Решение № 12535 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 358/2019 г.

Решение № 12535 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 358/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Синап от [населено място], чрез адв. Чепишев като процесуален представител, против решение № 466 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 154/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 09 - 223/11.05.2018 г. на кмета на община Девин. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Девин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Синап срещу оспорената заповед на кмета на община Девин, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е разпоредено да премахне незаконен строеж: паянтова барака за дърва, предназначена за дърварник, намираща се в УПИ III-184, кв. 30 по плана на [населено място], [община], изградена без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че строежът като изпълнен в периода след 1980 г. до 2016 г. и частично попадащ в уличната регулация, не е бил допустим както по разпоредбите, които са действали по време на извършването му, така и по действащия ЗУТ, поради което не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 - ал. 3 ПР ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са събраните по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че процесният строеж е такъв на допълващото застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, определена въз основа на неговите характеристики и предназначението му за съхраняване на дърва. Изграждането на постройката от дърво и без масивни строителни елементи не променя характеристиките й на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и не я определя като преместваем обект съгласно т. 80 на същата разпоредба. За допълващо застрояване се изисква разрешение за строеж както по действалите към периода на изграждане на постройката правила и норми – чл. 55 ЗТСУ (отм.); и чл. 225, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.); , така и по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Безспорно е установено, че бараката е изпълнена без необходимото строително разрешение, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдържащите се в констативния акт и в заповедта фактически обстоятелства за вида, местонахождението и параметрите на постройката не са опровергани от жалбоподателя в съдебното производство. Потвърждават се от заключението на вещото лице. Законосъобразно е обосновано е заключението на съда, че строежът не е търпим. Твърденията в съдебното производство, че постройката е съществувала към момента на придобиване на имота от жалбоподателя през 1975 г., са в противоречие със събраните писмени доказателства. Такава не е описана в нот. актове № 340 и № 551/1975 г., в които фигурират дворното място ведно с жилищна сграда със застроена площ от 66 кв. м. Не е отразена и в действащия към 1980 г. ЗРП на [населено място]. Нанесена е в ПУП - ПР от 2016 г., като частично попада в уличната регулация. Правилни са изводите на съда за липса на предпоставки да се приеме, че строежът е търпим поради несъответствие с приложимите строителни правила и норми както по ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ (отм.); , действали към евентуалния период на построяване, така и по сега действащия ЗУТ. Съобразно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не подлежат на премахване търпимите строежи, които отговарят на строителните правила и норми, действали към момента на извършването им или по сега действащите, като част от тези строителни правила и норми е съответствието на изграденото с предвижданията на подробния устройствен план. В настоящия случай безспорно е установено, че процесният строеж не съответства на предвижданията на предходния ПУП от 1980 г. и на сега действащия от 2016 г., тъй като и по двата попада в улица. Правилно съдът е приел, че не е налице нито една от хипотезите за търпимост, поради което незаконният строеж подлежи на премахване. Обжалваното решение не страда от релевираните в жалбата пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,