Решение № 7502 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2018 г.

Решение № 7502 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главният архитект на Столична община и "Изида инвест" ЕООД против решение № 229 от 10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2699/2010 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му, като касаторът "Изида инвест" ЕООД претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - В. С. С. и Л. Г. С., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Столична община не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град обявява нищожността на заповед № РД-09-50-1497/21.11.2007 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на ПУП - ПР като УПИ VII-"за супермаркет и озеленяване" се преотрежда за "ЖС и магазин" и се изменя плана за застрояване на посочения УПИ, съобразно графичната част на заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена въз основа на ПУП, който е отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което прави извод, че не е налице, която й да е от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, същата е без предмет, което обосновава нейната нищожност. Обжалваното решение е допустимо. Доводът на касаторите, че жалбоподателите нямат качество на заинтересувани страни по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, са неоснователни. Правилно съдът приема, че жалбоподателите са заинтересувани лица, поради което същите имат правен интерес от оспорване на заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите са собственици на жилища и притежават вещно право на строеж в съседен УПИ, съобразно действащия ПУП от 1990 г., предвид отмяната с влязло в сила решение на ЗРКП, одобрен с решение от 19.03.2001 г. на СОС. С. правилото на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана, която хипотеза в случая е налице. Доводът на касаторът "Изида-инвест" ЕООД за недопустимост на обжалваното решение, е неоснователен. Фактът, че В. С. С. и Л. Г. С. не са собственици на УПИ VII-1104, кв. 26 ж т. е. върху имота, предмет на заповедта за изменение на ПУП не обосновава извод, че същите не са заинтересувани лица по смисъла на закона. Както сочи касаторът С. са собственици на апартамент в жилищен блок, за който е отреден УПИ VI-911 и притежават ограничено вещно право на строеж, като имотът на касатора по плана от 1990 г., е съседен на процесния имот и като се има предвид, че с оспорената заповед се променя предназначението на имота, предмет на плана, то С. са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Освен това противно на твърдяното в касационната жалба имотът върху който последните притежават ограничено вещно право на строеж не е през улица, тъй като такава е предвидена с изменението на ПУП през 2001 г., което както бе посочено е отменено с влязло в сила решение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед. Разпоредбите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, регламентират изменение само на влезли в сила подробни устройствени планове. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед се одобрява изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 86 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. К. датата на издаване на заповед № РД-09-50-1497/21.11.2007 г. на главния архитект на Столична община е висящо адм. д. № 3172/2006 г. по описа на СГС, образувано по жалба срещу решение № 86/19.03.2001 г. на СОС, с което е одобрен проект за ЗРКП в т. ч. и за процесния имот т. е. планът не е влязъл в сила, като в последствие с влязло в сила решение на 02.11.2009 г. същият е отменен. Следователно липсата на влязъл в сила ПУП, изключва възможността за неговото изменение и води до нищожност на оспорената заповед поради липса на предмет. Ето защо като обявява нищожността на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. Неоснователен е доводът на касатора - главният архитект на СО, че имотът, върху който заинтересуваните лица притежават право на строеж е извън обхвата на плана от 1990 г., а същият е изобразен графично само като контактна територия, поради което имотът е без отреждане. От събраните по делото доказателства е установено, че още с плана от 1984 г. в най-западната част на кв. 26 са заснети и нанесени два жилищни блока, съответно с пл. № 911 и 826, които попадат в общ терен - парцел VII - "за мемориален комплекс". С плана от 1990 г. за двата жилищни блока са отредени самостоятелни парцели съответно парцел III - 911 и парцел II - 826, като общия терен между двата блока и източно от тях е без отреждане. Неоснователно е и позоваването на приложения към касационната жалба протокол от 11.12.2001 г. на ОЕСУТ, с което е констатирано, че решение № 86/19.03.2001 г. на СОС следва да се счита за влязло в законна сила, тъй като по делото са налице доказателства, че същото е обжалвано и е отменено с влязло в сила съдебно решение. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на В. С. С. и Л. Г. С. не следва да се присъждат, тъй като видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е договорено, но не е отбелязано, че същото е заплатено. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая вписване в договорите не е направено и други доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение не са представени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,