Решение № 11407 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2010 г.

Решение № 11407 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2010 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Столична община район "Младост" срещу решение № 594 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 7727/2009 г. на Административен съд - София град, второ отделение - тридесет и осми състав, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила първоначалната оценка на имота. Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение Софийският административен съд е изменил решение № РД - 9304 - 11/01.10.2009 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ в частта относно определяне на дължимото парично обезщетение като е увеличил същия от 18 000 лв. на 105 863 лв. за част от имот с идентификатор 68134.4083.517 от КККР на район Младост, с площ на частта от 120 кв. м., засегната от подземно строителство на транспортна техническа инфраструктура и съпътстващите я елементи. За да постанови решението си съдът е приел, че обезщетението не е определено в съответствие с пазарните цени. Оценката изготвена от вещото лице в съдебното производство е обоснована и справедлива. Административният орган е определил обезщетение под пазарната цена на имота, с което е нарушил разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Решението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Тази разпоредба има непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 КРБ), относно равностойността на обезщетяването за държавни и общински нужди. Равностойността на обезщетяването по пазарни цени е прогласено и в чл. 21, ал. 1, ЗОС и чл. 32 ЗДС. В чл. 64 и 65 ЗЕ е уредено обезщетяването на собствениците на имоти за ползваните от енергийните предприятия сервитути върху служещия имот. В чл. 65, ал. 1, т. 4 е въведено понятието справедлива пазарна оценка. От тези текстове се вижда, че справедливостта/равностойността на обезщетяването на гражданите и организациите е задължителен елемент при дейности на държавата и общините. В случая обезщетяването е по реда на чл. 210 ЗУТ във вр. с чл. 189 ЗУТ за подземно - тунелно преминаване под имота на наследници на София Стоилова, със засегната площ от 120 кв. м. в район "Младост" м. "Цариградско шосе 7 - 11 км" за изграждане на трасе на 1 - ви метродиаметър от бул. "Ал. Малинов" до "Летищен комплекс - София". Текста на чл. 189 ЗУТ е с нова редакция от ДВ, бр. 61/2007 г. Изискването е подземното строителство да не е свързано с намиращо се на повърхността поземлени имоти и те не могат да влошават условията за ползване или застрояване на поземлените имоти на повърхността. При отчуждаването на имоти собственика губи правото си на собственост и обезщетението следва да е равностойно на тази загуба. При учредяването на сервитут в полза на енергийните предприятия собственика на служещия имот търпи ограниченията да ползва имота, неудобствата при упражняването на сервитута и има право на справедливо обезщетение. В случаите по чл. 189 ЗУТ собственика на имота запазва както владението, така и ползването на същия в пълния му обем, но и той има право на обезщетение, което в случая определено от вещото лице и възприето от административният съд е много завишено. Настоящият състав приема, че справедливо е обезщетението определено от лицензираните оценители в размер на 18 000 лв. за 120 кв. м. неурегулиран имот. Това е така, защото съгласно заключението на вещото лице в този участък ще се използва метода на тунелно преминаване като изграждането ще бъде със специална машина подземно, без да се нарушава ползването на имотите на повърхността. В обичайния случай тези площи могат да са за озеленяване с ниска и средно висока растителност, за паркинги или подходи към бъдещото застрояване. Предназначението на тази част от имота тепърва ще се определя при урегулирането му и няма пречка да се предвидят точно такива подходящи дейности. Ето защо решението на съда следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли неоснователната жалба на собствениците на имота. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение