Решение № 1208 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Диков с адрес в гр. Плевен, чрез процесуален представител адвокат Дилков от ПАК против Решение 352/11.07.2022г. на Административен съд Плевен по адм. дело 895/2021г. С него се отхвърля жалбата му против Решение 2153-14-89/1.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Плевен. Поддържа доводи за нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. От съдържанието на жалбата се извлича и като касационно основание необоснованост- също отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Плевен чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от срана, за която решението е неблагоприятно, поради което се преценява за редовна и допустима и разгледана по същество се приема за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на Директора на ТП на НОИ Плевен от 1.11.2021г., с което се отхвърля жалба на Диков срещу разпореждане 3 от 11.08.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен. С последното му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 27.03.2021г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО във връзка с § 22 ц, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 9.04.2021г. и навършена възраст от [възраст] със зачетен осигурителен стаж от втора категория 9 г., 7 м. и 29 дни, от трета категория 21 г., 11 м. и 25 дни и общ стаж на основание чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд 34 г. и 24 дни. Възражението е срещу заключението, че не отговаря на предпоставките по чл. 69л от КСО за пенсиониране при навършени [възраст] и стаж от втора категория от 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки, както и не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като придобития стаж е по малък от изискуемия от 39 години. Поддържа, че е заемал длъжности шофьор на МПС на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона в периода от назначаването му от 19.04.1977г. до 11.12.1998г., поради което следва да бъде категоризиран като втора категория труд съобразно разпоредбите на чл. 53а от ПКТП/отм.,/ поради което основанието за отпускането на пенсия за ОСВ ще е или при условията на чл. 69б КСО или при условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, което ще определи и друг размер, по- благоприятен на отпусната пенсия. Съдът е разгледал по същество подадената жалба като от събраните по делото писмени доказателства и заключение на експертиза е установил, че стажът от втора категория, следва де е 13г., 4 м. и 13 дни което е под изискуемия от 15 години, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Събраните доказателства съдът обсъдил във връзка едни с други и извел извод, че не може да се установи от доказателствата еднозначно какъв е целия осигурителния стаж като шофьор на МПС дали е само на автомобил над 12 тона от вече зачетения такъв. Разпитаните в тази връзка свидетели съдът не кредитирал като не променящи изводите от представените писмени доказателства и заключение на експертиза, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Спорът е от фактическа страна относно установяване на категорията на осигурителния стаж на жалбоподателя дали е бил на длъжност шофьор на МПС на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона, най малко 15 години с оглед признаване на по- благоприятни права, от вече признатите такива при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е уважил всички искания на страните във връзка с доказателствата от съществено значение за разрешаване на спора. Събраните доказателства са преценени с обосновани изводи относно фактите които установяват. Не се констатират нарушения в преценката на доказателствения материал и са изведени обосновани изводи относно квалификацията на осигурителния стаж от значение за предпоставките за правото на пенсиониране. Преценката на административния орган и на съда относно заеманите длъжности от фактическа и правна страна се основават на еднозначни доказателства във връзка със заеманите длъжности, характера на полагания труд, условията на труд и материално техническите параметри на упражняваната професия. В случая от съществено значение е управляването на МПС товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, което предопределя характеристиката на труда от втора категория. Това обстоятелство не е установено за целия осигурителен стаж от доказателствата по делото, като гласните доказателства в случая не подкрепят нова твърдение на жалбоподателя, както правилно е приел и съдът. Изложените мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение