Решение № 2040 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2016 г.

Решение № 2040 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния представител Р. Р., против решение № 1781 от 16.03.2016 г. по адм. дело № 5234/2015 г. на Административен съд С.-град. С него е отменено решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ в частта му по т. 1.2 по жалба на "Б. ПВ" ЕАД. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на комисията претендира обезсилване на съдебното решение на основание чл. 159, т. 6 АПК, тъй като вече има влязъл в сила съдебен акт - решение по адм. дело № 5244/2015 г. на Административен съд С.-град, с което окончателно са отменени т. 1.2. и т. 2 от решение № КМ-1/2014 г. на КЕВР. Ответната страна - "Б. ПВ" ЕАД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна "ЕВН Б. Е." АД не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но по различни от изложените доводи, а именно че решението на АССГ следва да бъде обезсилено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от "Б. ПВ" ЕАД против решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на КЕВР в частта му т. 1.2. По жалбата е образувано адм. дело № 5234/2015 г. на АССГ. Спорът е разгледан по същество и с решение № 1781 от 16.03.2016 г., административният съд е отменил оспорената част от акта, като незаконосъобразна. Провел е и производство по чл. 172, ал. 2 АПК по искане на ответния административен орган. По този повод с определение № 2256 от 19.04.2016 г. е оставил без уважение, като неоснователна молбата за допълване на решението. Първоинстанционното решение е обжалвано от комисията и по касационната жалба е образувано на 25.04.2016 г. настоящото касационно производство. При направена служебна проверка в хода на производството, съдът констатира, че оспореният пред административния съд акт - № КМ-1 от 13.03.2014 г. е отменен в същата му част с друго решение на същия съд - решение № 6832 от 9.11.2015 г. по адм. дело № 5244/2015 г. на АССГ. То е оставено в сила с решение № 12344 от 15.11.2016 г. по адм. дело № 595/2016 г. на ВАС, четвърто отделение. От този момент спорът за законосъобразността на т. 1.2 от решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. е окончателно решен. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложима според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. С отмяната на решението на комисията в оспорената част с влязло в сила решение, жалбата срещу акта става процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК. Едновременно с това оспорването вече е лишено от предмет, което на свой ред съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК за провеждане и приключване на съдебното производство. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение. Поради това то ще следва да се обезсили, а образуваното въз основа на него производство - прекрати. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно. В разпоредбата на чл. 143 АПК не е предвидено да се присъждат разноски при прекратяване на съдебното производство, поради влязло в сила решение за отмяна на оспорения административен акт в друго съдебно производство. Поради това искането на ответната страна следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 6 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение