Решение № 2503 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2010 г.

Решение № 2503 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 10 от 01.03.2010 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 26-ти състав по адм. д. № 4076/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения отказа за изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/2597 от 16.06.2008 г. във връзка със сключен договор № 2153 от 13.07.2006 г. Ответникът "Шато Кортен" ООД с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна излага доводи за основателност на касационната жалба, но не по изложените в нея съображения. Мотивира становището си по съображения за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на отказ № 01-2600/2597 от 16.06.2008 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ по проект № 200103200095. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е преценил събраните по делото доказателства в това число и заключение на приета съдебно-икономическа експертиза. Съдът е приел, че изпълнението на договора сключен въз основа на одобрения проект е повече от 50%, а именно 51,30%, поради което не са били налице материално-правните предпоставки за постановяване на отказ за изплащане на финансова помощ. С оглед на тези доводи съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е недопустимо - постановено по недопустима за разглеждане жалба. Оспорения отказ няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване по реда на административното правораздаване. Решаващият съд е следвало да остави без разглеждане жалбата на основанието посочено в чл. 159, т. 1 от АПК и да прекрати образуваното производство. Производството е образувано по оспорване на отказ на изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по проект № 200103200095, обективиран в писмо изх. № 01-2600/2597 от 16.06.2008г, по заявка № 5200103200353 във връзка с договор № 2153 от 13.07.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). След одобряване на проекта, условията и реда за предоставяне на финансовата помощ, изплащането й и задълженията на страните, както и съответните санкции при неизпълнението на същия са регламентирани в клаузите на договора. С писмото, предмет на жалбата пред първоинстанционния съд, изпълнителния директор на фонда като страна по договора и в изпълнение на задълженията по същия е уведомил другата страна, че поради установени нарушения при изпълнение на инвестиционните задължения и клаузите на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и на разпоредбата на чл. 10, т. 9 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г., на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 14/18.05.2001 г. ДФ "Земеделие" - Агенция САПАРД отказва изцяло изплащането на безвъзмездна финансова помощ в размер на 317 556,00 лв. и на основание чл. 87 ЗЗД, счита договора за прекратен от датата на получаването на отказа за изплащане на финансова помощ. Настоящият състав приема, че обжалвания отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не съдържа белезите на индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл. 21 от АПК, а е изявление на страна по сключен граждански договор отправено до другата страна. Предвидената в Наредба № 14 от 18.05.2001 г. процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) се развива в две фази - фаза по одобряване на проекта и фаза по изплащане на финансова помощ. Във фазата по одобряване на проекта отношенията между специализирания държавен орган и земеделския производител са такива на власт и подчинение, но след одобряване на проекта и сключване на договора отношенията са между равнопоставени правни субекти - съконтрахенти по сключен договор. Отказа за изплащане на финансова помощ по сключения договор е изявление на едната от страните по договора. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в случая не действа като орган на власт, а като равнопоставен гражданско-правен субект. Волеизявленията на страна по договор във връзка с изпълнение на облигационните задължения, произтичащи от сключения договор, са гражданско-правни и споровете относно неизпълнението на клаузите по него могат да се разглеждат само и единствено по общия исков ред. Всяка страна по сключен договор може да се позове на неизпълнение на договора, било на отделни негови клаузи, било изцяло и да го развали. При наличието на граждански договор страните по него не са в отношение на власт и подчинение, а са равнопоставени. След като писмото на изпълнителния директор на фонда по правната си същност не е административен акт, то и съдебния контрол за законосъобразност на административните актове предвиден в Административнопроцесуалния кодекс по отношение на него е недопустим. Като е разгледал по същество оспорването и е постановил решение по недопустима за разглеждане жалба, административния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Въпреки, че в касационната жалба не са изложени такива касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон. При тази изрична процесуална правна норма, касационната инстанция може да се произнесе служебно по отношение на допустимостта на обжалваното решение, въпреки че такива доводи не се излагат от касационния жалбоподател. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че следва да бъде обезсилено постановеното решение, а производството по делото прекратено, поради наличие на абсолютната процесуална пречка, предвидена в чл. 159, т. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, върховният административен съд - четвърто отделение