Решение № 7101 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 440/2020 г.

Решение № 7101 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 440/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т. Т. срещу решение № 2070 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 1279/2019 г. на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3 Д/Д-РВ-111/23.04.2019 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" П. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, а издадената заповед за законосъобразна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на заповед, която подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от посочените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани изложените и пред настоящата инстанция доводи от Ангелова за тяхната незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК, сочени от касатора. Установено е от фактическа страна, че Д. А. е майка на детето Р. А., [дата на раждане] Майката е [семейно положение], Има две деца- Р. и Й., за които се грижи сама. Двете деца са родени извънбрачно и не са припознати от биологичните си бащи. По данни на жалбоподателката бащата на Р. е клошар, а на Й. е семеен и има две деца. Майката не поддържа контакт с биологичните бащи на дъщерите си. Родителите на Ангелова са починали през 2014 и 2017 г. и същата няма братя и сестри. Д. А. е с ЕР на ТЕЛК, с което е определена 54% трайно намалена неработоспособност с диагноза: [диагноза]. Получава инвалидна пенсия в размер на 130 лв. и месечни социални помощи за едно дете на основание чл. 7 от ЗСПД. Спрямо детето Й. е предприета мярка за закрила и същата е настанена в ЦНСТ [наименование]-[населено място]. Малолетната Р. А. също е била по мярка на закрила съгласно ЗЗДет. По данни на ДСП П. на 22.04.2019 г. е получен сигнал от д-р А. К.- личен лекар на малолетното дете Р. А.. Майката Д. е завела дъщеря си Р. на преглед, при който е установено, че детето е с кръвонасядане и отток на дясното око, повече на долния клепач, по-малък отток на долния клепач на дясното око с точковиден кръвоизлив на лявата склера. Кръвонасядане в областта на лявата ушна мида. Социални работници незабавно са посетили дома на жалбоподателката, която е съобщила, че на 19.04.2019 г. детето е паднало от люлка, но не може да посочи мястото, където това се е случило. При посещението в дома е констатирано от социалните работници и отразено в оспорената заповед, че жилищните условия в дома на Ангелова са крайно занемарени - има разхвърляни дрехи, много лоша миризма, детето е гладно, показва симптоми на страх. На 23.04.2019 г. директорът на Дирекция "СП" П. е издал оспорената Заповед № 3 Д/Д-РВ-111/23.04.2019 г., с която детето Р. А. е настанено временно в ЦНСТ [наименование]-[населено място], [адрес]; , до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД, на основание на чл. 27, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет и чл. 33 от ППЗЗД. На 24.04.2019 г. със съдействието на служителите на I РПУ П. детето е изведено спешно от семейството и е настанено в ЦНСТ. По делото е приложен социален доклад от 14.05.2019 г., в който е отразено, че майката Д. А. не е в състояние да осигури сигурна и спокойна семейна среда, поради това, че у нея липсват социални умения и знания, които са необходими за посрещане на потребностите на детето, съобразно възрастта. Описано е също, че въпреки проведените консултации личната хигиена на детето Р. е занемарена, банята в жилището не се ползва по предназначение. Отбелязано е също, че въпреки отпускането на майката на еднократна помощ за реинтеграция на детето за закупуване на ел. печка, стаята в която то се отглежда е отоплявана от стара ел. печка, а новозакупената не се ползва. Описано е, че майката не демонстрира емоционална близост с детето си. В социалния доклад е посочено, че от получената писмена информация от ЦНСТДБУ [наименование] детето Р. е споделила, че майка й я наказва да стои заключена в банята на тъмно, удряла е с шамари и юмруци, като последният път я ударила с дървен стол по главата, в следствие на което детето е с травми в областта на главата. По делото е изслушано детето Р. А. съобразно изискването на чл. 15 от ЗЗДет. От разказа й съдът е направил преценка, че тя се чувства добре в ЦНСТ [наименование]-[населено място]. Детето споделя, че обича всички учители. В отговор на въпроса дали майката я посещава, отговаря отрицателно. Заявява също "... мама не ме е удряла. Преди да, но скоро не... ", след което обяснява, че не си спомня дали майка й не е удряла. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че това е трета мярка в рамките на две години, на закрила на детето Р. - социална услуга от резидентен тип по чл. 26 от ЗЗД. По делото са събрани гласни доказателства- изслушани са като свидетели М. Учкунова-социален работник, и А. Дернева-социален ръководител в отдел Закрила на детето. Същите установяват, че след получен сигнал в отдел "Закрила на детето", е извършено посещение в дома на Ангелова, при което са установили, че майката живее сама с двете деца. Жилищните условия са били "крайно занижени и опасни за децата – имало е миризма на мухъл. Външният вид на децата е бил занемарен – с мръсни дрехи, с лекета, със сплъстени коси. Социалните работници са предложили на майката да настанят децата в [наименование] до момента, до който се помогне да оправи тези лоши жилищни условия. От страна на общината и училището е оказана помощ на майката във връзка с подобряване на жилищните условия. При постъпване на децата в [наименование] е установено, че и двете деца са със заболявания. На Р.. заболяването е крива шия, държи си главата настрана, има треперене на ръцете и плоскостъпие. Второто дете Й. има тежка анемия, което е довело до силно изкривяване на краката. Установено е, че на децата не е било провеждано лечение. По данни на майката тя е гледала баща си и затова малкото дете почти не е извеждано навън. Здравните потребности на децата не са посрещнати от майката и са силно занемарени, а в [наименование] е започнало провеждане на лечение на децата. През това време децата са посещавани от майката и контактували с нея. Горните обстоятелства сочат за наличие предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД, което е основание за настаняване на детето Р. А. извън семейството. Майката Д. А. се намира в трайна невъзможност да отглежда децата си, както и че детето Р. е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. От събраните доказателства административният орган обосновано е приел, че детето е жертва на насилие в семейството и следва да бъде изведено от рисковата среда. Поради това с процесната заповед е наредено настаняване на детето в център за настаняване- ЦНСТ [наименование]-[населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. До произнасянето на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Мярката е в защита на най – добрия интерес на детето, досежно неговата закрила и безопасност, неговите основни физически, здравословни и емоционални нужди. В подкрепа на изложените аргументи са събраните по делото доказателства. Същите са правилно преценени и е изведен обоснован извод, че при прилагане на временното настаняване по административен ред няма нарушение на административнопроизводствените правила. Фактите от съществено значение за правилното разрешаване на спора са установени по несъмнен начин и законът е приложен правилно, и най вече в интерес на детето след преценка на всички фактори за правилното му отглеждане и възпитание. При тези констатации се споделят изводите на административния съд, изложени в мотивите, като възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяване на решението са неоснователни. Приетите от касационната инстанция писмени доказателства не променят тези изводи. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция счита, че не са налице отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,