Решение № 1548 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2020 г.

Решение № 1548 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Димитрова, чрез процесуален представител, срещу решение № 1212 от 19.08.2020 г., постановено по административно дело № 861/2020 г. на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалба на Димитрова против заповед № 757/16.03.2020 г. на кмета на община Провадия, в частта, касаеща придобития от жалбоподателката ранг в заеманата от нея държавна служба. С посочената заповед на осн. чл. 107а от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "Директор на дирекция Обща администрация" с ранг III-ти младши в община Провадия. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– кмета на община Провадия, чрез процесуални представители оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът е счел, че в случая е изпълнен фактическия състав на чл. 107а ЗДСл- отправено предложение от органа по назначаване до служителя и прието от същия предложение в 7-дневен срок от получаването му. АС-Варна е приел, че в условията на чл. 107а, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл прекратяването на служебното правоотношение настъпва по силата на постигнатото съгласие между страните относно факта на прекратяване и относно размера на обезщетението. Според съда въпросът за повишаване в ранг на жалбоподателката не е елемент от фактическия състав на заповедта по чл. 107а ЗДСл и липсата на произнасяне на органа по назначаването по този въпрос не би могло да доведе до незаконосъобразност на самия акт. Решението е правилно. При изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че повишаването в ранг не е елемент от фактическия състав на чл. 107 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл регламентира възможност за органът по назначаването да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Според ал. 2 на чл. 107а ЗДСл ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Служебното правоотношение на това основание се смята прекратено след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. Именно наличието на отправено предложение изх. № ВД-229 от административния орган за прекратяване служебното правоотношение с Димитрова срещу обезщетение в 4 кратния размер на последната получена месечна основна заплата, изрично изразена воля на служителката в писмо вх. № Вд-265/13.03.2020 г. за приемане предложението и изплатено уговорено обезщетение на касатора, е безспорно установено по делото. При тези данни фактическият състав на чл. 107а ЗДСл е осъществен, а отразяването на придобития към момента на издаване на заповедта ранг на държавния служител в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е направено на осн. чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Именно придобитият ранг на държавна служба по см. на чл. 73 ЗДСл от служителя към момента на издаване административния акт за прекратяване на служебното правоотношение – в случая III-ти младши, е ранга, който следва да фигурира и да бъде отразен от АО в заповедта по чл. 107а ЗДСЛ, което в процесния случай е сторено. Дали този ранг е правилно определен на служителя преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е обстоятелство, извън фактическия състав по чл. 107а ЗДСл, а за АО в производството по чл. 107а ЗДСЛ по отношение придобития ранг от служителя е налице единствено задължение за отразяването на придобития ранг по реда на чл. 75 ЗДСл /съгласно последната заповед за повишаване, издадена от органа по назначаване, ако такава е издадена/ в завършващия акт, с който служебното правоотношение се прекратява. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Производството за повишаване в държавна служба на държавните служители, чрез последователно преминаване в по-висок ранг, предвидено в чл. 25 и сл. от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация вр. чл. 73-76 ЗДСл. е неотносимо към това по чл. 107а ЗДСл, включително в частта, в която е оспорена процесната заповед, по изложените по–горе съображения, поради което възражения касаещи това производство не следва да се разглеждат. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,