Решение № 6885 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2016 г.

Решение № 6885 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Н." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от С. И. Й.-управител, срещу решение № 1311/14.06.2016 г., постановено по адм. д. № 391 по описа на Административен съд гр. В. за 2016 г. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000315001855-091-001/27.10.2015 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 621/15.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В., с който на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 180 лв. за данъчен период м. 07.2014 г. и лихва в размер на 1121.61 лв. Решението се обжалва и по отношение на присъдените в полза на Дирекция ОДОП-В. разноски. Според изложеното в касационната жалба, мотивите на първоинстанционния съд са неправилни, нелогични и несъответстващи на доказателствата събрани по делото, както и на закона. От ревизираното лице са представени всички писмени доказателства, които надлежно установяват право на приспадане на данъчен кредит. Не е ясно какви други документи следва да притежава дружеството, за да упражни право на данъчен кредит, които съдът да кредитира. Основен мотив за отказа, който се изтъква от органите по приходите и в последствие от съда е липса на кадрова и техническа обезпеченост на "Р. 7000" ЕООД, да осъществи доставките. Това основание според трайната съдебна практика не може да послужи за постановения отказ. Според касатора, в тежест на органите по приходите е установяването на обстоятелството, че лица различни от посочените във фактурите преки доставчици са изпълнили доставките. Представените доказателства, които установяват реалността на доставките са приети по делото неоспорени, а съдебното решение е в пряко противоречие с тях. Установено е по делото, чрез заключението на изслушаната съдебно техническа експертиза, че процесните материали са послужили за изработването на тренажори, но това обстоятелство е пренебрегнато при постановяване на оспореното решение. От касатора се поддържа твърдение, че неоспорените по делото писмени доказателства, прецени поединично и в тяхната съвкупност, установяват по категоричен и несъмнен начин, че между жалбоподателя и прекия доставчик са осъществени реални доставки на метални кутии за конзоли и облицовъчни пана, с които са осъществени последващи облагаеми доставки. Въз основа на подробно изложените при обжалването аргументи се иска отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В., в писмен отговор по касационната жалба намира, че решението е постановено след съвкупен и задълбочен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е възприета правилно, въз основа на което е издадено правилно съдебно решение, което не страда от посочените от касатора пороци. Правилно съдът е отчел липсата на доказателства за реалност на доставките и противоречието на събраните по делото доказателства. Не са налице основания въз основа на които да се приеме, че "Р. 7000" ЕООД разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши доставките, а това е от съществено значение, тъй като оборва твърденията на ревизираното лице, че доставките са осъществени от това именно търговски дружество. Представените документи за установяване реалността на доставките са схематични и формални. Липсва конкретика относно индивидуализацията на стоките. Неоснователни са твърденията за последваща реализация на стоките, тъй като такива стоки могат да бъдат доставяни от всяко други лице. Правилно съдът е приел, че ревизираното дружество е следвало да докаже наличието на всички предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния случай не е сторено, поради което и правилно от съда е възприета тезата на приходната администрация за липса на предпоставките за възникване на право на данъчен кредит в полза на "Н." ООД. Претендира се присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не е установена реалността на доставките, поради което за ревизираното лице не може да възникне право на данъчен кредит. Цитираната при оспорването практика на СЕС е неотносима, тъй като по цитираните дела става въпрос за реални доставки, какъвто настоящият случай не е. Пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховен административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основния и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-В., е бил ревизионен акт № Р-03000315001855-091-001/27.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 621/15.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В., с който на касатора са установени задължения в общ размер на 10 301.61 лв., за данъчен период м. 07.2014 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Р. 7000" ЕООД, с предмет "изработка на облицовъчни пана за телевизори" и "метални кутии за конзоли" 26 бр. Решаващият състав е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказано действителното осъществяване на фактурираните доставки. Не са налице данни, от които да се установи, какви са били конкретните изискванията на възложителя при изготвянето на паната и кутиите за конзоли. Не са представени и доказателства за предварително съгласуване и одобрение на същите от която и да било страна. Съдът е отбелязал липсата на заложените изисквания за технически параметри, размери, вид на материалите и т. н. Предвид горното е счел, че не може да се направи индивидуализация на доставките. При съобразяването на сочените обстоятелства, е прието, че ревизионния акт е за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно постановено. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател на доставки по две фактури, издадени от "Р. 7000" ЕООД, с предмет: фактура № 10.... 030/11.07.2014 г. -"изработка на метални кутии за конзоли 26 бр." и фактура № 10.... 031/14.07.2014 г. - "изработка на облицовъчни пана за телевизори 18 бр." Предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително осъществена доставка. Това обстоятелство следва да бъде безспорно установено. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услуги. От страна на жалбоподателя са представени процесните фактури, договори за изработка, приемо-предавателни протоколи и обяснение от действащия към момента на ревизията представител на дружеството издало фактурите. Тъй като това са частни документи и то изходящи от лицето, което черпи права от тях, то те правилно са ценени в съвкупност със другите събрани в хода на ревизионното производство и пред съда писмени доказателства. При осъществената преценка е посочено, че в договорите не е вписано какво следва да се изработи. Действително в чл. 1 на договора от 23.05.2014 г. и чл. 1 на договора от 3.06.2014 г. е вписано, че: "видът, размерите и спецификацията на артикулите се уточняват между възложителя и изпълнителя преди започване на работата". Като задължение на възложителя "Н." ЕООД, в чл. 6 на договорите е вписано, че е длъжен да представи информация на изпълнителя относно вид размери и спецификациите на изделията. По делото не се събрани доказателства такава информация да е предоставяна на доставчика. Същата би било логично да се съхранява у ревизираното лице и да може да се предостави при поискване. Събирането на тези доказателства не е свързано с техническата обезпеченост на доставчика, а с индивидуализацията на доставените пана и метални конзоли. Ревизираното лице е длъжно да води достатъчно подробна отчетност, което да позволява контрол от органите по приходите. Правилно съдът е констатирал, наличие на разминавания в обясненията на управителя на доставчика и на ревизираното лице, както и разминаването в датите на приемо-предавателните протоколи и посочените като дати на натоварване на стоките от гр. С.. Горните несъответствия, разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Вярно е, че представените писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи и обяснения не са оспорени, но това не им придава по-голяма доказателствена тежест от тази, която законът е предвидил за частните документи. Неоснователно се поддържа при обжалването, че не е ясно какви още документи следва да се представят, за да се признае осъществяването на доставките. Както е посочено в оспорения съдебен акт, приемо-предавателните протоколи са със дата 11.07. и 14.07.2014 г., а според обясненията на управителя на доставчика стоката е натоварена на 14.07.2014 г. без да се установи къде е станало това. Представените доказателства не индивидуализират в достатъчна степен доставките, за да могат същите да бъдат свързани с описаните в процесните фактури с доставчик "Р. 7000" ЕООД. Изискването за документалното обосноваване на сделката е въпрос на установените взаимоотношения между страните по нея, но въпреки това при дължимата грижа ревизираното лице следва да разполага с доказателства, които да установяват реалното осъществяване на доставката, както и да позволяват да бъде проследен механизмът й. За установяването на това не е помогнала и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Осчетоводяването на фактурите, с идентични счетоводни записи при ревизираното лице не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са предадени, а установяват единствено движението им по документи, но не и реално предаване и приемане на същите. Наличието на първични счетоводни документи и договорите към тях констатира единствено възникнало облигационно отношение между доставчика и касатора, но същите не са доказателство за фактическо предаване резултата по сключения договор за изработка. Горните изводи не се разколебават и от приетата в съдебната фаза на производството техническа експертиза. От нея не се установява, че фактурираните от "Р. 7000" ЕООД конзоли и пана, са използвани при изработването на продадените в последствие тренажори. Изрично вещото лице, в открито съдебно заседание заявява, че "тези стойки за телевизори и кутии за конзоли са просто едни метални конструкции". Те са направени по чертеж, но няма как да бъдат индивидуализирани. В хода на съдебното производство е представен чертеж на изработеното от доставчика, но същият не може да бъде обвързан с процесната доставка. Свидетелските показания на представителя на ревизираното лице, внасят яснота единствено относно начина по който е уговорена доставката, но липсва каквато и да е конкретика. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Неправилно от касатора се поддържа, че органите по приходите следва да установят, че лица различни от посочените във фактурите преки доставчици са изпълнили същите. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за упражняване право на данъчен кредит е у ревизираното лице. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата установени по делото и при съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства. Правилен е крайният извод на съда, че липсва реално осъществена доставка. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалването решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие с материалния закон е и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 839.04 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Претенцията за присъждане на разноски за две инстанции е неоснователно, тъй като АС-В. при произнасянето си е определил дължимите разноски за проведеното пред него производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,