Решение № 2938 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2008 г.

Решение № 2938 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 203, вр. чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на "Денеб" АД - гр. София, подадена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и чл. 204 от АПК срещу Министъра на финансите и Директора на Агенция"Митници" за сумата 1 428 203,20 лв., главница и лихви, претендирано обезщетение за вреди, причинени от държавата в резултат на нищожни административни актове - т. 4 от разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. за опериране на търговски обект за безмитна търговия намиращи се в зоната на ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево, издадени от министъра на финансите, обявени за нищожни по т. 4 с Решение № 3667/19.03.2009 г. по адм. д. № 296/2009 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия.

Ответникът по иска - министърът на финансите, чрез процесуалния представител юрк. Цветанова го оспорва и желае да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени бележки с подробно аргументирани съображения.

Ответникът по иска - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалните представители юрк. Енева и юрк. Йорданова оспорва иска и желае същият да бъде отхвърлен като неоснователен. От същия е постъпило искане на основание чл. 149, ал. 5, чл. 168 , вр. чл. 9 от АПК за обявяване за нищожни изцяло на разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите, по съображения за установената материална некомпетентност на органа, съобразно мотивите на влязлото в сила Решение № 3667/19.03.2009 г. на ВАС, петчленен състав, I колегия, по адм. д. № 296/2009 г.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на иска.

След преценка, поотделно и в съвкупност на доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 203, вр. чл. 204 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Претендира се обезщетение за вреди, причинени на дружеството - ищец "Денеб" АД от държавата в резултат на нищожен административен акт - т. 4 от разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите за направени отчисления по с/ка на Агенция "Митници" 2% от оборота в обекти за безмитна търговия разположени на територията на ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево за периода от м. 072003 г. до м. 12.2008 г.

Искът е в общ размер 1 428 203, 20 лв., главница и лихви, представляващи:

• 1 246 939, 94 лв. размер на платените от дружеството на Агенция "Митници" ежемесечни вноски, представляващи 2% от месечния оборот на обектите, в които е извършвана безмитна търговия за периода от м. 07.2003 г. до м. 12.2008 г.

• 181 209, 27 лв. размер на законната лихва върху сумата за периода м. 10.2005 г. - 10.07.2008 г.

Претендира се и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

За установяване размера на вноските, направени от дружеството-ищец към Агенция "Митници" по делото е допусната, извършена и приета, без да е оспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е дало заключение с направените вноски по платежни нареждания на дружеството по с/ка на Агенция"Митници" с основание за превода "такса 2% магазин Гюешево (........ сума) и такса 2 % магазин Златарево (...... сума), които са отразени като постъпления по суми и по дати в приложенията към заключението на вещото лице.

Безспорно установен по делото факт е, че дружеството-ищец "Денеб" АД - гр. София е извършвало безмитна търговия в два търговски обекти, намиращи се в зоната на ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево за периода от 29.12.1991 г. до м. 12.2008 г.

Разрешенията които са прогласени за нищожни в частта по т. 4 са с ограничен срок на действие, 3-години от изтичане на срока на действие на договора, поради което са действащи административни актове за определен период от време - от м. 10.2002 г. до м. 10.2005 г. Доколкото искът е за вреди от нищожните две заповеди, искът за вреди само за този период следва да се разгледа на посоченото правно основание - чл. 204 АПК и да се изследват наличието на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В останалата част, искът за вреди за периода от м. 11.2005 г. до м. 12.2008 г. е неоснователен на предявеното основание чл. 204 от АПК, тъй като за този период от време Заповеди № 31 и № 32 нямат действие, поради изтекъл тригодишния срок, за който са издадени. Поради това, че липсва незаконосъобразен акт, действащ за този период от време, който да е отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, неоснователна е претенция за вреди по чл. 204 от АПК за периода от м. 11.2005 г. до м. 12.2008 г..

Искът в частта за вреди, представляващи внесените отчисления за Агенция"Митници" за периода м. 10.2002 г. - м. 10.2005 г., е неоснователен поради липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. чл. 203 и чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс по изложените съображения:

Дружеството-ищец "Денеб" ЕАД е започнало да упражнява дейността оператор на търговски обекти за безмитна търговия на територията на ГПКК "Гюешево" и ГПКК "Златарево" при условията на Постановление № 15 от 1991 г. на Министерския съвет за изменение на валутния режим, въз основа на издадена Заповед на министъра на финансите № 196/02.12.1991 г. и сключени, въз основа на нея Договори с ГУ "Митници" от 29.ХII. 1991 г. със срок на действие 10 години. Съгласно разпоредбите на договорите с ГУ "Митници", "Денеб" ЕАД е поело задължения да приведе по сметка на ГУ "Митници" първоначални суми от 2 700 000 лв. за участие в изграждане инфраструктурата на района на ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево, съгласно посочените в офертата други допълнителни условия, както и ежемесечно задължение за привеждане по сметката на ГУ "Митници" 0,5% от реализирания стокооборот от всеки търговския обект във валута.

Съгласно разпоредбата на § 56 от ПЗР на ЗИД на Закона за митниците (Обн. ДВ, бр. 63 от 2000 г.), лицата получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на Постановление № 15 на МС от 1991 г. за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия, могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ"Митници", но не по-късно от 31.12.2002 г. С разпоредбата на § 26, ал. 2 от ЗИД на Закона за акцизите (ЗА), обн. ДВ, бр. 110 от 21.12.2001 г., тази разпоредба от Закона за митниците е отменена и е създадена разпоредба, съгласно която лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 от 1991 г. на МС, заварени към 01.12.2001 г., могат да извършват безмитна валутна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ"Митници", удължен с 10 месеца. Със същата законова разпоредба - ал. 3 от § 26 от ЗИД на ЗА е въведено задължение за заварените безмитни оператори да правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на Агенция "Митници".

С § 15 от ЗИД на ЗА, в сила от 01.01.2002 г. редакцията на чл. 12в от ЗА е изменена и с текста се предоставя правомощие на министъра на финансите да издава разрешение за безмитна търговия, като редът се определя с наредба на министъра на финансите - ал. 2, чл. 12в ЗА. Издадената в изпълнение на тази законова делегация Наредба № 8 от 03.10.2002 г. на министъра на финансите - § 2, ал. 1 урежда статута на заварените безмитни оператори, които могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс.

С § 20, ал. 2 от ЗА в сила от 01.01.2003 г. заварените безмитни оператори могат да упражнят предоставените им права и да подновят договорите като получат ново разрешение за същите обекти.

Във връзка с подадени искания на горното основание, на дружеството са издадени две 3-годишни разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. от министъра на финансите на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите, с които се разрешава на "Денеб" АД да извършва безмитна търговия, съгласно разпоредбите на Закона за акцизите и Правилника за неговото прилагане в двата обекта, намиращи се съответно в ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево. Съгласно т. 2 от разрешенията, срокът на действието им е 3 години, считано от изтичане на срока на заварения договор, сключен между дружеството и

ГУ "Митници" на 24.12.1991 г., удължен с 10 месеца, съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

По тези разрешения дружеството-ищец е продължило да осъществява дейността, в качеството си на заварен безмитен оператор, при същите условия и ред, по които му е предоставено първоначално това право с актовете, издадени на основание Постановление № 15 на МС от 1991 г. за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия, и при същите условия на заварения договор, съгласно последващите законови разпоредби.

Също в това му качеството - на заварен безмитен оператор, на дружеството-ищец "Денеб" АД са издадени безсрочни лицензи № № 10 и 11 от 02.07.2007 г. от министъра на финансите на основание § 2, ал. 4 от ПЗР на Закона за безмитната търговия (ЗБТ), ДВ, бр. 105 от 2006 г.

Съгласно разпоредбата на § 2 от ЗБТ, лицата, които към влизането в сила на закона извършват дейност като оператори на търговски обекти за безмитна търговия, продължават да извършват дейността си на безмитни оператори само в обекти по чл. 2, като в 6-месечен срок от влизането в сила на закона представят пред министъра на финансите документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3 и са задължени да приведат търговските обекти в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗБТ.

При действието на Закона за безмитната търговия, в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 е въведено задължение за операторите на търговските обекти за безмитна търговия да разполагат с автоматизирана система за водене на материалната отчетност, която да осигурява постоянна и непрекъсната електронна връзка в реално време с митническото учреждение по местонахождението на обекта за автоматизирано предаване на данни от фискалните устройства за извършваните в обекта продажби.

При действието на тази разпоредба и при издадените безсрочни лицензи, считано от 02.07.2007 г., вноските правени от дружеството-ищец като отчисления от оборота по сметка на Агенция"Митници" за периода след м. 07.2007 г. е по силата на така обсъдените разпоредби, което потвърждава изложения извод по-горе в настоящото решение, че отчисленията за този период не са по силата на разпоредбата на т. 4 от Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите, поради което искът за обезщетение за вреди, представляващи вноски - 2% от оборота, платени от дружеството за периода от м. 07.2007 г. до м. 12.2008 г., е неоснователен, като предявен на основание чл. 204, вр. чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди причинени от нищожен административен акт - т. 4 от разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г., които не са действащи към този период от време.

Отчисленията за Агенция"Митници", за периода на действие на разрешителните, чиято разпоредба по т. 4 е обявена за нищожна, са правени въз основа на законовите разпоредби, които въвеждат като изискване продължаване на дейността, само и единствено "при същите условия на заварения Договор от 24.12.1991 г. " и задължение за заварените безмитни оператори да правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на Агенция"Митници".

Това изискване се съдържа и в т. 2 от Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите.

Двете разрешение са прогласени за нищожни само в частта по т. 4 с Решение № 3667/19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 296/2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, с мотиви, че същите са издадени в хода на висящо съдебно производство по обжалване на мълчалив отказ на министъра да издаде исканите разрешения, по което е образувано адм. д. № 9126/2003 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, и постановените от същия орган - министъра на финансите изрични разрешения са издадени при липса на компетентност на органа, поради това, че: "Министърът на финансите, издавайки по време на висящ съдебен спор по повод негов мълчалив отказ, индивидуалните административни актове, чието издаване е бил първоначално отказал мълчаливо, е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 от ЗСВ (отм.), забраняващи му да разглежда дело, което се разглежда от съд". С тези мотиви петчленния състав на ВАС с решението си от 19.03.2009 г. е обявил разрешенията издадени на 30.12.2003 г. и със срок на действие до м. 10.2005 г., за нищожни. Противно на изложените мотиви за липса на компетентност на органа, издал разрешенията, разрешенията не са обявени изцяло за нищожни, както е следвало да бъде по логиката на изложените мотиви, а е обявена частична нищожност - само по т. 4, поради липса на компетентност на органа да ги издаде, поради висящ съдебен спор по мълчаливия отказ да издаде разрешенията. Отделно, не е съобразено от петчленния състав, че съдебното производство по адм. д. № 9126/2003 г. е било образувано по жалба от "Денеб" АД срещу мълчалив отказ по смисъла на чл. 14 от Закона за административното производство (отм.) на министъра на финансите по заявлението им за издаване на разрешения, като жалбоподателят е искал от съда да отмени мълчаливия отказ и на основание чл. 42, ал. 4 от Закона за административното производство и да задължи министъра на финансите да издаде исканите разрешения. Разрешенията са издадени преди датата на съдебното заседание и Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение с Определение № 1027/ 06.02.2004 г. адм. д. № 9126/2003 г. на ВАС, е оставил без разглеждане жалбата на "Денеб"АД и е прекратил производството по делото, поради това, че искането за издаване на разрешения е удовлетворено - издадени са Разрешения № 31 и 32 от 30.12.2003 г., искани със заявления от дружеството вх. № 26-00-72о и вх. № 26-00-721, поради което е отпаднал правния интерес от обжалване на мълчалив отказ. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

От двете Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. "Денеб" АД се е ползвало за срока на действието им, т. е. до м. 10.2005 г., като въз основа на тези разрешения е упражнявало дейност като безмитен оператор в обекти на ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево, т. е. ползвало е правата, предоставени с административния акт. Дружеството респективно е изпълнявало и задължението си, във връзка с упражняваната дейност, едно от които е ежемесечните вноски от оборота по с/ка на Агенция"Митници".

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на петчленния състав на ВАС, изложени в Решение № 3667/19.03.2009 г. по адм. д. № 296/2009 г., с което по жалба за нищожност, подадена от "Денеб" АД на 03.07.2008 г. до ВАС, е прогласена частична нищожност на разрешения на министъра на финансите, издадени на 30.12.2003 г. и със срок на действие до м. 10.2005 г., но поради инстанционната зависимост, настоящият тричленен състав на ВАС, следва да съобрази същото при постановяване на настоящото решение.

Разпоредбата на т. 4 няма разпоредителен характер за внасяне на отчисленията към Агенция"Митници", а само потвърждава законоустановено условие за упражняване на дейността - задължение за отчисления от оборота на обектите за Агенция"Митници", което задължение е съгласно клаузите на подписания между дружеството и Агенция"Митници" Договор, продължен със законови разпоредби, което се установява от цялостния прочит на разрешенията - по т. 1, т. 2 и 3 от същите.

В този смисъл е без значение обявяването за нищожна на т. 4 от двете разрешения на министъра на финансите, спрямо дължимостта на отчисленията към Агенция "Митници", тъй като същите са правени в изпълнение на договорни клаузи между Агенция "Митници" и дружеството-ищец, в качеството му на заварен безмитен оператор. Това задължение е установено и със законови разпоредби, обсъдени по-горе - ал. 3 от § 26 от ЗИД на Закона за акцизите (отм.).

Отделно, т. 4 има действие само "в срока на разрешенията", както изрично е вписано в същата, а съгласно т. 2 от разрешенията срокът на действие е 3 години, считано от изтичане на срока на заварения договор, сключен между дружеството и ГУ "Митници" на 24.12.1991 г., удължен с 10 месеца, съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 110 от 2001 г.). Съобразно така вписания в разрешенията срок на действие, същите са издадени и са действали само за периода от м. 10.2002 г. до м. 10.2005 г.

Доколкото искът по чл. 204 от АПК е предявен за обезщетение за вреди, представляващи внесени отчисления по с/ка на Агенция "Митници" 2% от реализирания от дружеството ежемесечен оборот в обектите, вследствие на прогласени за нищожни административни актове в тази част, съдържаща разпоредбата за отчисления, то претенцията на това основание е допустима за разглеждане на това правно основание само за размера на отчисленията, правени за периода на действие на прогласените за нищожни по т. 4 разрешения, а именно само направените вноски, от предявения иск за периода от м. 07.2003 г. до м. 10.2005 г., като искът за обезщетение в размера на вноските правени от дружеството за периода след м. 10.2005 г. до м. 12.2008 г., както е предявен, е при липса на правното основание по чл. 204 от АПК, тъй като административните актове, които са обявени частично за нищожни са с органичен срок на действие - до м. 10.2005 г.

Искът за периода от 03.07.2003 г. до м. 10.2005 г., предявен с правно основание по чл. 204 от АПК за вреди от нищожен административен акт - т. 4 от Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите е неоснователен, поради липса на кумулативните изисквания на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приложими съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, които се разглеждат по реда на Глава единадесета: "Производства за обезщетения". За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 от АПК, а когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:

• незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;

• вреда от такъв административен акт;

• причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред.

В конкретния казус единствено е установено обявяването за нищожни в частта по т. 4 на Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите.

Останалите две предпоставки не са налице, а именно: не е доказана вреда от тези административни актове и не е доказана причинна връзка между актовете и настъпил вредоносен резултат.

Претендирания размер на иска е формиран от направените в годините вноски от дружеството - отчисления за Агенция"Митници" от реализирания оборот в обекти, които се намират в граничните пунктове.

Установените по делото данни, обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение, не дават основание да се приеме, че правените вноски представляват имуществени вреди за дружеството-вносител на отчисленията.

Не е установена по делото причинна връзка между отчисленията и обявените за нищожни разрешения по т. 4, т. е. не е установено вноските да са пряка и непосредствена последица от обявените за нищожни в частта по т. 4 Разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите, дори и в срока на действие на тези 3-годишни разрешения, считано от датата на изтичане на срока на договора с Агенция"Митници".

Разрешения № 31 и 32 от 30.12.2003 г. на министъра на финансите установяват права на заварен оператор в обекти за безмитна търговия, възникнали по силата на сключен договор с Агенция"Митници", съгласно който изрично са уговорени отчисления от месечния оборот. Такива са дължими, съгласно законови разпоредби, които дават същите права на заварените безмитни оператори, но и същите задължения по сключения първоначално договор с Агенция"Митници" за ежемесечни отчисления от оборота, като връзката права - задължения е установена с договора.

Вноските за периода до издаване разрешителните, които са обявени за нищожни по т. 4, са правени по силата на договор, сключен между дружеството и Агенция"Митници". Впоследствие, вноските-отчисления от оборота по с/ка на Агенция"Митница" са правени по силата на законови разпоредби, които установяват по отношение на заварените безмитни оператори, какъвто безспорно е "Денеб" АД, продължаване на дейността "при същите условия и ред на сключените договори".

Не може да се определи като вреда от незаконосъобразен акт, правени от дружеството-ищец доброволно вноски - отчисления по с/ка на Агенция "Митници". Единствено предоставено на волята на дружеството е било да внася или не тези отчисления и доколкото е смятало, че същите са недължими, първо - е могло да не ги внася, или ако ги е внесло като недължимо платени, е съществувал механизма за възстановяване на недължимо платени към държавата плащания. Плащанията не са установени като задължение с разрешенията на министъра на финансите, предоставящи на дружеството право да продължи да осъществява дейността безмитен оператор в обекти, разположени на ГКПП. Отделно, искът е формиран от вноски, правени през различен период от време, извън периода на действие на разрешителните, които имат ограничен срок на действие. И преди издаване на процесните разрешителни, и след изтичане на срока им на действие, дружеството-ищец е продължило да прави доброволни вноски - отчисления от оборота на Агенция"Митници", което е в потвърждение на извода, че правените вноски не са въз основа на административните актове, прогласени частично за нищожни.

Когато се изследва въпроса за вреди, причинени от незаконосъобразен или нищожен административен акт, следва да се установи причинната връзка между акта и нанесени вреди.

В случая не може да се говори за вреди от административен акт, след като по силата на същите разрешения на министъра на финансите дружеството-ищец е осъществявало дейността безмитен оператор и е реализирало значителни приходи, които могат само приблизително да бъдат определени като в десетки пъти повече от сумата на претендираните вреди. Печалбата на дружеството за периода е въз основа на дейност, разрешена им да продължат да осъществяват при същите условия и ред на заварения Договор от 24.12.1991 г. сключен между дружеството и Агенция"Митници". След като от един и същ акт се упражняват права, реализират се значителни обороти - респективно реализира се печалба, то дори и да се претендират вреди от същия този акт, се налага съпоставка между ползата и вредата от този акт, което пренесено към процесните разрешителни установява приходи от упражняване на правата по административния акт в десетки пъти повече от твърдяните вреди от изпълнение на задълженията по същия този акт. При такава съпоставка между ползи и вреди от един и същ акт, се налага изводът за недоказаност на вреди, причинени от административния акт, който е обявен частично за нищожен.

От съществено значение за спора е обстоятелството, че отчисленията към Агенция"Митници", представляващи 2% от ежемесечния оборот в обектите, реализиран от дружеството-ищец, са правени доброволно от същия, а не са събрани суми с акт на административна принуда. Обявяването за нищожни на разрешенията по т. 4 не е достатъчно основание, за да се уважи иск по чл. 204, ал. 3, вр. чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказана вреда от административен акт. Не е установена причинна връзка между нищожния акт и правените отчисления, поради това, че разпоредбата на т. 4 от разрешенията не определя задължения, а потвърждава продължение на установени, поети с договор задължения за дружеството за внасяне на отчисленията за Агенция"Митници". Не е налице причинна връзка между акта и правените вноски, тъй като същите са правени в изпълнение на уговорено условие по сключения между Агенция "Митници" и дружеството договор за упражняване на безмитна търговия.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на възложената им дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието вреда е утвърдено в науката и съдебната практика. Тя представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Не може да се говори за вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, когато взаимоотношенията между две страни са въз основа на сключен между тях договор.

Поради липса на обсъдените предпоставки в тяхната кумулативност, не може да се реализира отговорността на държавата в лицето на министъра на финансите и директора на Агенция "Митници" за вреди, представляващи правените от дружеството "Денеб"АД вноски за Агенция"Митници", отчисления от реализирания от същото дружество оборот в периода на осъществяване на дейност като безмитен оператор на обекти, разположени в ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево.

По изложените съображения предявеният от "Денеб" АД иск против министъра на финансите и директора на Агенция"Митници" по чл. 204, вр. чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в общ размер 1 428 203,20 лв., главница и лихви, както следва: 1 246 939, 94 лв. размер на платените от дружеството на Агенция "Митници" ежемесечни вноски, представляващи 2% от месечния оборот на обектите, в които е извършвана безмитна търговия - ГКПП Гюешево и ГКПП

Златарево за периода от м. 07.2003 г. до м. 12.2008 г., ведно с претенцията за лихви в размер на 181 209, 27 лв. за периода м. 10.2005 г. - 10.07.2008 г., ведно с претенцията за лихви от завеждане на иска до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора, на ответниците следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на иска, разпределено по равно между двамата ответници - в размер по 14750 лв., за всеки ответник.

Воден от горното и на основание чл. 204 АПК Върховният административен съд, първо отделение,