Решение № 2292 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2012 г.

Решение № 2292 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 251 и чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по касационна жалба на Беливан Рамадан Мехмед от гр. Димитровград, против решение № 51/12.03.2012 г. по а. д. № 801/2011 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСХ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мехмед против заповед на командира на военно формирование (в. ф.) № 54050 - Хасково № 481/21.10.2011 г. с която, за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7 от ЗОВС и чл. 165, т. 3 от ЗОВС и чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВС, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договорът му за кадрова военна служба (ДКВС). Недоволен от решението, Мехмед го обжалва. Излага доводи за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от него заповед. Представя постановление на Пловдивския военен окръжен прокурор от 27.03.2012 г. с което образуваното против него предварително производство е прекратено поради липса на извършено престъпление. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Ответникът - командир на в. ф. 54050 - Хасково, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба съобрази следното: Видно от саморъчната отметка на касатора, направена върху последната страница (л. 24) на приложената на л. 22 и сл. от делото, обжалвана заповед № 481/21.10.2011 г., тя му е съобщена на 31.10.2011 г. Жалбата против нея е подадена директно в АСХ на 16.11.2011 г. При така установеното от фактическа страна, ВАС констатира, че първоначалната жалба е била просрочена, поради което и процесуално недопустима. Постановеното решение на АСХ, предмет на настоящото производство, като постановено по недопустима жалба, също се явява недопустимо по следните съображения: На основание чл. 251 и чл. 171 от ЗОВС, заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на военнослужещи и за прекратяване на ДКВС на такива, се обжалват по реда на АПК. Съгласно чл. 84, ал. 1 от АПК, жалбата против административен акт се подава в писмена форма в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. Т. е. в това производство от значение е моментът, в който административният акт е бил съобщен на заинтересования. От него тече и посочения срок за обжалване. В същата насока впрочем е и ТП № 4/2007 г. на Общото събрание на ВАС. При начален момент на срока за обжалване 31.10.2011 г., последният изтича на 14.11.2011 г. - понеделник, присъствен ден. Подадената на 16.11.2011 г. жалба се явява просрочена и процесуално недопустима, въпреки изложените доводи на АСХ в мотивите на решението по въпроса. Решението, постановено по недопустима жалба също се явява недопустимо, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили, а производството по настоящото дело се прекрати. При така направените изводи на ВАС, представените от касатора допълнителни доказателства относно прекратяването на предварителното производство водено против него, се явяват неотносими към спора. Следва да се остави без уважение и искането му за присъждане на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. Предвид горното, ВАС,