Решение № 769 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС, агенцията/ и на Д. Грозданов срещу Решение 340 от 22.12.2022г., постановено по адм. д. 196 по описа на Административен съд Смолян за 2022 година, с което агенцията е осъдена да заплати на Д. Грозданов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно с лихва в размер на 2533,36 лв за периода 03.07.2017г. до 30.06.2022г. и ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени. Касаторът ДАНС, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради недопустимост, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Конкретните доводи в жалбата са за неприложимост на чл. 1 ЗОДОВ и за неправилен извод на съда за наличието на претърпени неимуществени вреди от Д. Грозданов, съответно за недължимост налихви за забава. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и се претендират разноски.Възразява се за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Касаторът Д. Грозданов чрез процесуален представител твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е отчел всички настъпили за него вредни последици от отменената заповед и съответно не е определил законосъобразно и справедливо обезщетение. Иска отмяна на решението, присъждане на исканата сума изцяло и претендира разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Пред Административен съд София-град е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение. Установено е, че със Заповед ЧР-з-438 от 14.12.2012г., издадена от председателя на ДАНСГ е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Д. Грозданов. Тази заповед е отменена със съдебно решение, влязло в сила на 03.07.2017г.. Съдът е събрал и обсъдил писмени доказателства и свидетелски показания, включително на личния лекар на Д. Грозданов относно физическото и душевното състояние на последния за процесния период от издаване на заповедта до нейната отмяна. Установено е, че той е претърпял психическо напрежение и стрес, от които не се е възстановил напълно, а съществуващи заболявания са се влошили непосредствено след издаване на заповедта и са довели до хоспитализирането му. Въз основа на това съдът е счел иска за частично основателен. Приел е настъпването на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Определил е обезщетение, позовавайки се на чл. 52 ЗЗД, като за справедливо такова е счел сумата от 5000 лв. Присъдил е и съответните лихви от отмяната на заповедта. Решението е правилно. Материалният закон е правилно приложен и крайните изводи на съда са обосновани, на база на доказателствата и нормалната житейска логика. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди урежда на законово ниво общия принцип, прогласен в чл. 7 на Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. От субективна страна конституционният принцип има всеобщ характер, действа спрямо всички и трябва да се прилага за всички онези, които съответстват на характеристиките, които го определят. Държавата отговаря винаги по реда на ЗОДОВ, когато вредите са причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което изключва възможността обезщетението да се търси по общия ред, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично исковете, съдът е счел, че те са основателни и доказани, въз основа на събраните доказателства. Касаторът ДАНС не е въвел като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а това основание не се обсъжда служебно от касационната инстанция. При събрания доказателствен материал, изводите на съда са логични и обосновани. Що се отнася до размера на обезщетението, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, като е установил обективното състояние на касатора Грозданов. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с периода, за който се твърди, че е претърпяно увреждането, продължителността на увреждането и отражението му върху ищеца, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, надлежно обсъдени от съда, и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчита се характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот и здравословното състояние на Д. Грозданов. Правилно върху определения размер на обезщетението е присъдена лихва за периода след отмяната на заповедта, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Решението се преценява от настоящия състав като правилно. Предвид гореизложеното, касационните жалби са неоснователни, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,