Решение № 6261 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против Решение 1851 от 27.10.2023г., постановено по адм. дело 2191/2022г.по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх.02-160-6500/17223 #5 от 29.07.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт, претендира разноски за двете инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът-А. С. Б. чрез процесуалния представител А. Г. Ч. в писмен отговор моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, претендира разноски пред касационната инстанция. В с.з. ответникът, редовно призован се представлява от адв. Чаков, оспорва касационната жалба, моли да се остави в сила решението на АС-Пловдив, претендира разноски, съгласно представен договор за правна помощ. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх.02-160-6500/17223 #5 от 29.07.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспореното уведомително писмо в частта на извършените намаления на заявеното финансово подпомагане за кампания 2019 по заявление за подпомагане с УИН:16/300519/98490 на А. С. Б., по СЕПП в размер на 8164,58лева, по СПП в размер на 4116,60лв., по ЗДП в размер на 4562,02лева, в частта, с която е отказано оторизиране на сумата в размер на 2976,57 по Мярка 12/Натура 2000, както и в частта на наложените санкции за бъдещ период, както следва: по СЕПП в размер на 7222,81лева, по СПП в размер на 3452,46лева и по мярка 12 -2976,57лева и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че писмото е издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма. По отношение спазването на материалния закон съдът е анализирал обстойно всяка една от схемите и мерките и стигнал до извод, че за СЕПП, СПП и ЗДП в таблица 1 на УП е посочено, че БЗС/парцел11123-258-1-6 е с декларирана площ 37,12 ха и установена площ 0 ха като причини за наддекларирането е посочено, че е площ без правно основание, съгласно писмо на МЗХГ вх.07-0400/1412#7 от 21.10.2019г..Съдът е приел, че фактически основания за извършеното намаление не се съдържат в цитираното писмо на МЗХГ, както и че МЗХГ няма право да определя размерна площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното основание по смисъла на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите за мерките за директни плащания. В заключение съдът е приел, че неправилно административният орган е отказал оторизиране на исканата сума по СЕПП за кампания 2019г. като неправилно е приел, че БЗС/парцел 11123-258-1-6 е площ без правно основание, позовавайки се само на писмо на МЗХГ, без да извърши допълнителни проверки. По отношение СПП съдът е приел, че след като жалбоподателят има право на плащане по СЕПП, то неправилно му е отказано оторизиране на исканата сума по схемата за преразпределително плащане. По отношение на ЗДП съдът е приел, че земеделският стопанин има право на зелено директно плащане, поради което неправилно е извършено намаление на исканата сума. По отношение на мярка 12 Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите съдът е приел, че заявеният от жалбоподателя парцел е с правно основание за ползване на земеделски земи и че административният орган не е изложил мотиви за неспазени базови изисквания. С уведомителното писмо са начислени неудържани санкции по СЕПП,СПП и мярка 12, като е направено позоваване на чл.19а от Делегиран Регламент640/2014 на Комисията. Съдът е приел, че в тази част в уведомителното писмо не се съдържат конкретните съображения, обосноваващи конкретно посочените от административния орган начислени и неудържани санкции по СЕПП,СПП и по мярка 12. По изложените съображения съдът е приел уведомителното писмо за незаконосъобразно и го е отменил като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от А. С. Б. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх.02-160-6500/17223 #5 от 29.07.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗемеделие. Съдебното решение в обжалваната част е правилно. Не са налице отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция,без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Правилен е извода на съда, че МЗХГ няма право да определя размер на площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното основание по см. на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите за мерките за директни плащания. Законовият текст не предвижда такава процедура, а единствено регистрация на правните основания. Действително в чл.37 м, ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че договорите за наем или аренда по ал.1 не се смятат за правно основание съгласно чл.41 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Дали обаче един договор ще бъде правно основание или по силата на чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ не следва да се счита за такова, независимо от това, че формално е прекратен, се констатира не от МЗХГ, а от компетентните съгласно закона органи Кмета на община за ОПФ/общински поземлен фонд/ или от Директора на ОДЗ за ДПФ/държавен поземлен фонд/. В случая по делото липсват данни да са извършени допълнителни проверки. Правилно съдът е приел, че след като жалбоподателят има право на плащане по СЕПП, то неправилно му е отказано оторизиране на исканата сума по схемата за преразпределително плащане. Правилни са изводите на съда, че земеделският стопанин има право на зелено директно плащане. По отношение на мярка 12 Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите правилно е прието, че заявеният от жалбоподателя парцел е с правно основание за ползване на земеделски земи и че административният орган не е изложил мотиви за неспазени базови изисквания. Относно начислените неудържани санкции по СЕПП,СПП и мярка 12 правилно е прието, че в тази част в уведомителното писмо не се съдържат конкретните съображения, обосноваващи посочените от административния орган начислени и неудържани санкции. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната част следва да се остави в сила. В полза на ответника по жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Чаков. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд , състав на пето отделение,