или акции. Неточното по принцип определяне на учредителния апорт като възмездна сделка, приравнена на замяна, не влияе върху крайните изводи на съда. При апорт в съществуващо дружество действително са налице насрещни волеизявления на двете страни и в теорията се застъпва становището, че апортът е двустранен възмезден договор, аналогичен на договора за замяна. При учредителния апорт обаче волеизявлението на учредителя/учредителите е насочено към постигането на определен правен резултат – създаването на нов правен субект. Съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ при него правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството. За целите на данъчното облагане обаче дори и в този случай е налице размяна на активи - срещу дълготрайния материален актив, предмет на непаричната вноска, учредителят придобива финансов актив (инвестиция) и счетоводното отразяване е сходно на придобиването на дълготраен материален актив в резултат на замяна (т. 5.1. от СС 16). По така изложените съображения решението на Административен съд – Кюстендил като обосновано и съответно на материалния закон следва да бъде оставено в сила. На ответника с оглед изхода на спора са дължими на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който съответства на предоставената от юрисконсулта защита – явяване в открито съдебно заседание. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,