Решение № 12264 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2015 г.

Решение № 12264 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7887 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10360/2010 г., тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив срещу решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 9 и т. 10. Осъдил е "ЕВН България Електроразпределение" АД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Петров. Развиват се съображения за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Радев. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране се представлява от старши експерт от Дирекция "Правна" - Радослав Райков, който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Върховният административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, против решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на ДКЕВР, в частта по т. 9 и т. 10, с която за "ЕВН България Електроразпределение" АД са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2010 г. в размер на 650 425 MWh и за първото полугодие на 2011 г. - в размер на 679 195 MWh. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на функциите му, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗЕ в относимата му редакция (ДВ, бр. 103 от 29.12.2009 г.) при изпълнение на правомощията на ДКЕВР да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик. Съдът е квалифицирал, като неоснователни и оплакванията за допуснати нарушения на административно производствените правила при постановяване на решението. Изложени са мотиви, че въпреки, че определените количества енергия за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г. (01.07.2010 г. - 01.07.2011 г.) не съответстват на предложените от дружество прогнозни количества с подаденото от тях писмо изх. № 1389-1/20.04.2010 г. (поради несъответствие с чл. 15 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени), предвид заключението на вещото лице, изслушано в първоинстанционното производство, не са налице отклонения от изчисленията, тъй като ДКЕВР е взела предвид информацията, подадена от "ЕВН България Електроразпределение" АД със заявлението за утвърждаване на цени на електрическа енергия за третия ценови период. Прието е, че в конкретния случай е спазена процедурата, заложена в нормите на Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени (Методиката). Маркирано е, че съгласно Методиката, спорните индивидуални квоти на "ЕВН България Електроразпределение" АД са определени от ДКЕВР въз основана на постъпилата информация от крайните снабдители, електроразпределителните дружества, обществения доставчик и електроенергийния оператор. От решаващият съд е изграден и извод, че при постановяване на оспореното решение са спазени изискванията на материалния закон. Отхвърлено е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че с така определените количества енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г., не се осигурява справедливо разпределение на икономическите последици от реализирането на пазара между всички страни по сделката с електрическа енергия и не осигурява равни възможности за сключване на сделки при свободно договорени цени, като решаващият състав е изложил, че съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗЕ и чл. 2, т. 7 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, сключването на сделки при свободно договаряне в настоящия случай е изключено от закона. Посочено е и това, че въпреки, че с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 8, с което се изменя т. 38 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода на "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, е отменен с влязло в сила решение № 10927 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 10298/2010 г. на ВАС, пето отделение, потвърдено с решение № 10409 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 1245/2012 г. на ВАС, петчленен състав, то това не води до незаконосъобразност на оспореното в първоинстанционното производство решение на ДКЕВР в частта му по т. 9 и т. 10, тъй като действието на отмяната му е за напред и няма обратна сила. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД се правят оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав поради неправилно приложени на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, както и събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е правилно и законосъобразност. Първоинстанционният съд е очертал вярно правната рамка на спора по отношение на оспореното решение на ДКЕВР. Според § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ "разпределяемост" е способността на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ (в съответната редакция към момента на издаване на решението), Комисията определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. Основните оплаквания на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са относно липсата на компетентност на ДКЕВР да определя прогнозните количества електроенергия, а в правомощията му е предвидено да бъде само регулатор на тези количества, който при установено несъответствие в подаденото заявление следва да даде на дружеството задължителни указания, а не сама да определя нови количества на електрическа енергия без предварителното съгласие в случая на "ЕВН България Електроразпределение" АД. В резултат на тези пороци се твърди, че при постановяване на решението административният орган не е изпълнил изискванията на АПК, ЗЕ и Методиката. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на всички тези оплаквания. Този негов извод е логически обоснован на фактите по делото и закона и се споделя от настоящата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства, в това число от заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, се установява, че при постановяване на решението в частта по т. 9 и т. 10, ДКЕВР е спазила закона и е анализирала предоставената й информация. Посочено е, че определените с т. 9 и т. 10 от решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на ДКЕВР количества енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по разпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД за периодите на второто полугодие на 2010 г. и първото полугодие на 2011 г., не съответстват на предложените от дружеството прогнозни количества, с писмо изх. № 1389-1/20.04.2010 г., но при определяне на тези количества, не са констатирани отклонения от изчисленията, тъй като за база е взета информацията от заявлението на жалбоподателя за утвърждаване на цени, поради това, че представената с писмо изх. № 1389-1/20.04.2010 г. прогноза не отговаря на изискванията на чл. 15 от Методиката. Както от данните по делото, така и от заключението на вещото лице се е установило несъответствие между подадените от дружеството прогнозни количества електрическа енергия, необходима за покриване на технологичните разходи за периода от 01.07.2010 г. - 30.06.2011 г. в посоченото по-горе писмо от 20.04.2010 г. и информацията, приложена към заявлението на дружеството за утвърждаване на цени на електрическата енергия за третия ценови период. Предвид изложеното ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия на "ЕВН България Електроразпределение" АД, на база приложеното заявление за утвърждаване на цени и в съответствие с изменените през 2010 г. Указания за образуване на цените. Вещото лице е констатирало, че определените в т. 9 и т. 10 от решението на ДКЕВР количества електрическа енергия за второто полугодие на 2010 г. и първото полугодие на 2011 г., са изчислени в съответствие с изискванията на Методиката при съобразяване с Указанията за образуване на цени на електроразпределителните дружества. Обстоятелството, че няма съвпадение между квотите заявени от жалбоподателя с писмо изх. № 1389-1/20.04.2010 г. и тези определени от комисията, не води автоматично до извода, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По силата на чл. 15 от цитираната Методика, предоставяната от електроразпределителните дружества информация за необходимите количества електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по разпределителните мрежи трябва да съответства на информацията в заявлението им за утвърждаване на цени. Освен това в Методиката е предвидено "ЕВН България Електроразпределение" АД да предоставя прогнозни данни, но съгласно чл. 14 от същата методика, при определянето на количествата електрическа енергия се вземат предвид и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Предвид изложеното обстоятелството, че има разминаване между заявеното прогнозно количество електроенергия и определеното от ДКЕВР, както и произнасянето на административния орган, без да даде задължителни указания на "ЕВН България Електроразпределение" АД, не може да бъде разглеждано, като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението и за липса на мотиви при издаване на административния акт. В доклада с вх. № Е-ДК-267/25.06.2010 г. са изложени фактически и правни основания за взетото на същата дата решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на ДКЕВР. Актът е издаден и при анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазено е и изискването на чл. 12 и чл. 13 от Методиката, освен прогнозните количества, заявени от дружеството, да бъдат съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период, като при установена разлика в посочените стойности е взета предвид стойността, посочена в заявлението за утвърждаване на цени за третия ценови период и е взето предвид приетото с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. изменение на т. 38 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода на "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, с която са намелени допустимите размери на технологичните разходи за третата година от втория регулаторен период. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че отмяната на т. 8 от протоколно решение № 94/25.06.2010 г., с което е изменена т. 38 с решение № 10927 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 10298/2010 г. на ВАС, пето отделение, потвърдено с решение № 10409 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 1245/2012 г. на ВАС, петчленен състав, не променя изводът за законосъобразност на процесното решение на ДКЕВР, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Отмяната на т. 8 от протоколно решение № 94/25.06.2010 г. има действие за напред, поради което към момента на издаване на оспорените т. 9 и т. 10 от решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на ДКЕВР, разпоредбата е приложена правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил и заключението на вещото лице, като е възприел същото, поради което оплакванията в тази част от касационната жалба не могат да бъдат споделени. В по-голямата си част констатациите на експерта потвърждават правилността на оспорения административен акт, като е установено, че в общ план от гледна точка на съобразяване на определените количества енергия за второто полугодие на 2010 г. и първото полугодие на 2011 г. със заявените прогнозни такива от страна на електроразпределителното дружество, определените в т. 9 и т. 10 от решението на ДКЕВР количества електрическа енергия, не съответстват на предложените от дружество прогнозни количества с писмо изх. № 1389-1/20.04.2010 г. Установени са обаче и несъответствие на така направените прогнози с чл. 15 от Методиката, поради което правилно административния орган е взел предвид информацията, приложена към заявлението на дружеството за утвърждаване на цените на електрическата енергия за третия ценови период. Съгласно чл. 208 от АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Поради това оплакванията в касационната жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД, касаещи неправилност на решението на ДКЕВР, не следва да бъдат обсъждани. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,