Решение № 2347 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2009 г.

Решение № 2347 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община - Септември срещу решение № 361/5.08.2009 г., постановено по адм. дело № 318/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на задължения по декларация № 00002 МДТ /29.04.2009 г. (допусната е техническа грешка от съда при изписване номера на акта № 02 МДТ/29.04.2009 г.), издаден на "КЗУ" АД за 2009 г. за такса битови отпадъци в размер на 16 104, 07 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът сам е създал с правни фикции доказателства в подкрепа на всяко от твърденията си относно съществуващото и действащо на територията на общината депо за отпадъци. Изложени са оплаквания за необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и за неправилно приложение на чл. 71 ЗМДТ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба. Представени са кратки писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "КЗУ" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Румен Петков я оспорва, като подробни съображения са изложени в депозирания по делото писмен отговор срещу жалбата, както и в представената писмена защита, в която се съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като при липса на депо за битови отпадъци, не се плаща таксата за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени Акт за установяване на задължения по декларация № 00002 МДТ /29.04.2009 г. за определена ТБО за 2009 г. в размер на 16 104,07 лв. за услугата по чл. 71, т. 3 ЗМДТ - 4% върху отчетната стойност на недвижимите имоти., Пазарджишкият административен съд е приел, че незаконосъобразно е определена таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, когато няма такива, като в тази връзка се е позовал на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Съдът се е позовал на Директива 1999/31/ЕО от 26.04.1999 г. на Съвета на Европейския съюз относно депонирането на отпадъци и че съгласно нейните разпоредби "депо" са местата за депониране на отпадъци и за тяхното съхраняване на или в земята, както и се съдържат разпоредби за изискванията за строежа, експлоатацията, поддържането, мониторинга и закриването на тези депа и мерките, които държавите-членки следва да вземат за привеждането на съществуващите депа в съответствие с изискванията на тази директива. Освен съдът е установил, че цитираната директива е транспонирана от България с приемането на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В тази връзка съдът е обсъдил представеното по делото удостоверение, издадено от "Еко Бул Проект" ООД, че това дружество не е оператор на депото и от този документ съдът е изградил и извода си, че на територията на Община - Септември не е създадено и не функционира депо по смисъла на цитираната директива и Наредба № 8/24.08.2004 г. Според съда липсата на депо и оператор на депо, който да състави план-сметката по смисъла на чл. 66 ЗМДТ означава, че и Общинския съвет не е могъл да вземе решение за определяне на таксата, посочена в обжалвания акт. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор по делото, че за услугите по чл. 62 във връзка с чл. 66 и чл. 71, т. 1 и 2 ЗМДТ Община - Септември не е събирала такси на "КЗУ" АД, а само относно услугата по чл. 66, ал. 1, т. 3 - за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По делото е установено чрез експертиза, че Община - Септември поддържа депо в землището на с. Ветрен, като видно от представения по делото договор № 54/21.03.2005 г. между общината и "Еко Бул Проект" ООД, последното поддържа общинското сметище. Мотивите на първоинстанционния съд относно изискванията на цитираната в решението директива за изграждане на депо за битови отпадъци са неотносими към задължението на ответника по касационната жалба да заплаща таксата за услугата по чл. 62 във връзка с чл. 66, 1, т. 3 ЗМДТ. За нея заплащането не е обвързано от използването й, а от наличието на депо. И в това се състои разликата с първите две услуги, за които трябва да се докаже, че са използвани, докато за третата е необходимо само съществуването на депо, а не използването му от съответния субект. По делото не е установено по категоричен начин наличието на отрицателната предпоставка по чл. 71, т. 3 ЗМДТ, за да не се дължи заплащане на такса за посочената услуга и като е приел обратното първоинстанционният съд е допуснал нарушение както при прилагането на материалния закон, така и при преценка на доказателствения материал, събран по делото. Заключението на експертизата в частта, в която е установено, че дружеството не е извозвало отпадъци на общинското сметище е неотносимо към спора относно заплащането на такса за услугата по чл. 62 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, тъй като не се спори между страните по делото, че за първите две услуги административният орган не е начислил такса, поради необслужване на дружеството за двете услуги - по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 71, т. 1 и 2 ЗМДТ, тъй като Общината не ги е предоставяла на "КЗУ" АД. Обстоятелството, че депото не отговаря на изискванията на цитираната от първоинстанционния съд директива, не може да доведе до извод за недължимост на задължението за заплащане на услугата по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ. Освен това съдът е приел, че тази директива е транспонирана в българското законодателство с Наредба 8/24.08.2004 г., което не е така, тъй като към този момент България е била само в процес на преговаряне с Европейския съюз и не е имала задължение за транспониране на общностното право. Относно размера на определената с индивидуалния административен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "КЗУ" АД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 00002 МДТ /29.04.2009 г. на кмета на Община - Септември за 2009 г. за такса битови отпадъци в размер на 16 104, 07 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,