Решение № 1868 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служители в Общинско предприятие Паркиране и репатриране Община Пловдив срещу Решение 350 от 29.05.2023 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело 292/2023 г. С обжалваното решение съдът e отменил принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане на пътно превозно средство - лек автомобил марка БМВ, peг. [рег. номер], приложена на 06.03.2023 г., от блокиращ екип при Общинско предприятие Паркиране и репатриране към Община Пловдив. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат относимата правна уредба съдържаща се в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 11, 16 и 26 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (Наредбата). Сочат, че автомобил Марка БМВ, с peг. [рег. номер] е бил задържан, тъй като е бил спрян на конвенционално място, в обхвата на Синя зона и за него не е била заплатена съответната цена за престой по един от начините посочени в чл. 11 от Наредбата. От представените с административната преписка снимки, които са приложени по делото, ясно се вижда, че срещу паркирания автомобил няма поставен знак Д21. Свидетелските показания са противоречиви, необективни, неточни и противоречащи, на събрания по делото доказателствен материал. Спирането в зоната за платено паркиране на бул. Руски в град Пловдив е извън пътното платно. Съобразно Справка, изх. 174 от 20.04.2023 г. на местата, предназначени за безплатно паркиране на пътни превозни средства (ППС), превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, на бул. Руски 13/17 в гр. Пловдив, са обособени две места, предназначени за хора с увреждания. В процесния случай става въпрос за знак Д21, който е поставен по средата на обособеното място за паркиране за хора с увреждания. На друга снимка по административната преписка се вижда и таблото на автомобила, на което липсва поставена карта с международния знак Инвалид в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна. Тренков е паркирал в обхвата на Синя зона и не е заплатил съответната цена за паркиране. Фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е налице. Административен съд - Пазарджик е кредитирал свидетелските показания, дадени от С. Паликарова. В показанията си свидетелят твърди, че срещу автомобил с peг. [рег. номер] е имало знак, указващ престой на автомобили, обслужващи лица с увреждания, което не отговаря на реалната действителност. Съдът на няколко места посочва, че процесният автомобил е бил паркиран в непосредствена близост до знак Д21 Инвалид, който се вижда като отражение на предното стъкло на автомобила. Съдът обаче не е обсъдил всички доказателства по делото, включително снимката, на която ясно се вижда, че срещу автомобила липсва пътен знак Д21. Несъбирането от страна на съда на доказателства, изясняващи спора от фактическа страна, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на порочен съдебен акт. Това е могло да бъде избегнато по пътя на засиленото служебно начало в административния процес, като с помощта на друго доказателствено средство да се установи къде и как е поставен въпросния пътен знак Д21. Съгласно чл. 171, ал. 2 АЛК съдът е имал възможност служебно да назначи вещи лица или оглед, което не е сторил. Правят искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират разноски. Ответникът по касационната жалба П. Тренков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения по релевираните от касаторите доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 06.03.2023 г. от блокиращ екип при Общинско предприятие Паркиране и репатриране при Община Пловдив е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително блокиране от бул. Руски 13 на МПС, марка БМВ, peг. [рег. номер], с водач П. Тренков. За приложената мярка е съставен Констативен протокол 0120053 от 06.03.2023 г. с посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата. В протокола е посочено, че са направени пет броя снимки, като към преписката са представени същият брой снимки, направени от блокиращия екип. Видно от снимките лек автомобил с peг. [рег. номер], марка БМВ, на дата 06.03.2023 г. в 14:22 часа е паркирал в зона, обособена на тротоар. Всички снимки са на различни фрагменти от автомобила. Липсват панорамни изображения, от които да е видно точно къде и как е паркиран автомобилът. На една от снимките е видно отражение в стъклото на автомобила на знак, указващ място за паркиране на хора с увреждания. За една от снимките може да се предположи, че е на част от предното табло на автомобила, но не е ясно на коя част - лява или дясна, а и от същата е видно в много по-голяма степен отражение на противостоящата сграда, отколкото на таблото на автомобила. Според Справка, изх. 173 от 20.04.2023 г. за местата, предназначени за безплатно паркиране на ППС превозващи и/или управлявани от хора с увреждания на улиците Синя зона, в гр. Пловдив са обособени 175 места. Съгласно Справка изх. 174 от 20.04.2023 г. на местата, предназначени за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, на бул. Руски 13/17 в гр. Пловдив, са обособени две места, предназначени за хора с увреждания. Според представената към преписката схема копие от Генерален план за организация на движението в района на бул. Руски, гр. Пловдив са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 Синя зона, посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства. В посока към кръстовището с ул. Юри Венелин са обособени два броя места, предназначени за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания в рамките на синята зона. За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан свидетелят С. Паликарова, чиито показания съдът е кредитирал, като обективни, ясни, точни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля съдът е установил, че Паликарова познава Тренков, тъй като живеят в един град. На процесната дата е била с Тренков. При паркиране на автомобила, срещу него, е имало знак, указващ за престой на автомобили, обслужващи лица с увреждания. Мястото, на което паркирали, било обозначено като инвалидно място, с инвалидна количка така, както се обозначава. Тренков е лице с увреждания, има документи, има синьо талонче, което винаги носи и това синьо талонче било поставено на въпросния ден на таблото на автомобила. При предявяване на свидетеля на снимка 2 от административната преписка (л. 49 от делото), посочва, че действително ставало въпрос за пътния знак, който се виждал на снимката. Талончето на жалбоподателя било от другата страна. По делото е представена Заповед 220А - 2347 от 05.10.2022 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 ЗДвП и чл. 27 от Наредбата, са определени длъжностните лица - служители на Общинско предприятие Паркиране и репатриране, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип Скоба. Представени са и доказателства за заеманите от ответниците длъжности в Общинско предприятие Паркиране и репатриране, ведно с присъствен график за процесната дата. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 99 и чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, чл. 55 ППЗДвП, чл. 10 и чл. 15 от Наредбата, чл. 101 и чл. 120 от Наредба 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Посочил е, че при справка със съдържанието на Приложение 1 към Наредбата и представената по делото схема - копие на Генерален план е видно, че на бул. Руски е обособена зона за платено паркиране (Синя Зона). Приел е, че от представените по делото снимки се установява, че процесният автомобил е паркиран в непосредствена близост до знак Д21 - Инвалид, който се вижда като отражение на предното стъкло на автомобила. Съгласно показанията на свидетеля Паликарова, Тренков е паркирал на място, обозначено със знак Д21 - Инвалид. Изложил е, че в Констативен протокол 0120053, в който е обективирана оспорената ПАМ, изрично е посочено, че автомобилът е бил паркиран на бул. Руски 13, гр. Пловдив, като съобразно Справка, изх. 174 от 20.04.2023 г. на местата, предназначени за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, на бул. Руски 13/17 в гр. Пловдив, са обособени две места, предназначени за хора с увреждания. Достигнал е до извод, че Тренков е паркирал в Синя зона, за която предварително са указани условията и редът за паркиране, като обаче е паркирал на място изрично обозначено с пътен знак Д21. Тренков безспорно е лице с увреждания, което притежава съответната карта, която се поставя на таблото на автомобила и на съответния ден е поставил картата си на предното му табло. Посочил е, че от фрагментната снимка на предното табло на автомобила не се установява коя част от него е заснета - лява или дясна и какво е налично на предното табло, а и се вижда предимно отсрещната сграда. По делото липсва и панорамно изображение - снимка на механизма на паркиране на автомобила, а и от страна на ответниците не се твърди да е налично такова заснемане. Налични са само снимки на части от автомобила, което препятства проверката дали процесното МПС е паркирано на място, различно от обозначеното със знак Д21. Липсват и каквито и да е доказателства, конто да опровергават показанията на свидетеля Паликарова, че Тренков, на процесната дата е паркирал автомобила си на място, обозначено като такова за хора с трайни увреждания. Липсват данни служители на Общинско предприятие Паркиране и репатриране да са поставили талон с начален час на паркирането от страна на Тренков, с оглед евентуалното му санкциониране за паркиране и ползване на паркомястото, обозначено за хора с трайни уреждания, след третия час, с оглед евентуалното му ангажиране на отговорност и прилагане на ПАМ в тази връзка. Съответно, съобразно разпределената доказателствена тежест между страните, от страна на ответниците не е установено наличието на законовите предпоставки за прилагане на оспорената ПАМ по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив определя реда за платено и безплатно преференциално паркиране на територията на Община Пловдив. Съгласно чл. 10 от Наредбата на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране ("Синя зона"). За паркиране в "Синя зона се заплаща цена в размер определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата регламентира, че във всяка "Синя зона" и "Зелена зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21 - "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На местата по ал. 1, могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак "Инвалид". Тя трябва да бъде поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън (чл. 15, ал. 2 от Наредбата). Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в "Синя зона може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип "скоба. По делото не се спори, че П. Тренков притежава карта даваща му право да паркира на места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. Спорните по делото въпроси са паркиран ли е бил автомобилът на Тренков към момента на прилагане на процесната ПАМ на такова място и поставена ли е била карата, удостоверяваща правото му на ползване на мястото в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. За доказване законосъобразността на предприетата ПАМ от страна на ответниците в първоинстанционното производство са представени пет броя снимки. Снимковият материал, представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което, е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 АПК и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Въпросът е какво се установява от приетия по делото снимков материал. На една от приетите в първоинстанционното производство снимки (находяща се на стр. 50) се вижда част от предното стъкло на автомобила, но не и цялото такова. Поради това посочената снимка не може да установи твърдяното от органите приложили ПАМ обстоятелство, че притежаваната от Тренков карта, съдържаща международния знак "Инвалид", не е била поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Противно на твърдяното от органите приложили ПАМ, от показанията на разпитания по делото свидетел Паликарова се установява, че притежаваната от Тренков карта, в процесния ден, е била поставена в автомобила. Показанията на свидетеля не са опровергани от други приобщени по делото доказателства. Предвид изложеното правилно първоинстанционния съд е приел за установено посоченото обстоятелство. На две от представените по делото останали четири броя снимки (находящи се на стр. 51 и 52) се вижда само една от гумите на автомобила. Снимката находяща се на стр. 48 показва регистрационния номер на автомобила. На снимката находяща се на 49 е заснета лявата предна част на автомобила. От нея се установява, че на страничното стъкло на автомобила, находящо се до седалката на шофьора, е видно отражение на знак Д21. На никоя от приетите по делото снимки не се вижда автомобилът в цялост, както и мястото, на което е бил спрян. Поради това от приетия по делото снимков материал не може да се установи по безспорен начин, дали автомобилът е бил спрял на място обозначено със знак Д21 или не към момента на прилагането на ПАМ. Същевременно от показанията на разпитания по делото свидетел Паликарова, която е пътувала с Тренков в деня на прилагане на ПАМ, се установява, че мястото, на което паркирал колата било обозначено като инвалидно. Предвид изложеното по делото не е установено, че е осъществен фактическият състав на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за прилагането на мярката. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдебното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид неизползване на предвидената в чл. 171, ал. 2 АЛК възможности за назначаване на вещи лица или оглед. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Такива въпроси в настоящето производство не се установяват. Назначаването на оглед също не би могло да доведе до нови фактически установявания, предвид обстоятелството, че автомобилът, спрямо който е приложена ПАМ, не се намира на мястото, където е бил във времето в което мярката е била приложена. Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане, съдът следва му присъди направените разноски в касационната инстанция в размер на 1 000,00 лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК