Решение № 8745 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2011 г.

Решение № 8745 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Русе, чрез пълномощника юрк. Кр. Петков, срещу решение № 39/27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 379/10 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено Решение за възникване на митническо задължение № Т47/0046/08.03.2010 г., издадено от Началника на Митница - Русе, потвърдено с решение № 356/29.04.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" за определено задължение за отклонена стока по ЕАД № 09BG004008J0002230/26.06.2009 г., ДДС в размер на 171 966,69 лв., ведно със законната лихва. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата "Топлофикация - Русе" АД - гр. Русе в писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. Механджиева, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред АС е образувано по жалба на "Топлофикация - Русе" АД-гр. Русе против Решение за възникване на митническо задължение № Т47/0046/08.03.2010 г. на Началника на Митница - Русе, с което на дружеството е определено митническо задължение за липсващи 6 840 930 кг. въглища на стойност 439 625, 87 евро, при левова равностойност 859 833,47 лв.: мито 0 лв. и ДДС - 171 966, 69 лв., ведно със законната лихва. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че монтираната електронна везна от "Топлофикация Русе"АД на транспортната лента, отразяваща извозването на въглища от склада, не отговаря на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.2006 г. и отчетените данни от електронната везна за количествата извозени от склада стоки не могат да се ползват с презумпцията за достоверност. Отделно е прието, че "Топлофикация - Русе"АД-гр. Русе периодично е внасяло въглища и същите са влагани в митнически склад със складодържател "Пристанищен комплекс Русе " ЕАД на една купчина, без да е извършвано разделяне и обозначаване на количествата по всеки ЕАД. Приел е, че не може да бъде ценена справка, с ръчно извършени отразявания, като е съобразил показанията на управителя на склада Трикова, разпитана като свидетел по делото. Приел е за неприложимо разпределението на изнасяните количества по метода FIFO. С тези изводи, съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно. По делото e установено, че с ЕАД № 09BG004008J0002230/26.06.2009 г., "Топлофикация Русе"АД е поставило стока - 6 840 930 кг. въглища на режим митническо складиране в митнически склад № 2 със складодържател "Пристанищен комплекс Русе " ЕАД. При извършена проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, от отдел "Последващ контрол", съгласно заповед № 137/13.11.2009 г. на директора на РМД Русе при Митница Русе по счетоводните регистри на "Топлофикация Русе" АД, както и от изготвена справка на база предоставените от "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД справки за отчитане на дневните количества въглища посредством електронна везна на "Топлофикация Русе" АД, преминали през лентата от склад № 2 на Пристанище Изток - Русе до склада на "Топлофикация Русе" АД, е установено отклонение на част от вложената в склада стока, като извозена от склада, без да е приключил режим "митническо складиране" и стоката да бъде допусната по надлежния ред за свободно обръщение и крайна употреба. Административният орган се е позовал на 4 бр. справки от управителя на склад № 2 Анка Георгиева Трикова, в които е вписано, че въглищата по ЕАД № 09BG004008J0002230/26.06.2009 г. - 6 840 930 кг., са изтеглени чрез транспортната лента съответно на: 05.10.2009 г., 06.10.2009 г., 07.10.2009 г. и 08.10.2009 г. Административният орган е приел, че отговорността на вложителя на стоката е по чл. 102, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета. За констатациите по акта се е позовал на доклад № 10 отдел "Последващ контрол" към Митница Русе. За така установеното количество отклонена стока по ЕАД № 09BG004008J0002230/26.06.2009 г. от 6 840 930 кг. и върху стойността й в размер на 439 625, 87 евро, при левова равностойност 859 833, 47 лв., по реда на чл. 54 и чл. 59, вр. чл. 16, ал. 5 от ЗДДС, е определено задължение за ДДС в размер на 171 966,69 лв., ведно със законната лихва. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на количествата отклонена стока, поради това, че електронната везна не отговаря на изискванията на съответната наредба, за наличие на неоформени по съответния ред счетоводни регистри на дружеството-жалбоподател, за липса на доказателствена стойност на отразяванията в съответните документи от страна на управителя на склад № 2, която е разпитана и като свидетел по делото, за неприложимост на метода FIFO. Съдът е приел, че за да се приеме, че има отклонение на стоката от режим митническо складиране е необходимо да бъде установена разлика между внесената и изнесената /или налична/ стока, което според съда в случая не е установено. Позовавал се е на несъвършенства на методите и измервателните уреди. Изводите на съда са неправилни. Първото основание, с което се обосновават изводите на съда, е поради несъответствие на електронната везна с изискванията по Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.2006 г. Не е отчетено от съда, че електронната везна е монтирана на лентата за изнасяне на въглищата от склада от самото дружество вложител на стоката - "Топлофикация Русе" АД. Същото, съобразно отчитанията е осчетоводявало и стоката в счетоводните регистри на дружеството, както се установява по делото. Доколко везната отговаря или не на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.2006 г., не може да се установява с вещо лице-метролог, както е процедирал съдът. Отделно, отговорност за несъответствието на везната с изискванията по Наредбата е за дружеството, което я е монтирало и същото не може да черпи права при наличие на собствена неизправност във връзка с привеждане на везната в съответствие с Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.2006 г., доколкото това се установява с назначеното вещо лице-метролог. В тази връзка неправилни са изводите на съда, че отразяванията по везната не се ползват с доказателствена сила. Напротив, точно отразяванията по везната са послужили на дружеството за счетоводен отчет на стоките. С доказателствена сила се ползват и заверените от съответното длъжностно лице документи на склад № 2, където се е съхранявала стоката, изключително и само принадлежаща на "Топлофикация Русе" АД. Потвърждаването на обстоятелствата по оформяне на складовата отчетност от разпитаната като свидетел Трикова в качеството й на лице по смисъла на чл. 105 МКО, установява че отразяванията са вписани от същата. Доколкото се твърдят някакви нарушения от страна на това лице - св. Трикова, на същата следва да се потърси съответната отговорност за неизпълнение стриктно на задълженията, свързани с осъществяваната дейност, но е недопустимо същата със свидетелски показания дадени пред съда в това производство да опровергава съдържание на оформени от нея складови документи, които са приети без резерви от дружеството-вложител и са осчетоводени в счетоводството на дружеството. При така установените данни, неправилни са изводите на съда, че количествата и стойностите на вложената и изнесена стока не са установени, и че поради това, не е установена разлика между внесеното и наличното количество. До този извод съдът е достигнал като е приел, че при приемането на стоката във временния склад, същата не е претеглена. Съдът е пренебрегнал ММ, с която стоката е манифестирана и е заведена въз основа на обявеното в манифеста тегло. С оглед на изложеното следва да се приеме, че стоката по процесния ММ е идентифицирана и установена по вид и количество, включително размера на липсващата стока въз основа на приложените по преписката доказателства за това - измервания по електронната везна и оформените документи на митническия склад. Мотивите във връзка с това, че обмитените въглища и въглищата, намиращ се под режим митническо складиране са се съхранявали на обща купчина и са несъответстващи на установените правила за митническо складиране, и изводите на съда, че същите са произволни, са фактически и правно необосновани. Неоснователен е и извода на съда за неприложимост на метода FIFO. В случая се касае за водена материална отчетност и работа с документооборота, а освен това принципът "първо влязло първо излязло" е призната счетоводна формула, съществуваща в международните счетоводни стандарти. Според формулата "първо влязло първо излязло", позициите от материалните запаси, които са закупени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни - Регламент (ЕО) № 1725/2003 на комисията от 29 септември 2003 г., относно приемането на някои международни счетоводни стандарти. Предвид естеството на стоката - насипно състояние на въглищата, се прилагат нормите на цитирания регламент. Този метод е възприет и използван и от двете дружества - складодържател и вложител, при приключване на режима и водената материална отчетност на склада. По този начин се осъществява и отнасянето на конкретното количество изведена стока от склада към конкретното ЕАД. В този смисъл са показанията на св. К. Данаилов и св. Анка Трикова. Следва да се отчете и безспорно установеният по делото факт, че в този склад се съхраняват въглища само на една фирма - "Топлофикация-Русе" АД. От доклада във връзка с последващият контрол е видно, че точно е установено количеството въглища които са изведени от склада, без да им бъде дадено допустимо митническо направление и без да бъдат заплатени държавните вземания. По отношение на количеството следва да се съобрази, че в митническата декларация в кл. 40 като предшестващ документ е посочен ММ 844/09 г. в който количеството въглища е същото, както по ЕАД. Това количество въглища не е получило друго допустимо митническо направление. От така обсъдените доказателства следва изводът, че липсващото количество въглища по процесното решение на митническия орган е цялото количество въглища по ЕАД № 09BG004008J0002230/26.06.2009 г., респективно Митнически манифест 844/09 г., който факт напълно опровергава извода на съда, че не може да се установи кое количество въглища към кой митнически документ се отнася. В случая, в склад № 2 се съхраняват абсолютно еднородни насипни стоки - въглища единствено на "Топлофикация-Русе" АД. Предвид горното, неоснователен е извода на съда, че счетоводният метод не е съответствал на фактическото изнасяне на стоката от склада. В случая няма абсолютно никакво значение кое количество стока първо ще бъде физически изнесено от склада, а правопораждащ момент е документалното отразяване на изнесеното количество въглища. При така установеното, е приложима разпоредбата на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и за експедираните количества от процесната стока от склада, при неприключил режим "митническо складиране", за вносителя е възникнало вносно митническо задължение, което съобразно тарифния код е мито - 0 лв., и задължение по чл. 54 и чл. 59, вр. чл. 16, ал. 5 от ЗДДС, ДДС в размер на 171 966, 69 лв., поради което оспорения митнически акт е законосъобразен. Като е приел противното и е отменил акта като незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна. При този изход на спора на касатора се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 890 лв., определено по чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/04 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение