Решение № 10359 от 16.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" срещу Решение 666 от 18.04.2022 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 70/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение ФК-2022-300 от 11.01.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), с което на Дирекция Национален парк Рила е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор ОПДУ-У-02 от 17.07.2020 г. с изпълнител "Българска консултантска организация" ЕООД за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирано по т. 2 Нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че констатираното нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, не съставлява нередност, поради неизпълнение на целия фактически състав на нередността, обуславяща налагането на финансова корекция. Посочва подробни факти, с които обуславя наличието на всички елементи от фактическия състав на нередността. Твърди, че сключвайки договор с неправоспособен изпълнител, който не притежава необходимата регистрация, възложителят не би могъл да получи необходимата увереност и гаранции, че заложените дейности предмет на договора, ще бъдат изпълнени в подходящо количество и качество при най-добра цена, както ако е бил допуснат до участие и избран изпълнител с годност за упражняване на услугите заложени в проекта. Твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е ограничена възможността на заинтересовани лица, които притежават годност за упражняване на професионална дейност, необходима за изпълнение на обществената поръчка, да участват и да изпълнят заложените дейности по проекта, чрез избора на обществена поръчка по реда на чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). В тази връзка счита, за неправилно възприето от съда, че доколкото нарушението е свързано със самия избор на доставчик на външна услуга и въобще не е изследвано дали тази услуга е извършена качествено и в срок, според заложеното в договора за изпълнение, то няма как да бъде извършена преценка за нарушение на принципа на ефикасността. Счита, че в противоречие на материалния закон първоинстанционният съд е достигнал до извод, че УО не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените от него факти и в тази връзка посочените фактически основания в оспореното решение са необосновани и недоказани и не попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, което е довело до недоказано основанието за определяне на финансова корекция Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник И. Костовски. Ответникът по касационната жалба Дирекция Национален парк Рила, счита същата за неоснователна. Счита за неоснователни доводите на административният орган за нарушение на принципа за икономичност. Посочва че същите се основават единствено на необосновани предположения. По отношение на твърденията за нарушение на принципа на ефикасност, ответникът посочва, че от страната на УО не са изложени мотиви, от които да се приеме, че заложените по проекта цели не са постигнати от избрания за изпълнител на проекта. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от законния си представител В. Милушев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 27.05.2020 г. между Дирекция Национален парк Рила и УО на ОПДУ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект BG05SFOP001-2.019-0039-C01 Усъвършенстване на знанията и уменията на служителите на Дирекция на Национален парк Рила на стойност 198 936,00 лв. Бенефициерът е отправил покана за участие в процедура на пряко договаряне с определени лица по реда на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗОП за избор на изпълнител, свързан с изпълнение на проекта по Организиране и провеждане на специализирани обучения на служителите на Дирекция Национален парк Рила по две обособени позиции. До участие са допуснати офертите на следните кандидати - Българска консултантска организация ЕООД, Джей Ви Про Консултинг ООД и Клийнтех България ООД. За изпълнение на дейностите по Обособена позиция 2 Специализирани обучения по проект Усъвършенстване на знанията и уменията на служителите на Дирекция Национален парк Рила с предвидени две под дейности е сключен Договор за услуга ОПДУ-У-02 от 17.07.2020 г. с изпълнител Българска консултантска организация ЕООД. На 24.11.2021 г. в рамките на проверка на представените документи по Искане за междинно плащане 6 от 06.08.2021 г. е констатирано нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗОП, като възложителят е отправил покана до неправоспособни лица, приел е оферти от неправоспособни лица и е сключил договор с неправоспособно лице - изпълнител, което действие е нередност, съставляваща нарушение на принципа за добро финансово управление. Дирекция Национален парк Рила е уведомена за установената нередност при провеждането на процедурата и предстоящо определяне на финансова корекция, срещу което е представила възражение на 06.12.2021 г. На 11.01.2022 г., с Решение ФК-2022-300, издадено на основание чл. 73, ал. 1 - 3 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПДУ е определил на Дирекция Национален парк Рила финансова корекция в размер на 25 % допустимите разходи засегнати от нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, свързано с принципа на добро финансово управление в частност нарушение на принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, квалифицирано по т. 2 Нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед Р-73 от 14.05.2021 г. на министър-председателя, с която е определен ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014 2020 г. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че съгласно сключения договор, заложените дейности в него е следвало да бъдат възложени на регистриран по Закона за туризма (ЗТ) туроператор, а неспазването на това изискване е довело до сключване на договор за изпълнение на обществена поръчка с неправоспособен изпълнител. Съдът обаче е приел, че направеният избор на неправоспособен изпълнител, не е довел до нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, тъй като в административната преписка няма данни, а и от УО не се твърди, че дейностите предмет на договора не са изпълнени качествено и съобразно заявеното количество. Липсват мотиви на УО и по отношение на неизпълнени и непостигнати цели по проекта от бенефициера в резултат на направения избор за изпълнител. Първоинстанционният съд е посочил, че доколкото нарушението е свързано със самия избор на доставчик на външна услуга и факта, че въобще не е изследвано дали тази услуга е извършена качествено и в срок, според заложеното в договора изпълнение, то няма как да бъде извършена преценка за нарушение на принципа за ефикасност. Направил е извод, че макар възлагането на поръчката на нерегистриран по Закона за туризма изпълнител да представлява нарушение, в конкретния случай този факт не може да се квалифицира като нарушение на принципа на добро финансово управление. Съдът е посочил, че УО не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените факти и не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен оспорения акт и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай, в уведомлението за установената нередност до бенефициера, касаторът е посочил като нарушени и трите принципа. В оспорения административен акт е повторен текстът на уведомлението, но след обсъждане на възраженията на бенефициера, които са приети за неоснователни, не е формиран извод за нарушение на принципите. Дори и да се приеме, че, въпреки липсата на изрично потвърждение, предвид неприемане на възраженията, ръководителят на УО поддържа становището си в уведомлението, твърдяното от него нарушение не е установено. Принципът на икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от бенефициер, изисква публичният финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. Административният орган е посочил, че с избора на неправоспособен изпълнител, възложителят не би могъл да получи необходимата увереност и гаранции, че дейностите, предмет на договора, ще бъдат изпълнени в подходящо количество и качество при най-добрата цена. Изводът защо обаче възложителят не би могъл да получи необходимата увереност и гаранции, че дейностите, предмет на договора, ще бъдат изпълнени в подходящо количество и качество не е обоснован. Изводът за липса на увереност за получаване на най-добра цена е мотивиран с обстоятелството, че избраният изпълнител фактически не предоставя обичайно услуги по настаняване, изхранване и транспорт, в следствие на което не би бил в състояние да получи най-добрите цени за описаните услуги, които впоследствие да предложи на възложителя. Посочено е, че основно търговско правило е получаването на най-добрите цени при наличие на продължителни взаимоотношения между страните. В случая бенефициера е избрал оферта, която отговаря на заложения разход за съответната услуга по проекта, като е избран участникът, предложил най-ниска цена. Основната цел на поръчката е да допринесе за обучението на специализираната администрация на бенефициера в теми, пряко свързани с нейната работа, както и да спомогне за постигане на мерките от Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация (ПКСРДА) и постигането на индикатори за изпълнение на ОПДУ Обучени служители от администрацията. Очакваният резултат е повишаване на знанията, уменията и квалификацията на служителите на бенефициера. Дейностите по настаняване, изхранване и транспорт са такива съпътстващи основната дейност по обучението. Услугите по настаняване и транспорт касаят само дейност 1 от обособена позиция 2 на поръчката, тъй като обученията по дейност 2 от обособена позиция 2 се извършват в населеното място по месторабота. Действително обстоятелството, че избраният изпълнител фактически не предоставя обичайно услуги по настаняване, изхранване и транспорт би могло да влияе върху предложената от него цена, но изводът, че именно в конкретния случай той не е бил в състояние да получи най-добрите цени за тези услуги е немотивиран. Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира съответната степен на постигане на поставените цели посредством предприетите дейности. В параграф 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Настоящият касатор не е изложил мотиви, че заложените по проекта цели не са постигнати от бенефициера при направения от последния избор на изпълнител. Доколкото нарушеното е свързано със самия избор на доставчик на външна услуга и въобще не е изследвано дали тази услуга е извършена качествено и в срок, според заложеното в договора за изпълнение, то няма данни въобще да се преценява нарушение на принципа на ефикасността. Със самия избор на доставчик принципът също не е нарушен, тъй като от постъпилите три оферти е избрана тази с предложена най-добра цена. Доколкото предложената цена отговаря на заложената по проекта за съответната дейност, то тя е и оптимална за интереса на бенефициера, а принципът на ефикасност би бил нарушен ако за тази цена той не е получил договореното в изискуемото качество и срок, каквито данни обаче въобще не са събрани от административния орган. Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В обжалвания административен акт органът не е посочил кои са предприетите действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели. Не е посочил защо счита, че действията на бенефициера водят до непостигане на заложените цели. Не е обсъдено какви са тези цели и кой според органа е най-добрият начин за тяхното постигане, респективно защо избраният такъв не способства за това. Не е анализирана, с оглед предписанието на чл. 33, параграф 1, б. в Регламент 2018/1046 и степента, в която са постигнати заложените цели. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. От издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. По изложените съображения органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, за да постанови своя акт, е извършил всички необходими процесуални действия, анализирал е доказателствата по-отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал правните си изводи. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,