Решение № 16478 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2012 г.

Решение № 16478 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 5417 от 29.11.2011 г. по адм. дело № 5441/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-17-19-060/02.06.2011 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Еми Ангелов Костов е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като заповедта е подробно мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Костов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, независимо че е издадена от компетентен орган (със заповед № РД-13-454/01.11.2010 г. на главния секретар на ДНСК са делегирани правомощия да налага дисциплинарно наказание "забележка"), подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Правилно съдът приема, че заповедта не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. В нарушение на цитираните норми и въпреки обема си, заповедта не съдържа описание на извършеното от наказания служител нарушение. Не е посочено с кои свои действия или бездействия Костов е допуснал неизпълнение или забавено изпълнение на служебните си задължения, не са посочени и конкретни задължения, които са виновно нарушени, не са изпълнени или са изпълнени със закъснение. Позоваването на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл не може да индивидуализира нарушението, тъй като не засяга конкретни правила за служебно поведение и дисциплина. Допуснатото нарушение на формата ограничава правото на защита на служителя, който при описаната липса на мотиви, не е известен за причините, довели до санкционирането му. Този недостатък на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. Възраженията в касационната жалба за неизпълнение на задълженията по длъжностната характеристика на служителя не следва да бъдат обсъждани, тъй като факти, свързани с тези твърдения, не са изложени в мотивите на административния акт, а липсата на мотиви не може да бъде преодоляна със съображения и обяснения, направени едва пред касационната инстанция. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът стига до извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Нормата е императивна и задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В случая главният секретар на ДНСК - органът, наложил дисциплинарното наказание, нито е изслушал служителя, нито е приел писмените му обяснения (доказателства за това не са ангажирани от административния орган). Депозирането на обяснения пред началника на ДНСК и изслушването на служителя от този орган (протокол от 16.05.2011 г.) не представлява изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като не води до изпълнение на целите, посочени по-горе. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно - основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и забава изпълнението на служебните задължения - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от закона. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения и забавено изпълнение на тези задължения от страна на служителя Костов. Доказателства в този смисъл от страна на административния орган не са ангажирани. По делото е установено, че Костов, заемащ длъжността "младши инспектор" в сектор София към РДНСК Югозападен район, заедно със старши инспектор от същия сектор участва в проверка на строежи, представляващи ограда и валиран насип. При проверката са установени нарушения на правилата и нормите на строителство, като констатациите са обобщени в 2 бр. констативни актове от 28.03.2011 г. и от 29.03.2011 г. Изводите за отклонение на проверяваните обекти от строителните правила и норми и нарушените законови разпоредби съвпадат с констатациите на проверяващите от ДНСК на същите обекти в съставения на 31.03.2011 г. констативен акт. При тези данни и при липсата на такива, сочещи на неизпълнение на служебни задължения, на разпореждания на началник във връзка със служебните задължения или на забавено изпълнение на служебни задължения, правилно съдът приема, че не се установяват посочените в заповедта нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДСл, поради което не се налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението за нарушение на императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл се установява от липсата на доказателства за изслушване на служителя и за приемане на писмените обяснения от органа, наложил дисциплинарното наказание или в случая от главния секретар на ДНСК. Изводът, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат на неизпълнени или изпълнени със закъснения служебни задължения. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 от АПК и в изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК на всяка от страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и по събирането на доказателства (определение № 3662/04.07.2011 г.). Решението на съдебния състав е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите за отмяна на административния акт са подробно мотивирани съгласно чл. 172а от АПК. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство касаторът следва да заплати на ответника сумата 300.00 лв. разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,